Отбелязваме датата 28 октомври с радост и тъга
Радост, защото на тази дата преди 33 години в състава на третата ни Национална хималайска експедиция, трима българи – Огнян Стойков /Петрич/, Людмил Янакиев /Самоков/ и Петър Панайотов /В. Търново/ стъпиха на десетия по височина връх на планетата Анапурна /8091 м/. С това те увенчаха с успех усилията на хималайската ни експедиция и направиха Анапурна трети български осемхилядник. Тъга, защото при слизането от върха загинаха двама от участниците в експедицията – Огнян Стойков и Милен Метков.
Поводът да се върнем 33 години назад във времето има три измерения. Да отбележим този достоен успех, да почетем паметта на двамата ни алпинисти и да съобщим една приятна новина. А тя е, че на днешното си тържествено заседание, което ще започне точно в 17 часа, общинските съветниците ще обявят решението си съгражданинът им Огнян Стойков да бъде обявен посмъртно с високото звание „Почетен гражданин” на град Петрич.
А фактът, че днешното заседание, е не само тържествено, но и юбилейно, съвсем не е случаен, защото точно днес се навършват 110 години от освобождението на града от Османско иго и и този ден е обявен официално за Празник на града.
А ето накратко какво се случи по склоновете на Анапурна преди 33 години
След успешното българско начало в Хималаите – Лхотце /8516 м/ през 1981 г. и Еверест /8848 м/ през 1984 г. Българската федерация по алпинизъм /БФА/ реши да продължи напред. За следваща своя цел алпинистите ни се спряха на втория по височина връх на планетата К2, /8611 м/ първенец на планинската система Каракорум и най-труден от всичките 14 осемхилядника. Предварителното разузнаване обаче показа, че на този етап нито финансово, нито организационно ние сме готови за този връх.
За да не остане напразно водената почти двегодишна подготовка на готвещия се отбор, БФА пренасочи усилията си към вр. Анапурна. Така на 5 септември 1989 г.,18-членният състав на експедицията отпътува за Хималаите. Там, разпределени в 4 групи, в продължение на месец алпинистите ни изграждат междинните си лагери и придобиват тъй необходимата си аклиматизация. Направило реална преценка за възможностите на участниците, ръководството решава върхът да бъде атакуван от цялата група, както следва:
Първа група: Иван Вълчев – ръководител, Любомир Илиев и Димитър Начев. Ден по-късно към върха тръгва и втората група: Дойчин Василев – ръководител, Людмил Янакиев и Кирил Тафраджийски. Трети към върха ще тръгне групата на Милен Метков – ръководител, Огнян Стойков и Петър Панайотов. Четвърти, с ръководител Диньо Томов, ще бъдат Костас Канидис и Пламен Кирилов. Последна ще бъде групата на Емануил Деянов, с участници Господин Динев, Тодор Тодоров и Радослав Славов.
Финалната атака започва на 23 октомври. Поради рязкото влошаване на времето, първите две групи се връщат от около 7200 м. Людмил Янакиев, от втората група, обаче иска разрешение и получава такова да остане в палатката и да изчака третата група.
На 28 октомври при настъпилото леко подобрение на времето в 2.30 часа третата група, вече от четирима души, поема към върха. Малко след това, поради измръзване на краката, обратно се връща Милен. Останалите трима Петър Панайотов, Огнян Стойков и Людмил Янакиев стигат до върха от северния базов лагер. продължават и в 11.30 часа развяват българския трикольор на тъй желаните 8091 метра. Изкачен е трети български осемхилядник.
На слизане от върха тримата засрещат Милен Метков, който се е преборил със студа и е тръгнал към върха. Въпреки усилията на тримата да го убедят в това, че вече е късно и той няма да може да успее, Метков твърдо решава да продължи нагоре. Останал верен на силните си приятелски чувства към Милен, Огнян решава да го придружи или евентуално да го убеди в невъзможността да се достигне върха в този ден. Четиримата се разделят. Янакиев и Панайотов продължават надолу, а Стойков и Метков нагоре. Час след това Милен, в когото е радиостанцията, предава в базата, че са попаднали в непрогледна мъгла и нямат представа къде се намират и накъде да вървят.
Минути на върховно напрежение, в базовия лагер. Малко по-късно се чува шум на падаща лавина. Последствията за Огнян и Милен са фатални. Да бъдат открити телата им е невъзможно и много опасно, заради опасността от повторна лавина. Експедицията е прекратена и нито една от останалите групи не поема риска за повторна атака. Анапурна допусна до връхната си точка трима българи, но остави двама, от дръзналите да я изкачат, свои вечни пленници. С това връх Анапурна още един път показа, че неслучайно държи печалната слава на най-жестокия и смъртоносен осемхилядник.
Огнян Стойков е роден на 25 октомври 1960 г. в гр. Сандански, но само след няколко седмици родителите му се местят в гр. Петрич, където заживяват постоянно. В Петрич завършва начално и средно образование след което следва Икономика в София. Поради изявената си гражданска позиция в подкрепа на полската профсъюзна организация „Солидарност”, той е изключен от университета. Завръща се в Петрич, където започва работа в завод „Беласица”. И тук, пак заради гражданската си позиция, е уволнен. Огнян обаче завежда дело. Осъжда директора и е върнат на работа. И не само това. Тъй като вече е приет за студент във Варна, става и стипендиант на завода.
По планините се пристрастява още като дете, като обикаля не само близките, но и по-далечни планини. Увлича се и по алпинизма, като завършва курс по алпинизъм в ЦПШ „Мальовица”. Катери по всички маршрути у нас и бързо е забелязан като перспективен алпинист и е включен в националния отбор, готвещ се за националната ни експедиция до връх Анапурна. На 28 октомври 1989 г. заедно с Петър Панайотов и Людмил Янакиев осъществява първото българско изкачване на този именит връх. Като студент във Варна, в тази експедиция Огнян участва от името на „Академик” Варна.
Голяма част от трудовете на доц. Бешев са поместени в книгите, издадени от Списание 360:
„Истории за началото на планинарството в България“ „Българи на големите върхове по света“
