Колкото и да сме активни спортисти, понякога е хубаво да сме и активни граждани, или поне активни участници в обществото. Ако се чувствате малко над нещата по темата с предстоящите президентски избори (настроение, което не споделяме), то със сигурност има много други актуални събития, и възникващи около тях възможности, пряко свързани с вашите интереси. Хубаво е да стоим информирани за тях, а още по-хубаво да вземаме дейно участие.
Една прясна новина, която заслужава внимание, е преизбирането на управителния екип на Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил. Подобни събития, които се случват на период от три години, обикновено са повод да се преосмисли миналото и бъдещето на организацията и да се зададат нови посоки и цели. Един вид като следизборна президентска кампания, със следващото интервю, с новия председател на БАССЕС, Момчил Панайотов, се спираме на няколко важни теми,които евентуално да предопределят последващия ви интерес към дейностите на сдружението. В него „Момчи“ оценява досегашния принос на асоциацията, нуждата от обновяване на целите й и притока на добри идеи отвън. Колоритният му разказ събужда също носталгия към скиорския живот в България през 90-те, като се спира на не толкова познати моменти от историята на БАССЕС.
Може ли да разкажете малко повече за събитието покрай създаването на БАССЕС, осемнадесет години по-рано? Прочетохме, че срещата се е състояла в софийско кафене. Каква беше атмосферата и кои бяха главните инициатори на идеята?
Случката беше в едно малко, опушено и неприятно кафене от онези, в които масово се висеше в мътните години в средата на 90-те. Зад месарница, с лек дъх на развалено месо, на ул. Граф Игнатиев. Толкова задимено, че не можеш да видиш кой е вътре. Но пък там работеше Емо (по прякор „Багера”), общ познат на няколко групички млади скиори, които искаха да опитат всичко ново и различно по склоновете около легендарния влек „Спас” на Витоша. В онези времена на младите момчета с шарени якета, които искат да карат в дълбок сняг и да скачат от скокове и скали не се гледаше с добро око. Етикета беше „луди за връзване”, намираше се и по някой възрастен скиор да се заканва с наказание с щека по опашките на влековете и лифтовете. И от дума на дума ни хрумна, че можем да се обединим, да си направим организация, с която да се опитваме да представим всичко това пред обществото, да го развиваме и лека-полека да се развият всички тези „свободни” форми на каране на ски. Наскоро Емо извади оригиналния „протокол” – листче карирана жълта хартия с двайсетина имена и фантастични числа като първи внос (по 4500 лева). Имаше и няколко случайни хора, които виждаха в новата организация само шанс за реализация и трупане на личен имидж, но те отпаднаха още в първите една-две години.
Кой беше първият председател на организацията?
Без колебания тогава избрахме Андрей Балевски. Той беше млад, много талантлив и надъхан скиор, познавахме го и бяхме убедени, че ще има желание да надъхва хората.
Кои мислите, че са най-големите постижения на БАССЕС за периода на съществуването й?
Много са. Ако трябва да говорим за събития – няколко международни състезания по фриирайд с висок ранг и присъствие и на топ имена сред състезатели и съдии. Всички още помним Jim Jack, един от основателите на международната асоциация на свободните скиори (IFSA), който беше в България като съдия на международното състезание на Рилски езера през 2009 г. (Red Bull Powder Kick 2009). Той беше един от многото хора, който казаха, че е супер да си имаме такава организация и трябва да направим всичко, за да я запазим. Малко хора са го признали, но всички тези събития реално поставиха България на фриирайд картата. По наша покана тук бяха екипи на Powder, Poachers, Skiing и Skier magazine – най-реномираните списания в областта и те написаха статии. После логично последваха и снимачни екипи, като този на Teton Gravity Research.
Лично за мен обаче по-големите успехи са създаването на общност от фрийрайд скиори, която се бори за интересите си, началото и утвърждаването на обученията за лавинна безопасност, стотиците хора, на които БАССЕС по един или друг начин е успяла да вдъхне увереност и по този начин да им помогне да карат извън рамките и ограниченията на така нареченото „курортно каране на ски”. Началото за много събития си беше наистина трудно. На нас се гледаше с типичното недоверие, с което в България се гледа на усилията на млади хора, но въпреки това почти винаги сме успявали да реализираме идеите си. Друго нещо, с което сме били горди е иновативността. В продължение на години гордо можехме да казваме „за първи път в България се организира …..”
Осемнадесет години по-късно, има ли нещо ново, което може да се добави към дефиницията на БАССЕС за свободни и ектремни ски?
Във времето разбирането за „свободните ски” се промени много. Ако преди говорихме преди всичко за „екстремни ски”, което си е каране в наистина сериозни терени, то сега все повече ползваме термина „фриирайд”, който буквално преведен е „свободно каране”. Повечето хора съвсем не вършат екстремни неща при извънпистовото каране. Те просто искат да карат извън ограниченията на курортите, по естествени терени и снежни условия, търсят по-пряк и истински контакт с планинската природа. Ако преди осемнайсет години това беше начин на каране за малцина, сега е масово. И това не е само българска тенденция. В световен мащаб цяло поколение скиори обърна поглед към терените извън пистите, новите поколения правят тази крачка много по-бързо, да не забравяме и сноуборда, който се роди като алтернативен спорт на ограниченията на старото мислене за „ски само в курорт”. Това разбира се е голямо предизвикателство пред всички организации и ски курортите. Не може да се правим, че не виждаме, че не осъзнаваме тенденциите. Не можем със забрани да си решим проблемите. В това отношение организации като БАССЕС имат важна нова роля – те се явяват като медиатор между държавни органи, ски курорти, паркови администрации от една страна и скиори и сноубордисти от друга страна. През последните години сме вложили наистина много усилия да обясняваме на институциите, какво са „свободните ски”, да повдигаме завесата. Най-сериозните затруднения са с хора, които пишат нормативни документи, но нямат представа за същността на тези спортни дейности. И съвсем логично просто искат да напишат „забранено”. Това става незабележимо и после ние се сблъскване с наистина сериозни проблеми. Невероятно трудно например е да направиш събитие в националните ни паркове Рила и Пирин поради редица ограничения, които не правят разлика между присъствието на 100 скиора на даден склон за един ден, които не оставят нищо след себе си и 10 000 скиора в зоната на една ски писта.
Как намирате новият Управителен състав? Може ли да представите накратко членовете му, от гледна точка на опита им с екстремните ски?
Управителния съвет е от хора с различни истории и интереси и това е добре. Аз, Лъчезар Станчев, Владимир Астарджиев и Александър Карадинков вече сме били в ръководството на БАССЕС под различни форми и сега идваме с увереността, че имаме и опит и идеи за бъдещата дейност. Петър Петров е ново лице. Той е с опит в извънпистовото каране и ските в отдалечени от курортите зони (backcountry skiing) и се очаква да работи в тази насока. Александър е едно от имената във фриистайл ските в България от години и аз се надявам да поеме инициатива в това отношение. Бих желал да подчертая, че във взимането на решения в БАССЕС никога не се е разчитало само на членовете на управителния съвет. Много други хора са давали идеи и са се заемали с изпълнението им. За съжаление може би и от скромност през последните години много от дейностите не се афишираха публично и в някои хора се създаде впечатлението за „капсулираност”. Общото мнение е, че ще се постараем това да не е така през следващите години и ще се опитаме да привлечем повече хора в процесите на взимане на решения и особено на реализиране на идеи.
Освен изредените на сайта цели на организацията (да организира демонстрационни и състезателни мероприятия и ски събирания, които да съберат хората и да осигури необходимата информация за безопасното практикуване на тези спортове), има ли нови такива, които БАССЕС си поставя за в бъдеще?
Кръгът от дейности на БАССЕС е доста широк. Аз не мисля, че ние трябва да вървим в посока на търсене на голямо новаторство в целите си – все пак не е реалистично да заявим, че ще изстрелваме совалки в космоса. Считам, че по-скоро ще работим в посока на разнообразяване на средствата и начините да постигаме целите. Идеи има много, ще изникват и нови, въпросът е да се преценява кои са осъществими и при какви условия. Бих желал да подчертая, че особено в състезателните и демонстрационни събития става дума за дейности с риск. По тази причина ние винаги сме си поставяли като най-важно условие да се вземат всички възможни мерки за намаляване на рисковете. Ако сме виждали, че дадено събитие не може да се проведе при допустимо ниско ниво на риск или не сме виждали ясни гаранции за това от партньорски организации, сме се отказвали да го правим. Мисля, че така ще бъде и в бъдеще. Събитията трябва да се случват тогава, когато са възможни и индикациите са, че ще могат да се провеждат качествено и в дух на приятелство между организатори и участници. Не виждам смисъл в правенето на неща, които са в тежест и се правят едва ли не „по задължение”.
Може ли аудиторията на спорта да допринесе за положителното функциониране на организацията и как?
Със сигурност. Като се започне от генерирането на идеи, за което със сигурност повече мислещи хора значи повече възможни идеи, и се стигне до самата им реализация. Имайте предвид, че много от идеите са трудни за осъществяване – необходими са преговори с различни институции, средства, хора и доза късмет. Освен за последното, за всичко друго са необходими хора с различен житейски опит. Бих искал да подчертая, че БАССЕС има доста интересен профил на членовете и симпатизантите. Повечето са хора с високо ниво на образованост и широк спектър от интереси и професионален опит. Това за мен е много хубаво, но и отговорно. Мислещите хора са и критични, със собствено мнение и са готови да го изразяват.
Какъв брой членове има организацията в момента? На какъв критерии приемате нови членове?
Това е малко болен въпрос. В годините приемането на нови членове беше административно доста затруднено и тромаво. Имаше и откровен страх да не се напълним със случайни хора, които нямат реално отношение към свободните ски. Сега симпатизантите и съмишлениците са многократно повече от самите членове. В това отношение за нас по-важен е например броят регистрирани потребители на дискусионния форум в уеб сайта ни. Той е 6700, като над 1000 от тях са чести посетители с по-активно участие. Тези хора са отворили 10 600 теми за дискусия с над 150 000 поста. Но броят на членовете, които плащат членски внос за нас е важен най-малкото заради въпросът с натрупването на средства в касата на асоциацията и ще се стремим да направим процесът по прием на нови членове по-лесен.
Организацията се самоиздържа на периодичната такса за членство. Каква е нейната стойност?
Членският внос е 30 лв. на година. Чрез събраните средства от членския внос натрупваме ограничения си финансов фонд, който ни позволява да реализираме различни идеи. За много събития и активности не можем или не е логично да търсим спонсори и в такива случаи е много важно да имаме собствени средства. Например когато издавахме книгите за лавинна безопасност, ги финансирахме от касата, а възвръщаемостта е бавна. Други средства за информация се раздават безплатно и са изцяло за наша сметка. Бих искал да подчертая, че ние не се опитваме да привличаме членове чрез схеми за отстъпки. Това е лесно реализуемо, но според нас е вредно. Бихме искали членовете на БАССЕС да са такива, не заради изгоди, а защото подкрепят идеите й.
Последното управително събрание роди ли някои добри нови идеи за програмата на БАССЕС през предстоящия сезон?
Това беше събрание за отчитане на дейността от изминалата година и избор на нов Управителен съвет. Такива обикновено се проточват дълго и не се стига до реално дискутиране на много нови идеи. Но в процеса на обсъждане на събитията от предходната година имаше много коментари и идеи, които ще са полезни. В следващите седмици предстои да обявим форма за по-лесно обсъждане на нови идеи с по-широк кръг хора. Бихме искали да чуем малко такива идеи преди да обявим програмата. За момента със сигурност мога да кажа, че както обикновено ще открием сезона с подобаваща веселба на парти в началото на месец декември. Още преди това, в края на м. ноември ще се проведе станалата традиционна лекция по лавинна безопасност, която се радва на много добра посещаемост (над 700 човека в последните години). През януари акцента отново ще е на практическите обучения по лавинна безопасност, които е удачно да са в началото на реалния сезон. В това направление има доста идеи за разнообразяване на дейността, особено с малки тренировъчни събития. Скоро ще има и подробна информация за предстоящите събития на сайта на БАССЕС.
