Във вторник (20.09) открихме новия зимен сезон с премиера на филма AfterForever, на Absinthe Films. Интересен беше моментът, че събитието се състоя в Зала 1 на НДК, която почти успя да се напълни (в съкратения си формат). Не че аудиторията за сноуборд съдържание е скокнала рязко за последната една година (редовната публика не е малка, ако съдим по пренаселените прожекции във ВИАС), а по скоро в този случай организаторите бяха заложили на мащабна медиина кампания, която обходи и някои необичайни за темата издания.
Ефектът беше и една доста разнообразна аудитория, с точно толкова разнообразни отзиви за излъчения филм. Някои от коментарите бяха толкова неочаквани, че до късно разсъждавахме по въпроса, какво прави един зимен филм сполучлив. Търсеното проникновение не дойде, но ето няколко предположения по темата. В скоби сме добавили реални коментари на зрители от прожекцията на AfterForever.
КАЧЕСТВЕНО КАРАНЕ
(„Тези филми са едни и същи всеки път.“)
Нивото на каране и бутането на границите в спорта би трябвало да са водещите неща, които се търсят в един пълнометражен сноуборд/ски филм. За хората, които не познават добре триковете и развитието им във времето, е съвсем нормално да не могат да видят особена разлика в „лупингите“ на карачите. Прогресивното каране може да бъде критерии само за тези зрители, които имат нужния бекграунд – или от личен опит с падания по глава или от задълбочен и дългосрочен зрителски интерес.
ПОПУЛЯРНИ ИМЕНА
(„Аз мислех, че Кими Фасани е мъж.“)
Както холивудските филми ни радват с присъствието на любими актьори, така и снежните филми печелят точки с познати лица, които ни пасват по поведение (и върху ските/дъската), остроумие и, непременно при жените, външен вид. Възможността да проследите кариерата на някой райдър също е бонус за подклаждане на интереса. Срещата на живо с героите от някой филм сваля нещата на земята и задълбочава отношенето към съответните личности.
КИНЕМАТОГРАФИЯ
(„Не знам върху какво е застанал този, но изглежда много яко!“)
Всички визуалните ефекти на касовите филми в последно време са създали публика с високи очаквания за картината. Качеството на заснемане и монтаж при снежните филми също постоянно расте. Панорамите на заснежени върхове стават все по-въздействащи, може би дори умопомрачителни. От концептуална гледна точка, операторите търсят все по-оригинални локации, които да приковат окото. Присъствието на нещо необичайно – с особена естетика или символика, прави кадрите запомнящи се и дава опорни точки за преразказ.
НАСТРОЕНИЕ
(„Тея са страшни идиоти!“)
Любим акцент от зимните филми са споделените, щастливи моменти с приятели. Ежедневието на банда непукисти, които живеят, за да се забавляват, които са смели и нахакани и без всякакви грижи, има положителен, обнадеждаващ ефект върху зрителите, стига те да не за прекалено зрели. В някои филми настроението може да напоено с повече амбиция и целеустременост (например тези на Джереми Джоунс), което също има своята аудиторийна ниша. Ако припомним тезата, че зимните спортове са начин на живот, можем да се съгласим, че емоцията в разказа има ключова роля.
СЮЖЕТ
(„А, това ли беше краят?“)
Ако направим статистика на снежните филми със и без сюжет, ще установим, че първите са много по-малко от вторите. И все пак филмите със сюжет са много по-въздействащи – и имат ефект върху по широка аудитория, отколкото тези, които са стандартен наниз на райдърски сегменти. Вероятно защото сме възпитани винаги да търсим дълбочина и определено морално послание в историите, които гледаме. (Адреналинът е важен витамин за организма.) Има я и тази гледна точка, че сюжетът може да измести прекалено много фокуса от главното – самото каране.
КРАСИВИ ГЛЕДКИ
(„Къде ли е това?“)
Както изкоментирахме вече, красивите снежни гледки крадат сърца и определено могат да повишат задоволството от даден филм. Те са част от изживяването за един фрийрайдер и присъствието им в тези филми е съвсем оправдано. Може би тези кадри биха имали още по-голяма стойност за зрителя, ако редовно се назовават имената на всяка локация във филма и също, ако се акцетира повече върху нивото на опасност, което крият. Генерално, можем да се съгласим, че сегментите със спускане на интересни снежни пейзажи (релефи), в комбинация с подходяща музика, могат да се третират като произведения на изкуството.
ХУБАВА МУЗИКА
(Ооо, ще шезамна това парче!)
Общо взето в България (или в София поне) рядко се случва да се изненадаме от нова, оригинална музика, докато сме на някое комерсиално място, навън. Добрата музика трябва целенасочено да се търси, за да ви намери. На снежни премиери винаги съществува шансът да прибавите към саундтрака си някое ново, велико парче или ако не чак това, то да седите спокойно, без да бъдете смущавани от безвкусни мелодии. Обикновено акомпаниментът към филмите е доста разнообразен и има по нещо за всеки. Просто трябва да наострите уши и да останете в очакване на вашето парче.
АВТЕНТИЧНОСТ НА ГЕРОИТЕ
(„Само кучето не се правеше в този филм.“)
Факт е, че много от професионалните сноубордисти/скиори във филмите имат доста експресивно поведение. Това не трябва задължително да навява някакъв фалшимент. Все пак тук играят много адреналин, трева и един-друг надъхваща се компания, така, че нещата няма как да са умерени и скромни. А и подобно държание не би отразило правилно автентичната култура на тези спортове. За историческа справка, моля прегледайте „ГНАР“ с Шейн Макконки.
