Благодарение на клуб „Виво“, съвсем скоро Петрич ще си има ново колоездачно трасе. „Папреница“ ще посрещне първия кръг от Българските даунхил серии на 12-и май, а докато още е в процес на изгражане, Тедо Мавродиев ни разказва повече за трасето.
Разкажи ни малко за новото трасе. С какво се различава от Kongur Air DH?
Трасето, което започнахме през есента, е с дължина 2756 м и денивелация 528 м. Различава се от Kongur Air DH с това, че почти няма скокове. Елементите по цялото трасе са предимно камъни, дропове, стръмни места и много завои.
Защо решихте да направите още едно трасе?
Честно казано, мястото на сегашното трасе е и това, на което карах предимно, когато започнах да карам колело (естествено, сега, откакто работим, трасето няма нищо общо с това, което беше преди). Разгледахме и решихме, че на това място ще се получи едно доста добро трасе и затова дойде идеята за реализирането му.
Kога започнахте работа по него?
Работата започна есента. Първото нещо, което направихме е разчистването на нови линии, рязане на храсти и изсъхнали дървета, които пречат. След това стана хладно и си дадохме един месец почивка заради снега. След като се стопли, се започна отново работа по цял ден.
Колко души са ангажирани в изграждането?
Ангажирани няма, всеки идва и работи според възможностите си. През моите очи главните виновници за направата на цялото нещо са Емо, Олег и Кико (Емил Кузманов, Олег Милушев и Кирил Цветков – бел.ред.). Всички работим, събираме се доста хора, но никоий не е задължен, всеки идва и помага, защото го правим за развитието на спорта в България, а също така и на град Петрич.
Ти как участваш в изграждането?
Работата, коята върша аз, е като на всички останали. Помагам с каквото мога – чистя,копая… Даже вече ми позволяват и да работя с резачката и храстореза :))).
Предполагам вече си успял да го пуснеш (поне в участъците, в които е готово). Какви са впечатленията ти като колоездач? Имаш ли си любим участък?
Цяла зима тренирам там, защото е близо до града и нямаше сняг, така че честно да си кажа, малко ми омръзна. Но якото е, че е доста широко трасе и всяко спускане е по различна линия, а така вдигаш и нивото, защото не караш едно и също.
Как определяш трудността на трасето? Kongur е доста предизвикателно, ще вдигнете ли още нивото с ново трасе?
Нивото го опредлям малко над средното. Oт по-опитните спускачи трасето ще се спуска без проблеми. За хората, които нямат толкова опит, ще бъде по-трудно, дори може да изпитват страх на някои места, но всичко се постига с каране.
Кои са най-трудните моменти при изграждането на ново трасе?
Всичко в изграждането е трудно. Като започнем от проектирането на цялото нещо до работата по него. Трудно е намирането на хора за работа, но както казах – ентусиасти има.
А най-приятните?
Най-сладкото е да виждаш усмивките на хората, които карат по трасето, което строиш, хубаво е, когато ти казват „Браво“… Другото е, че все по-малки деца се надъхват от нас и започват да карат колела, не стоят пред компютрите, спортуват, живеят пълноценно, а нас това ни мотивира да продължаваме.
Първото състезание, което трасето ще посрещне, е Petrich DHI, какво да очакват състезателите?
От нас трасетата, от тях карането и то купона става. Да очакват много каране, емоции и весели хора. :))
