Между 7 и 10 май във Велико Търново се проведе четвъртата сесия на JOURNEYversity – приключенският университет на Ред Бул и списание 360°. Темата беше колоездене, а поводът – зрелищната градска даунхил надпревара по калдъръмените улички и стълбища на старопрестолната столица. Сред специалните гости на състезанието беше легендата Филип Полк, един от най-добрите състезатели по ърбан даунхил в света и създател на световните серии по градско спускане. Въпреки че се слави като не особено многословен, Филип се отпусна пред екипа на 360 и успяхме да си поговорим доста и все интересни работи.
Да се върнем към началото. Как започна с колелетата?
Започнах да карам, когато бях съвсем малък, на две годинки баща ми ми даде първото ми колело с помощни колелета. Въртях педалите по малко и не след дълго махнахме помощните колела и започнах да карам нормално. На шест години вече се състезавах ВМХ и много го харесвах, защото се движехме по-бързо, скачахме. След това комунизмът падна и първото планинско колело дойде в Словакия. Баща ми ми купи едно и беше нещо ново, можеше да отидем в гората, на различен терен, с по-висока скорост и различни препятствия, много вълнуващо. Започнах да се състезавам крос кънтри, а след една година се проведе първото даунхил състезание, бях на 14, и оттогава карам даунхил. Първото ми състезание по градски даунхил беше през 1999 г. в Лисабон, и беше много яко, трасето започваше от един подобен на този замък (Царевец) и слизаше по целия път надолу до пристанището. Оттогава наистина харесвам стила на градския даунхил.
С какво точно те привлече градският даунхил?
Още първото състезание в Лисабон беше нещо съвсем различно. Участвах на състезания по планински даунхил всяка седмица, дали Световната купа или други големи състезания, но градското каране беше нещо специално, защото имаше едно или две състезания на сезон, местата се сменяха. След няколко години решихме, че трябва да се пробваме да се присъединим към най-добрите локации в света, и създадохме City Downhill World Tour, като обединихме много добри трасета в Латинска Америка и Европа. Планът е да обхванем целия свят и да включим най-добрите локации и най-добрите карачи в тези състезания, защото градският даунхил е уникален, хората го харесват и мисля, че ще е от голяма полза за спорта.
Тоест искате да изкарате карането от гората и да го вкарате в града, така че хората да видят за какво наистина става дума?
Да, със сигурност, ако излезеш от гората и пръстта и стигнеш до улиците, паважа, стълбите, е нещо добро за спорта. На някои състезания в Южна Америка имаме 35000 хора публика, и е много лесно да събереш толкова много хора на футболен мач, но за спорт като нашия – не чак толкова. Това, че достигаме подобни числа там за мен е много добър знак, и дори вкъщи, в Братислава, също идват 20000 човека, въпреки че сме малък град в малка държава. Веднъж щом хората са го видели по телевизията, и знаят, че това се случва наблизо, искат да дойдат и да го видят, а ако е в града, не трябва да ходят далече.
Така че по някакъв начин това е вариант да се популяризира планинското колоездене?
Да, градското спускане подпомага спорта като цяло, и медиите обичат да говорят за него, защото е нещо специално, уникално. Да караш колело по стълбите не е нещо нормално за повечето хора, така че е доста зарибяващо.
Какви са впечатленията ти от трасето тук във Велико Търново и състезанието?
Трасето е доста яко, защото е в стария град и имаш тези красиви хълмове наоколо, около центъра на града, така че това е едно добро начало. Започва на трева с няколко каменисти завоя, изглежда малко по-меко, върви добре, има няколко скока. Това е малко нетипично, защото градският даунхил обикновено е повече стълби, паваж, бетон, не точно каменист път, но тук имаш и от двете, 50 на 50 пръст и стълби, така че е доста уникално и различно. Не е супер трудно, ако го сравнявам с други трасета, особено с тези на City Downhill World Tour, което е най-високото ниво на каране в града, но е едно добро начало, построено е съобразно нивото на карачите. Надявам се и да открием различни пътеки, да видим какво ще е най-добре и да подготвим нещо по-трудно за следващите години. Ще се радвам да видя еволюцията на трасето и града, нивото и скоковете да се вдигат всяка година.
Велико Търново е страхотен град, има много красиви гледки, стари сгради и център, което създава атмосфера, а комбинацията от каране в гора и каране в града беше нещо ново за мен и направи състезанието различно. Беше страхотно.
Как ти се струва нивото на българските карачи, специално на по-младите от тях, някои от които познаваш отпреди?
Идвам в България доста често, това е четвъртият ми път, и да, един от проектите ми тук беше да работя с младите таланти, да разработвам уменията им. Един от тях беше момчето, което спечели състезанието днес, Росен, така че смятам, че съм помогнал по някакъв начин. Хубаво е това, което се случва, както и това, че има различни състезания, не само в гората, но и в града, така че се надявам момчетата да работят и тренират здраво, да станат още по-добри и да успеят да излязат навън за големите състезания и да постигнат добри резултати.
Това състезание е по-специално, защото победителите на първите три места в сериите ще получат уайлд кард за участие в Bratislava City Downhill Session, което е част от световните серии, и ще е яко да видим как ще се справят на по-трудното трасе. Ще бъде един много добър опит за тях, да са част от едно голямо събитие и да карат с едни от най-добрите в света. Надявам се да се докажат тук и после да дойдат и да се представят добре и на световните серии.
Още от интервюто ни с Филип Полк очаквайте в летния брой на списанието. А какво точно се случи на Red Bull JOURNEYversity – приключенското байк обучение по време на състезанието Търново Даунхил, подробно и увлекателно разказано ще намерите в части едно, две, три и четири.
