Чо Ойю („Тюркоазената Богиня“) се слави като най-достъпния осемхилядник, но макар и без много сериозни технически пасажи, шестият по височина връх в света крие изненади и изисква добра подготовка и сериозно отношение.
В края на лятото на 2014 г. на върха стъпва седмият българин. Това е Богдан Велев, на 34 години, планинар и скиор, с изкачвания на Мон Блан, Матерхорн, Айлънд пийк, Елбрус и опит да спусне със ски връх Мустаг Ата. Първоначално Богдан има намерение да вземе ски нагоре и да пробва да се спусне от върха. Неговото намерение ни връща назад във времето с едно друго подобно начинание. Героят е Борис Петров, луд фен на планинското колоезедене, с успешни изкачвания на Аканкагуа и Мустаг Ата, който решава да нарами колелото си към Чо Ойю и стане първия човек, достигнал до осемхилядник с колело.
Информация за маршрута и лагерите
Три базови лагери: китайски (5200 м), междинен (5300 м) и преден (5700 м). Последният е един от най-високите базови лагери на 8-хилядници, което прави аклиматизацията по-трудна.
Височинни лагери: Лагер 1 (6400 м), Лагер 1.5 (6800 м – помощен лагер), Лагер 2 (7200 м), Лагер 3 (7600 м).
Трудни пасажи
Първото по-трудно препятствие е между лагер 1 и лагер 2, където има стена около 100-на метра, син лед и 70 градуса наклон. Следващият е е т.нар.Yellow Band, между лагер 3 и върха, където трябва да се преодолее стръмна ивица от скали и лед. Дълъг е около 100-на метра, и тук обикновено стават задръствания.
Любопитни факти
Чо Ойю е върхът, спускан най-много пъти със ски (38 души до 2011 г). Това е и осемхилядникът, спускан за пръв път от жена. Върхът е с най-нисък процент на нещастни случаи, довели до смърт.
ПЪТЯТ НА БОГДАН
Подготовката
Богдан живее в Париж и почти не се докосва до планина в месеците преди експедицията. Подготвя се главно с динамични тренировки, редувайки през ден кросове между 5 и 10 км или качване по 2500-3000 стъпала, силови упражнения, добър хранителен режим, наспива се пълноценно, не употребява алкохол. Тренира усилено 2-3 месеца и преди заминаването е в отлична форма. Отправя се към Непал в края на август, с експедиция, организирана от италианеца Лука Монтанари. Групата следва класическия маршрут от тибетската част.
Цел
Това е първи осемхилядник за Боби, който иска да се качи със ски до върха и да се спусне. Tеренът нe позволява пантене и ските трябва да се носят на гръб. На отделни пасажи наклонът е 60-70 градуса и носенето на допълнителен товар изисква повече енергия и увеличава риска от падане. На лагер 1 (6400 м) Богдан и Лука взимат решение да оставят ските и да продължат пеша, като дават приоритет на сигурността.
Аклиматизация
За Богдан най-важното е да не бърза, да прави нещата постепенно и да пие много течности. Взима редовно минерали и витамини, а на височинните лагери и по един аспирин на ден. Процесът на аклиматизация продължава 20 дни. Преди финалната атака, Богдан се чувства чудесно. Планира да не използва кислород, въпреки че е предвидил такъв.
Здравословни проблеми
В началото на пътешествието групата отсяда в село Нейлам. Стаята на хотела е покрита с мухъл и влага – там Боби го втриса и получава стомашни проблеми. Следващите няколко дни е отпаднал и слаб, но не губи увереност и мотивация. Ограничава храненето си, яде само варен ориз и поема много течности. До базовия лагер се възстановява напълно.
Атмосферни условия
Времето е добро, има снеговалежи привечер, но кратки. По време на атаката, при нощуването в лагер 1 задухва бурен вятър, но за щастие бързо утихва. В лагер 2 температурата през нощта пада до -30 градуса, спалните чували се заскрежават, а стените на палатката замръзват. Финалната отсечка към върха е в тихо и ясно време. Температурата на Чо Ойю е -47 градуса.
Изкачването
При тръгването към върха Боби иска да се пробва без кислород, но като вижда с каква скорост се отдалечава Лука, който е с кислородна маска, променя мнението си. В началото се чувства странно с маската, но кислородът бързо му дава сили. На техничния пасаж – Yellow Band, влиза в задръстване и чака около 40 мин. Пред него двама-трима души правят по крачка, след което почиват 5 мин. Боби успява да ги задмине, темпото му е – 15 крачки, почивка от 30 секунди до 1 минута и отново. Откъсва се напред, настига Лука и неговия придружаващ шерп. Изпреварва и тях. Последният час върви сам, без хора и челници наоколо, под огромни звезди. Достига Чо Ойю първи, 20 минути преди всички останали. Върхът представлява обширно плато и единствено стари следи от котки му помагат да се ориентира. В един момента над платото се появява остър силует – Еверест. Небето почервенява, слънцето предстои да се покаже всеки момент. Съзира молитвените знаменца на шерпите върху снега и разбира, че Чо Ойю го е приел. След като спира, усеща колко всъщност е студено. Прави една-единствена снимка на божествената панорама и механиката на апарата отказва. Сяда на раницата и се наслаждава на фантастичната гледка, докато дойде Лука и шерпите. Стоят на върха близо час и после с много бързо темпо слизат чак до лагер 1.
Повече за стъпването на Богдан Велев на Чо Ойю може да прочетете тук.
ПЪТЯТ НА БОРИС
Подготовка
Борис залага на системни изкачвания на Витоша, като прави турове от Княжево до Копитото по два пъти, един след друг, носейки колелото на гръб (разглобено). В последния месец се разболява от грип и не може да се натоварва физически. Заминава за Тибет в края на април, не напълно оздравял и доста слаб.
Цел
С помощта на приятели Борис се сдобива с лек, едноскоростен хибрид с твърда рамка. След редица опити измисля вариант да прикрепи рамката за раницата, а гумите да върже на щеките. Изпробва този метод безотказно по тренировъчния си маршрут Княжево – Копитото.
Аклиматизация
Аклиматизацията се развива по план до базовия лагер, след което Борис започва системни изкачвания до лагер 1 и нагоре. Изнася голяма част от екипировката и колелото до лагер 1.5, където заедно с придружаващия го шерп опъват палатка. Преминава през ледената стена без пикел, само с щеките с превързани капли към тях, носейки колелото на гръб. Слиза до базовия лагер в отлична физическа кондиция.
Здравословни проблеми
Първата спънка за Борис е вирусът, който го връхлита още в базовия лагер. Повръщане, отпадналост, схващане на челюстта. Принуден е да се върне до стартовия базов лагер на 4400 м, за да се възстанови. За няколко дни възвръща силите си и продължава аклиматизацията по план.
Атмосферни условия
По време на престоя в базовия лагер, преди атаката на върха, времето е слънчево. Темепратурата в палатката достига до + 40 градуса, през нощта пада до -10. Почти всяка вечер вали сняг и духа силен вятър. В нощта, преди да напусне базовия лагер и да тръгне към върха, връхлита ураган. На другия ден времето утихва, а снежните условия са добри.
Изкачването
След нощната виелица, когато стигат до лагер 1.5 на следващия ден, Борис и шерпът му установяват, че палатката им липсва. Губят дебелите дрехи, инвентара, храната – около 20 килограма багаж плюс колелото. Принудени са да се върнат обратно до преден базов лагер. Борис е сигурен, че това краят, но успява да намери резервни дрехи, палатка, газ и малко храна от двама отказали се алпинисти и да си даде още един шанс. Макар и в отлична форма, непредвиденото слизане и повторно изкачване нагоре с тежката раница, пълна с новата екипировка, оказват своето влияние. Още повече, при новото преминаване по ледената стена въжетата са замръзнали, самохватът не държи. Отсечката му отнема 4 часа и много усилия. Борис достига до лагер 2 почти напълно изтощен. Пренощува и на следващия ден се събужда неразположен, с възпалено гърло и изключително отпаднал. Опитва да тръгне нагоре, но силите са го напуснали. Едвам стои на краката си. Това е краят на изкачването за него. На височина от 7200 метра, авантюристът поема надолу.
Двата разказа за начинанията на Богдан и Борис са част от брой ЗИМА 2014 на Списанието. Ако сте го пропуснали – оттук може да се снабдите с предишни броеве на преференциална цена. А за по-сигурно, най-добре се абонирайте – толкова е лесно.
