Грабвайте раниците (само най-необходимото вътре!), обувките за планина и тези за бягане, подгответе умовете си за екстремен скок с парашут. Майката природа е скрила в телата ни такива интересни неща, че ни остава само да си ги задействаме, за да се почувстваме силни, енергични, весели, възбудени, доволни, щастливи.
Разбирате ли, организмите ни представляват нещо като малка лаборатория, която винаги е в готовност да произвежда. Нещата, които произвежда, действат на телата ни като наркотици.
Най-хубавото е, че ги няма страничните ефекти. Освен, може би, този с пристрастяването. Но нима е лошо да искаш да си в планината всеки ден, или да бягаш с часове? Нима е лошо да се движиш? Телата ни живеят чрез движението, а „коктейлите” от вещества, които ни поднасят, са наградата им за това, че сме ги запазили живи.
Ето и кои са факторите, които са необходими, за да бъде даден старт на производството.
След като видяхме ефектите върху тялото, които се получават след като сме били в планината, бягали сме и сме скачали с парашут, е време за кратка релаксация.
Прибираме се по домовете си. Събуваме обувките си и кръстосваме крака в скута си. Поемаме въздух, задържаме и издишаме. Поемаме пак, но по-бавно и издишаме още по бавно. Вдишваме и издишваме. Тялото започва да релаксира. Раменете се отпускат свободно, напрежението от врата се неутрализира. Цялото тяло се снабдява с кислород. Започва процес по самолечение. Всички болки се минимизират, мислите ни ни отвеждат на най-любимото ни място. Започваме да осмисляме преживяното през деня. И изведнъж умората изчезва, възприятията ни се изострят, възприемаме свободно всеки звук, всяко движение, което се случва около нас. Прилив на енергия навлиза в тялото ни и то започва да се усеща възстановено и готово за нови подвизи.
Когато се приберем вкъщи и започнем да вдишваме и издишваме, използвайки диафрагмата си (нали знаете, когато коремът се издува и свива, а гърдите не помръдват), автоматично увеличаваме кислородната наситеност на клетките. Повече кислород в клетките означава повече енергия и подобрени когнитивни способности. Тялото се отпуска и започва да се самолекува, ако е било наранено, защото се подобрява работата на парасимпатиковата нервна система. (Тя има отношение към разширяването и свиването на кръвоносните съдове, сърдечната дейност и честотата на дишане).
Дълбокото дишане повишава алфа вълните в мозъка и успокоява вълните със средна честота, което ни отвежда до спокойни и релаксирано, а не напрегнато, състояние на ума.
