Наскоро президентът на Международната сърфинг асоциация Фернандо Агуере представи на Международния олимпийски комитет (МОК) официалната кандидатура, с която не за първи път се опитва да вкара своя спорт като официален в програмата на Олимпийските игри в Токио през 2020 г. Агуере апелира за това пред МОК през последните две десетилетия, но сега залага на технологията за изкуствени вълни, която най-после да позволи на сърфистите да се състезават за олимпийско злато.
„Официалните кандидатури за включване в Токийските игри през 2020 г. бяха подадени през 2011 г., но основната причина да не бъдем одобрени тогава беше липсата на добра технологията за правене на вълни“, обяснява Агуере. „Сега обаче вече има технология на световно ниво, подходяща за олимпийски състезания.“ Най-големият коз на Агуере може да бъде компанията Wavegarden, отговорна за създаването на сърф дестинации с отлични вълни на места без излаз на море.
Ако оставим технологията настрана обаче, самата идея сърфът да се нагажда към принципите на Олимпийските игри повдига доста въпроси – за обективността, правилата и дали наистина е хубаво язденето на вълни да се вкарва още повече в ограниченията на оценки и резултати.
