Алпинистът Боян Петров потегли към Хималаите в началото на септември с ясна цел – връх Манаслу (8156 м), който е последният осемхилядник, наизкачван от българи. Като добавка той искаше да достигне до още един връх над 8000 метра.
Продължаваме да следим хода на експедицията му, която за момента е в изчакване на подходящо време за атака на върха. Както сподели Боян в експедиционния си дневник по-долу, времето в момента не е подходящо, има обилен снеговалеж и дъжд, които трябва да се изчакат, за да се тръгне нагоре към Манаслу.
Тъй като прекара по-дълго от предвиденото време в подножието на върха, алпинистът сподели и, че ще трябва да се откаже от амбициите си за втори осемхилядник през този сезон. Част от върховете в района са затворени за алпинист поради административни причини, а над други има обилни снеговалежи и експедициите към тях са прекратени. Такъв е случаят и с Макалу и Еверест, които бяха две от възможностите за Боян.
Можете да видите какво разказа Боян Петров в своя дневник, с който ни държи в течение на случващото се под Манаслу – осмият по височина връх на планетата:
„Експедиционен дневник „Манаслу 2015 – септември-октомври“:
12.09– Цяла нощ валя дъжд. След закуска участвах в състезание по скок от място и станах втори с 2,65m. Първи стана един от шерпите с 2,70m, но беше с маратонки и в четирите си опита правеше фалшстарт Дъждът продължи през целия ден, като на моменти се превръщаше в суграшица. Чак след 18ч небето леко се изчисти.
13.09– С 14кг раница стигнах до Лагер 1 (5600m) за 2:55ч. Малко след пристигането започна да снежи и скоро си започна да вали сняг. Подравних площадка и бързо си опънах палатката. Целият следобед си почивах, а след 16:30ч небето се отвори, долините бяха в мъгли и въобще приказни гледки. В 20ч беше – 6°С.
14.09– След приказно слънчево утро си събрах палатката и целия багаж и продължих нагоре към Лагер 2 (6300m). Огромни цепнатини се преминават на зигзаг, като дори има ледено катерене по 15 метрова почти отвесна стена. До Л2 стигнах за по-малко от 4 часа, подравних място за палатка и целия следобед си почивах. Към полунощ започна да святка и гърми. За първи път виждах гръмотевична буря на такава височина. В просъница си спомних, че един от партньорите на Меснер беше загинал от гръмотевица именно на Манаслу. Беше красиво да гледаш нощните светлини, от които се осветяваше цялата палатка. Около полунощ температурата беше – 10°С.
15.09– целия ден прекарахме в почивка в Л2, като с италианеца Джампаоло Корона направихме излизане до 6700m. Почти през цялото време бяхме в мъгла и облаци (пълен white-out!) и така и не разбрахме докъде точно сме стигнали. Небето се изчисти чак след 18ч и рязко застудя. Заспивайки, термосензорът на Garmin показа, че навън е -14°С.
16.09– отново имахме прекрасно слънчево утро и шестимата, които бяхме в Л2 решихме да слизаме към БЛ за възстановяване. Надолу всичко е лесно и въпреки, че на най-техничните места засякох няколко групи изкачващи се нагоре, до БЛ стигнах за 1,30 ч. След 11ч отново заваля, но за почивка дъждът е идеален.
17.09– Валя през по-голямата част от деня, но така или иначе като си почиваш е все тая какво точно става извън палатката. Целият ден четох книги.
18.09– Цяла нощ валя сняг и сутринта имахме към 20 cm в БЛ. С Джампаоло Корона решихме да се раздвижим и в 7ч тръгнахме към Лагер 2 с почти празни раници. Колкото по-нагоре отивахме, толкова по-светло и слънчево ставаше. В Л1 имаше над 40 човека. Сложихме котките и седалките и с доста бавно темпо се качихме до Л2. Сякаш не се бяхме възстановили достатъчно, за да правим бързи изкачвания. Над 5500m грееше слънце и беше сравнително топло. В лагера хвърлихме малко храна и газ и поехме надолу. До БЛ слязохме само за 1.30ч. През целия ден там е било облачно и студено. Прогнозата за времето показва, че от 20.09 до 23.09 ще имаме лошо време с голям сняг. Това означава, че най-ранна атака на върха ще има между 24 и 27.09.”
Първата част от дневника на Боян Петров можете да видите тук.
