Стефан Тодоров, е човекът, който измина 10000 км за рекордно кратко време. И като казваме, рекордно – не преувеличаваме. По-малко от 5 месеца отнема на Стефан да навърти дистанцията, необходима за спечелването на престижната титла “Рандоньор 10000”, което е и най-бързото време в световен мащаб.
За да се класира за титлата “Рандоньор 10000”, всеки участник трябва да покрие задължителните дистанции, които включват два пъти по 200, 300, 400, 600, 1000 км, Флеш Велочио (24-часово отборно каране), Париж-Брест-Париж 1200 км, 1200 км различен Париж-Брест-Париж, 600 км Супер Рандоне (600 км с положителна денивелация не по-малко от 10000 метра), плюс още няколко допълнителни бревети до постигането на общо 10000 км. Максималният срок, за който трябва да се направят всички необходими участия, е 6 години.
Кога започна да се занимаваш с колоездене?
Като дете се опитах да се науча на едно „Балканче“, не много успешно, и след един инцидент спрях, макар че вече почти се бях научил. Чак 18-годишен се научих на колелото на един приятел, с когото ходехме да плуваме на река Камчия.
Защо избра точно коломаратоните?
При мен нещата винаги са стояли по следния начин – или съм най-добрият, или не се занимавам. Започнах да карам все повече и повече километри на ден, а след време – и с по-висока скорост, но нямах възможност за състезателен велоспед, а и годините, на които бях, предполагаха, че съм закъснял за професионално колоездене. Така през 2001 г. се пробвах на т.нар. бревети на дистанциите 200 и 300 км със стария ми планински бегач. За всеобща изненада се получи съвсем успешно, безпроблемно завърших и двете дистанции. Коломаратоните ми паснаха на стила на каране и на психическата ми нагласа към колоезденето и спорта като цяло. Колкото повече и по-трудно, толкова по-добре, колкото е по-трудно за другите, толкова е по-лесно за мен. Така се оказа, че това е моята сила и страст, която преоткрих през 2007 г. вече с „истински“ велосипед за този тип карания.
Какво е за теб колоезденето?
Свободен избор да правиш това, което искаш, където искаш, с когото искаш и колкото време искаш. Да се събудиш в Пловдив, да обядваш на връх Ботев в Стара планина и да се прибереш в Сливен за вечеря. Колоезденето е свобода да бъдеш себе си, начин да изразиш себе си и да се освободиш от ежедневието, доколкото е възможно. Възможност да се срещнеш с интересни хора от цял свят, невероятни срещи и истории, които се помнят, докато си жив.
Разкажи ни накратко как се става рандоньор?
С постоянство, много желание и воля. Има много примери на колеги, които наистина се затрудняват с километрите, но имат много заразително желание и постоянство и също постигат успехи. Според мен, щом завършиш всички „малки“ дистанции – 200, 300, 400 и 600 км, вече си „завършен“ рандоньор. Това имах честта да постигна на Бреветната седмица през 2007 г., когато за пръв път в България се направиха тези дистанции в една седмица с общо 1500 км.
Как се изминават 10000 километра за по-малко от 5 месеца?
С желание. Воля, здраве и късмет. Разбира се, иска се предварителен план и проучване на възможностите къде, кога и какво може да се кара от задължителните дистанции. На практика на мен ми се наложи да карам целия сезон с всички стартове между 28.03.2015 и 30.08.2015 в България и три излизания в чужбина за 600 км в Гърция, 1000 км в Унгария и Париж-Брест-Париж във Франция. В съчетание с подкрепата от най-близките ми хора, от работодателя ми Макском ЕООД и колегите от КК Хасково, както и с усещането за това, че правя нещо смислено и стойностно, нещата се случиха относително лесно и по план, без неприятни изненади.
Имаше ли трудни моменти?
Да, предвидимо имаше трудности. Най-критични бяха тези 600 км в Гърция, там карах над 350 км сам по почти непознато трасе и не дотам добре описано в маршрутната карта. През нощта се изгубих и бъхтих около 30 км на халос, без да спя близо 40 часа, без телефон, навигация и последен от колегите заради объркването през нощта, но все пак успях. Само след 5 дни, от които два бяха пътуване от Гърция и до Слънчев бряг, стартирах на Бреветната седмица 200, 300, 400 и 1000 км, общо 1900 км за 8 дни. Но натрупаната инерция от натоварения сезон не ми позволи да се отпусна, а най-важният стимул да издържа беше това, че нямам друг вариант да постигна целта. Нямаше място за неуспех, без значение от причината, дори пропуск само на един старт проваляше всичко.
Защо ти беше важно да се пребориш за този медал, още повече – за рекордно кратко време?
Важно беше по няколко причини. Не бях карал маратони в България от 2009 г. Разделихме се със скандал със стария ми клуб КК “Сините камъни” и с наказание да не карам маратони в България за година и половина. За това време всички ме бяха отписали и забравили. Трябваше да се докажа отново. За да привлека сериозен спонсор като Макском ЕООД, трябваше наистина непостигана досега цел. А третото и честно казано, най-важно за мен, беше да зарадвам хората, които повярваха в мен, а именно колегите от КК Хасково, които ме приеха като един от тях през 2014 г. Исках сам на себе си да покажа, че мога и повече, да надскоча всичко, правено от мен досега и да почета българските коломаратонци с нещо уникално, не само за България, но и в света.
Разкажи малко повече за велосипеда, с който спечели медала?
Велосипедът е Shockblaze S1 Supreme и се оказа не по-малък боец от мен. До този момент не бях карал такъв клас велосипед. Нямах опит с карбонови рамки и сякаш за прът път се качвах на велосипед. Велосипедът е другото нещо, освен теб, което може да те спаси или да те закопае. За мен е важно да има хармония между колоездач и велосипед, между качествата и поставените цели, така всичко става лесно и приятно. Важно е велосипедът да е надежден, бърз и удобен при преходи от няколко дни, защото всяка дребна неточност, било по велосипеда, било в екипировката, става сериозен проблем. В това отношение, след над 13000 км, мога да кажа, че той успя да се докаже пред мен и продължаваме заедно и занапред.
Колко километра изминаваш средно на седмица извън участията си в маратони?
Може би ще разочаровам много хора, но от нула до 100-200 км. Твърде зает съм с работата си и карам само за удоволствие, т.е. никога не съм се подготвял специално за маратоните. Но пък когато имам време, нещата стават съвсем различни.
Колко часа без спиране е най-дългото ти каране?
При маратоните „спиране“ е когато спиш, другото е част от карането, а в този смисъл през 2008 г. изкарах 1236 км без сън за около 67 часа. Или по-скоро без да спра да спя, практически спях на колелото и някои сегменти от трасето не си ги спомням, въпреки че съм на велосипеда. Карам, държа пътя и съм по трасето… Това не го препоръчвам на никого, твърде опасно е! При такива състояния има много инциденти, дори и с фатален край. Все пак тогава бях по-млад и изпитвах предела си типично в мой стил.
Караш ли и в други дисциплини, или само шосейно?
Преди шосето карах само планински велосипеди на всякакви терени, предизвикали интереса ми. Имам няколко участия в състезания, но без поставени цели, по-скоро за удоволствие. След като открих тази моя страст, маратоните, единствената ми цел беше да спечеля 24-часовия маратон по планинско колоездене. Сега си спомням 2007 г. и първото издание на маратона. На награждаването видях медала на победителя и си казах „И аз трябва да имам такъв“. Беше въпрос на време и през 2009 г. се случи.
Какво ти предстои през тази година?
Няколко „бутикови“ маратона в България, няколко в чужбина и, живот и здраве, пак някоя изненада в мой стил, която засега нека остане тайна. За съжаление мотивацията след такъв успех е по-слаба, а нужната подкрепа за следваща по-голяма крачка засега липсва.
Имаш ли вече следваща голяма цел?
Голямата цел е ясна още от 2007 г. – RAAM (Race Across America). 5000 км от Тихия до Атлантическия океан. Най-нечовешкото и тежко коломаратонско състезание в света! Планини, пустини, равнини, урагани – точно по мой вкус. Колкото повече и по-тежко, толкова по-добре! За съжаление, трудно се намират хора, пари, време за едно такова предизвикателство. Засега може да възродя една моя много стара идея – да обиколя всички градове в България за 12 дни, т.е. около 4200 км общо или около 350 км на ден, ще видим!
Интервюто със Стефан Тодоров е част от брой ЛЯТО 2016 на Списанието. Ако сте го пропуснали, от тук може да го поръчате на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.
