Специални благодарности на Николай Йотов, който беше наш водач!
Както можете да се досетите, парапланеризмът в Етиопия не е най-популярния спорт, но пък страната предлага добри летателни терени. Добре е човек да има опит, за да лети там, защото условията са трудни. Обикновено се излита от ръбовете на платата, които често са терасовидни, а пък това предизвиква ротори (движещи се кръгообразно въздушни маси, които правят крилото нестабилно, дори нелетящо). Повечето стартове са на около 3 000 метра над морското равнище. Облачните бази достигат повече от 4 000 метра.
Нашето приключение продължи две седмици като изминахме около 2 000 км в двете посоки от Адис Абеба (столицата на Етиопия): до Национален парк Симиен на север и с леко отклонение на изток до град Лалибела. Пътувахме с микробус и имахме местен шофьор – Амануел, който се грижеше за това да стигнем до стартовете, прибираше ни от местата, на които сме кацнали и денят му приключваше, когато ни остави в поредния мотел по пътя ни. Това удоволствие ни струваше 100 долара на ден, без горивото. Обиколихме около 5-6 различни старта като най-отличаващите се бяха три.
Стартът в град Дежен е малка тераса. Може да се облита ръба на цялото плато или с повече опит и късмет да навлезеш навътре, над платото.
На този старт децата много ни се радваха. Говорихме си, жестикулирахме (трудности в езиците), смеехме се. Попътувахме още и след около седмица се върнахме отново в Дежен. Докато се приготвях да излитам, чух няколко пъти много тихо името си, а когато се обърнах – около 20 деца изпаднаха в истинска истерия и крещяха с пълна сила – Ира, Ирааа. Велик момент, не ме бяха забравили! Истината е, че ние бяхме тяхната атракция – нещо като кино и театър събрани в едно.
Най-интересното място за летене беше в Национален парк „Симиен“, където и до сега летенето е забранено. Единствените пилоти, които са летели там са от Ред Бул. След дълги преговори с управителите на парка водачът ни Николай Йотов (последните 4-5 години всяка зима лети в Етиопия) се беше договорил и нашата група да литне в парка. Когато стигнахме до „Симиен“, отговорниците за парка все още се чудеха дали да ни разрешат да направим така исканият полет, но след около 2 часа преговори и леко сбиване между гидовете (всички искаха да се грижат за нас) ни назначиха трима човека охрана с автомати Калашников и още двама, които само щяха да наблюдават случващото се, плюс нашия местен водач. На тези хора им платихме и бяха назначени не да пазят нас от животните, а да пазят животните и парка от нас.
Намерихме подходящо място за излитане. Охраната беше все още скептично настроена, но когато излетя Ники настана оживление, всички вече изглеждаха в добро състояние на духа. Неусетно стана обяд и вятърът на старта стана много поривист, предизвикан от силни термики (топъл поток въздух, който се откъсва от нагрятата земя и се издига във височина). Това предизвика и единственият инцидент за цялото пътуване, който нанесе сериозни щети на крилото на един от пилотите, но той остана невредим.
С общи усилия и изключителна помощ от местните хора свалихме крилото, без да повредим електропреносната мрежа. Полетът над парка беше едно от най-вдъхновяващите неща, които съм преживявала.
Следващият много интересен старт се намира над град Лалибела, който е известен с уникалните, изваяни в скалите църкви. Удоволствието да полетиш над тях е невероятно.
Огромно оживление имаше на всеки старт, през който минавахме и още повече на местата, на които кацахме. Прекарвахме часове с местните, което беше доста интересно, имайки предвид, че не говорят много английски. Почти навсякъде хората бяха добре настроени и нямахме проблеми. Имаше безброй смешни моменти и винаги малко страх от неизвестното.
Най-подходящото време за парапланеризъм в Етиопия е от средата на ноември, началото на декември до края на февруари, началото на март. В по-голямата част от страната храната не е богата, но никога няма да останеш гладен. Никога не поръчвайте „фър-фър“ – това е храна, останала от други клиенти! Минерална вода се продава навсякъде. Шоколад се намира трудно и е скъп. Необходима е задължителна ваксина за жълта треска. За да се извади виза, паспортите и таксите се пращат в Швейцария. В Адис Абеба и на север по високите плата почти няма комари, няма и малария. Освен хиени, крокодили в Сини Нил, които не видяхме, и маймуни други диви животни няма. Не очаквайте много от хотелите и мотелите. Много често, почти навсякъде спират водата и душът се превръща в голям лукс. Етиопия е място, което наистина те вади от зоната на комфорт. Безкрайно впечатляваща и те кара да се чувстваш като истински приключенец.
