История за любимото място за фрийрайд на Ирена Колева. Ако имаш и ти любимо фрирайд трасе, можеш да го споделиш с нас на имейл magazine@360mag.bg и така историята ти ще излезе на сайта на списание 360°.
Дълбоко в горите на Берковския балкан се крие едно от най-приказните и напълно диви места за фрирайд у нас – Петроханския проход. Оказа се, че това уникално място, често затрупано с нов пухкав сняг, не е съвсем небезизвестно. Даже напротив. Групи от по 20-30 човека най-редовно, особено уикенда, посещават този проход с цел нашествие над пудрата. Скиори и сноубордисти с добри умения и физическа подготовка, често си правят среща направо пред кръчмата на пътя, откъдето започва всичко.
„Най-редовно се събираме тук пред кръчмата. Една част от колите остава на тази кръчма, а другата на горната. Системата е, като изпантим до мястото, откъдето искаме да се спуснем, стигаме до едната кръчма и оттам с колите се качваме до другата. И така на ден, зависи от условията, можем да направим 2-3 спускания”, разказва за системата един от фрирайдърите. После сама се убеждавам в супер якото приключение да караш на Петрохан.
За да стигнеш до едно от местата за спускане, има около час ходене през гората. Ако не си опитен, обаче и не познаваш мястото, може и да се загубиш. Затова маршрутът трябва да ти го покаже някой „местен”. За мой късмет попадам в една доста сериозна група скиори като всички до един са оборудвани с ABS раници, лопати, лавинни уреди и сонди. Поемаме през гората, нагоре. Тя е безспорно уникална със своята красота, но освен това става и за каране.
Първо, защото дърветата са букови – тоест, нямат клони в ниската част, второ са достатъчно нарядко разположени, трето няма улеи и клекове и четвърто винаги има адски много сняг. И все пак, въпреки, че е толкова приказно, трябва да се има предвид, че теренът е неравен, има река, камъни и трябва да се кара с повишено внимание. Опасността идва от това, че тръгваш от едно място, но линията на спускане през гората е от съвсем друго. Иначе казано, качваш се от юг и се спускаш на северозапад. Това означава, че не можеш да се върнеш по следите си. Не, че не можеш, но якото каране е от северозападната страна.
За скиори приключението е значително по-лесно, но ако си със сноуборд е добре да си със снегоходки, заради дългото ходене нагоре, а и в края на спускането има равен участък покрай реката, в който, ако си без снегоходки, затъваш буквално до кръста.
И въпреки някои „мъки”, които преглъщаш с усмивка, Петрохан се забожда в сърцето на всеки истински райдър. Първо, защото природата на Стара планина, в която си се потопил през деня, е уникална и второ, защото адреналинът е на максимум. И точно тези моменти, споделени с приятели, правят мястото още по-добро. Като бонус накрая на трасето има и кръчма, в която готвят меко казано супер вкусно. Но след такова каране, няма как да не ти е.
Затова следващият уикенд пак сме там.
