В първия материал наблегнах повече на пътя на българските алпинисти към Хималаите, защото той също не бе по-лек отколкото самото изкачване на върха. Тук за пътя към първия ни осемхилядник предоставям самия разказ на Христо Проданов, такъв какъвто го чух лично от него и препрочетох от книгата му „ЛХОЦЕ- 8501 м”.
„На предвърховия гребен вятърът започна да фучи покрай мен. Спрях се на няколко метра под гребена и се замислих за пътя, който ми оставаше. Над мен вляво се извисяваше 50-метровата ледена пирамида на върха, до която трябваше да се изкатеря по самия гребен, нагънат като хармоника и с огромни ледени козирки, висящи над 3000-метровата Южна стена. Трябваше да реша какво да предприема. Ако продължех по гребена , рисковах да се подложа на напора на пронизващия вятър, който в някои моменти би могъл да ме отнесе надолу, или някоя козирка да изтрещи заедно с мен, че … Реших да опитам по стената право нагоре, което бе по-трудно, но сравнително по-безопасно. Успях да намеря логично начало през няколко скални тераси, които обиколих. Съвсем неочаквано се озовах на левия-Китайския гребен на върха. Под мен зееше огромна бездна, а аз самият кацнал на върха на една козирка, сливаща се с белотата на околната гъста мъгла. Вятърът бе неудържим. Успях да забележа, че върхът бе вдясно, на десетина метра над мен. Спуснах се малко и траверсирайки, се прехвърлих надясно по последната скална тераса. Оттук тръгнах право нагоре. След няколко минути се отзовах на върха – на 8501 метра, на вр. Лхоце.
Часът бе 13.55 минути. Сам на този остър като бургия връх! Не можех да повярвам на очите си, че нагоре повече няма накъде да се върви…Бях се проснал отгоре му, брулен от вятъра, който се мъчеше да ме отлепи от ледокопите. Вълнуващ миг, който трая не повече от 20-30 секунди. Миг, който щях да помня цял живот!
В същото време бях разтърсен от ударите на силна електромагнитна буря, за което бе способствал и металният самар върху гърба ми. Спуснах се 3-4 метра по-ниско, където с огромни усилия да застопоря и закрепя единия ледокоп, а другия превързах за самара. След миг включих радиостанцията, но отново същият дефект. И все пак отдолу ме чуваха. Няколко пъти повторих: „Аз съм на върха! На върха съм! А останалите двама ги няма все още!“. После изключих станцията, която вече не бе необходима.
На самия връх не открих никакви следи от предишни изкачвания, но тук, на гребена, видях да стърчи част от кислородна бутилка. Издърпах я внимателно и установих, че това е пълен комплект с кислородна маска. До апарата открих дълъг леден клин, на който закачих нашето знаме и го забих в склона. На същия клин закрепих и металната капсула от кремиковска стомана. Имах два фотоапарата, но единия бе замръзнал. На върха оставих единия ледокоп, въпреки че съзнавах какво означаваше да остана с един ледокоп. Най-после можех да си отдъхна и да се отдам на потока от чувства, които ме обгръщаха. А мислех за толкова много неща!..”
Достигнат е първият български осемхилядник! Огнян Балджийски и Методи Савов достигат до 8200 м, с което те и Христо Проданов стават първите българи, изпълнили изискването за званието „Тигър на снеговете”. Димитър Бърдарев, Слави Дерменджиев, Кънчо Матеев и Людмил Янков до 7800 м. Запрян Хорозов до 7250 м. Всички дават много за крайната цел, но според ръководителя Христо Проданов, заслужава да се отличи „името на един млад алпинист – Кънчо Матеев от Варна, прекарал много дни на голяма надморска височина”. Според Христо само заболяването му го е лишило от възможността да намери място в щурмовата група и с това да осъществи и своята голяма мечта – изкачването на върха, извисил снага над 8-те хиляди метра.
Успешното завършване на първата българска хималайска експедиция „Лхотце-81”, получава широк отзвук не само сред алпинистите и ръководството на Българския туристически съюз, но и сред многобройните почитатели на планинарството и алпинизма. Експедицията е отразена на страниците на всички централни издания – вестници, списания, радиа и телевизии, а първият българин, стъпил на осемхилядник намира място в класацията на 10-те най-добри спортисти на България за 1981 г. Журналистите му отредиха № 10 на ежегодната класация „Спортист на годината”.
От 18 май 1956 г., когато върхът бе изкачен за първи път, преди Христо на него са се изкачили 24 алпинисти. От Германия те са 8, от Полща – 7, от Австрия – 6, от Швейцария – 2-ма и един шерп. Христо Проданов осъществява деветото поредно изкачване, но тъй като в предишните изкачвания върхът е достиган от по двама, трима и повече алпинисти, то Христо става 25-ят алпинист, стъпил на Лхотце. Преди него обаче нито един алпинист не е направил това в самостоятелна акция, а без ползването на кислороден апарат това бе направил само германецът Михаел Дахер /11 май 1977 г./.
Всичко това не остана незабелязано от погледите на специалистите. С писма и телеграми специални поздравления за големия успех до българската експедиция и специално до Христо Проданов се обръщат Анджей Вовжиек – представител на Полша в кралство Непал, Шайлендра Радж Шарма – секретар на Министерството на туризма в Непал, първият алпинист, изкачил Еверест – Едмънд Хилари, героите на Индия и покорители на Еверест – майор Ахлу Валия и полковник А.С. Чема, както и председателя на непалската алпийска асоциация Кумар Кархи. Специални поздравления изпраща и главният редактор на списание „Америкън алпайн джърнъл” – всепризнатият специалист по хималайските въпроси – Адамс Х. Картър. Многобройни са поздравленията и от известни българи, между които героят-космонавт Георги Иванов и доаенът на българския алпинизъм Александър Белковски.
По достойнство е оценен успехът на първата българска хималайска експедиция и от страна на Държавния съвет. Първият българин, изкачил осемхилядник Христо Проданов е удостоен с най-високото държавно отличие – „Герой на социалистическия труд”. С ордени „Георги Димитров” са отличени Кънчо Долапчиев, Огнян Балджийски, Димитър Бърдарев и Методи Савов. Иван Костов и Кънчо Матеев получават орден „Народна република България –I степен”, а същият орден – II степен получават всички останали участници в експедицията. Зачетена е и дейността на някои от обществениците, допринесли за подготовката на експедицията.
За хода на подготовката, както и за самото й провеждане Христо Проданов написа книгата „Лхотце – 8501 м”. Успешно завършилата експедиция „Лхотце-81” открива пътя на българските алпинисти и към другите големи върхове на Хималаите. В едно от първите си заседания бюрото на БФА взема решение за организиране на експедиция „Еверест-84”.Д
Открита е нова страница в историята на българския алпинизъм, битка за най-високите върхове на планетата-осемхилядниците.
