Някои казват, че ако си роден или израснеш в семейство на спортисти, и ти непременно ще станеш като тях. Дали е така, дали наистина любовта към активния начин на живот се предава от родители на деца?
„Опитвах няколко пъти да разбия омагьосания кръг и се провалях гръмогласно, докато най-накрая промених начина си на хранене. Започнах да живея по-спокойно и спортът дойде след това“. Така Иван започва разказа си за началото на неговия „нов“ живот.
Иван следва сценария на по-голямата част от обществото – университет, работа, кариера. През 2001 година, заедно с брат си, стартира частен бизнес, който се разраства значително. Работният му ден започва в 8 сутринта и приключва в 12 вечерта. Работи от понеделник до неделя, „не знаех кога отварят и затварят магазините, защото ги виждах само затворени“. Когато го попитах как е започнал да се занимава с бягане, той ми отговори съвсем откровено, че заради начина си на живот е станал дебел и искал да промени това. Започва с каране на колело. В началото му е доста трудно, защото организмът му не е свикнал с такова натоварване. „Покарвах три дни и после губех мотивация“. Накрая осъзнава, че „всичко е най-елементарна биохимия“ и за да успее, първо трябва да промени начина си на хранене.
По това време се запознава и с Ива. След известна съпротива от нейна страна, успява да я склони да излезнат на среща. На следващия ден Иван тръгва на обиколка на България с колело. Ива споделя, че тази обиколка ги е сближила, тъй като тя постоянно се притеснявала за него. През цялото време валяло дъжд, той всеки ден пукал гума, а тя непрекъснато била на телефона, за да е спокойна, че всичко с него е наред. И така спортът ги събира. Не след дълго Ива забременява с Йоана. От този момент за Иван става още по-важно да промени коренно начина си на живот, защото споделя, че личният пример е най-важен и не може да учиш децата си на ценности, в които ти самият не вярваш. Пътят е дълъг, но резултатите не закъсняват.
Срещаме се с Иван и Ива по време на тренировката по катерене на двете им по-големи деца – Йоана (9) и Илия (6). Малката Индира е едва на 3, но вече проявява интерес към спорта и винаги, когато кака й и батко й са в залата, тя е с тях. Едвам успяваме да задържим вниманието им, докато направим снимката за материала и още преди да сме им казали, че сме готови, тях вече ги няма – катерят се естествено.
Семейството на Иван и Ива не е едно от онези семейства, които ще видите да се разхождат в съботния ден по софийските улици или пък по магазините в мола. Иван е ултрамаратонец. Казва, че късите дистанции не са предизвикателство за него и че обича да се състезава в по-тежката и дълга дисциплина – ултрамаратон, защото там не става дума само за физическа, но и за психическа издръжливост, концентрация, „трябва да си силен в главата“, за да се пребориш не само с трасето, но и със себе си. Признава, че е по-добър в дългите дистанции, защото не чувства студ, умора и болка. Състезанията печели най-вече със стратегия, но победата не е най-важна. Казва, че на състезание отива, за да се види с приятели, да побяга, а „стъпването на подиума е бонус“, зад който обаче стои не малко труд. За него кратка тренировка е около 3 часа, а когато се готви за състезание избягва по 60-70 км на ден.
Йоана и Илия са не по-малко отдадени на спорта. Още от 2-годишна Йоана започва да посещава уроци по плуване, а когато е на пет вече се занимава със спортно катерене. Покрай нея и Илия започва да катери, а при него нещата някак се получават от само себе си. За скромната си 6-годишна възраст има две първи и две втори места, като едно от първите места е от Държавното първенство във Велико Търново 2015 г. В общото класиране за Купа България – спортно катерене, заема второто място. Успехите на Йоана са не по-малко значими – първо място на трудност от Държавното първенство във Велико Търново през 2015 г. и второ място от същото състезание на скорост. В общото класиране за Купа България тя заема третото място. Но, както казва Иван, за тях състезанията не са нищо по-различно от обикновен ден в залата. Те отиват, катерят се, а в края на деня се прибират с медал, който дори не поставят на видно място вкъщи, а прибират някъде по шкафовете, защото по-важни са не успехите, а самият спомен и изживяването. Онова, на което ги научава един такъв ден, а не признанието за успеха им.
Състезателната кариера на Ива пък започва покрай един подарък, който прави на Иван. За да усъвършенства уменията си зад волана на семейната кола, тя му подарява един уикенд с рали пилота Димитър Илиев. Накрая се оказва, че Ива е по-запленена от високите скорости и състезателните автомобили. След дискусия дали да започне да се занимава с този нетипичен за жена спорт, стигат до решението, че „това е път като всеки друг и ще допринесе за това семейството им да тръгне в определена посока“. Ива е една от малкото жени, записала името си сред редиците на рали състезателите у нас. За постижения и медали отново не споменават, но е факт, че за кратката си състезателна кариера от едва един сезон, Ива успява да се наложи в спорта, след което й се налага да прекъсне поради здравословни причини.
Първото впечатление от Ива е, че няма как тази толкова фина и дребна жена да се е занимавала с този доста мъжки спорт. Но след като като прекараш известно време със семейство Христанови, разбираш, че за тях спортът не е физическо упражнение, не е тренировка на тялото, а е по-скоро тренировка на духа, усъвършенстване на самите тях като личности. “Не е важно да дадеш всичко от себе си, много по-важно е да дадеш малко, но ти да си повече“, казва Иван, защото според него човек трябва да се развива и надгражда. Всеки „има нужда от време за себе си, за да се разтяга душата ти“. Така и те, още в началото на връзката си, са дефинирали тази нужда – или като я наричат, „егоистичното време за себе си“. За Иван това е бягането – прекарва голяма част от деня си извън дома, но когато се прибере, е с Ива и децата. Вечер, вместо да гледат телевизия, решават задачи, пишат домашни, обсъждат всякакви теми, „мечтаят“, защото за тях времето, което прекарват заедно, е по-ценно от всичко останало.
Подкрепят се един друг и се старят да се учат един от друг. В началото, когато Иван започва да бяга и се записва за участие във Виенския маратон, Ива се чуди как да го подкрепи и накрая се озовава на старта до него. Започва да се подготвя два месеца преди състезанието и сама се изненадва от себе си, когато успява да завърши полумаратона, и то с доста добро време. И така, покрай Иван, тя преоткрива бягането за себе си и споделя, че „й действа пречистващо“, че когато е в гората и бяга, успява да остане със себе си. Години след участието на Иван във Виенския маратон, идва ред и на Ива, а този път той застава на старта, за да я подкрепи.
За себе си казват, че са намерили комфортната зона в отношенията си. Между тях има спокойствие и хармония. Не слагат граници, склонни са да се развиват във всяка една посока, стига това да им доставя удоволствие и да са заедно. „Семейството е всичко“, казва Иван, и е „ абсолютно безсмислено, ако не се подкрепяме“.
ВИЖ ОЩЕ:
СМЕЛИ СЕМЕЙСТВА: Момчил, Руска и Неда
СМЕЛИ СЕМЕЙСТВА: Иван, Галина и Виктор
Историята на Иван, Ива, Йоана, Илия и Индира, както и на останалите ни смели семейства, са част от брой ЗИМА 2015 на Списанието. Ако искате да се снабдите със стари броеве, свържете се с нас и ще ги получите на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.
