Пещерният свят, както всяка друга среда, си има свои собствени правила. Заобикалящото ни пространство с характерни особености поражда и нуждата от специфични начини на придвижване. Ето някои от тях, според вида на препятствието, което трябва да преодолеем:
Движение по козирки. В галериите, където няма възможност да се мине по пода, но има козирки по стените, минаването става по тях. Хоризонталното движение по стените се нарича травесиране.
Преодоляване на цепнатини. Движението става в легнало положение с главата напред, като тялото и единият крак са върху пода на цепнатината, а другият е увиснал надолу до стената.
Движение по камини. Използват се различни техники в зависимост от конфигурацията на пещерната галерия или комин. Използването на сцеплението и триенето е в основата на всички техники. Затова се използват ръцете, краката, гърбът и тялото на спортния спелеолог. Движението е нагоре и надолу по вертикалната камина.
Движение по хоризонтални камини – става по два начина: в изправено положение и с опиране на краката и гърба в стените. Спортният спелеолог и при двата начина трябва да спазва правилото за трите опорни точки. Когато няма достатъчно стъпки и хватки, се използва начинът с опиране на краката в едната стена, а гърба в другата.
Когато по стените на галериите има неравности, корнизи от нива на реки, образувания и други, които дават възможност за намиране на подходящи стъпки и хватки, то тези места се минават в изправено положение на тялото.
I like this unfo. Good luck!