Да караш колело в града често е истинско предизвикателство. Липсата на инфраструктура, велоалеи, велопаркинги и най-вече култура на колоезденето прави задачата с повишена трудност. В София има изградени няколко велосипедни алеи, а до 2017 г. предстои да бъдат създадени общо 25 км вело трасета.
Качеството им е спорно, но от съществуващите в момента има избор между:
По бул. Цар Борис III: от бул. Никола Петков до пл. Руски паметни – алея за пешеходци/велосипедисти, отделена от автомобилното платно, пресичаща със светофари кръстовищата. Да се внимава със завиващите автомобили на светофарите!
По бул. Гоце Делчев: от бул. Цар Борис III до Южен парк – тротоар, част от който е маркирана за велосипеди. Пресича множество малки улици, а големите булеварди се преминават през подлез. Да се внимава на кръстовищата и с пешеходците, които се движат по алеята и не се оглеждат.
Бул. Ломско шосе: от ул. Бели Дунав до надлез Надежда – част от пътното платно, отделена с разделителна ивица. Пресича множество малки улици и по-големи булеварди. Да се внимава на кръстовищата!
Бул. Кн. Мария Луиза: от надлез Надежда до пл. Лъвов мост – тротоар, част от който е маркирана за велосипеди. Да се внимава на кръстовищата и с пешеходците, които се движат по алеята и не се оглеждат.
Кв. Младост: от бул. Ал. Малинов следва маршрута: ул. Филип Аврамов – ул. Самара – ул. д-р Атанас Москов – ул. Свето Преображение – ул. Филип Аврамов. На места е върху тротоара, а на други – на платното. Пресича множество малки улици и по-големи булеварди. Да се внимава на кръстовищата и около паркираните коли!
Бул. България – велоалея, отделена от основно платно, но споделена през повече пъти с пешеходци.
Велосипедна информационна карта на София можете да намерите на сайта на Център за градска мобилност.
Още от съветите на Вячеслав Стоянов от Sofia Bike:
– Sofia Bike: Как да се облечем за колоездене?
– Sofia Bike: Как да се движим безопасно с колело в града?
– Sofia Bike: Как да паркираме безопасно колелото си?
– Sofia Bike: Защо да караме колело в града?
В поредица от статии в 360° Вячеслав Стоянов – основател на Sofia Bike, ще ви споделя съветите си за градско колоездене. Ако имате нужда от повече информация за това как и къде да карате безопасно колело в града, как да навигирате, как да се облечете, къде да паркирате, как да поддържате колелото си… вече можете да я намерите от сигурен източник – човек изминал повече от 70 000 км на две гуми.
Вячеслав Стоянов определя себе си като приключенец, колоездач, който е изминал повече от 70 000 км в над 40 държави. Той е основател на Фондация Фактор. Повече за Вячеслав Стоянов можете да научите от неговата страница.
Досега със 125 – 130 000 км на две тънки гуми 26-18 цола,, отделно 25 000 км на по-дебели с „Балкан“ С-250 куб. см. Карал съм колело и пак около 130 000 км едно ВАЗ 21013 у нас, из част от комшулука и чужди колелета из Холандия и малко Австрия. Автор съм и на проекти от 1959 докъм наши дни, но в индивидуален и малогрупов план. В нашата прекрасна столица карам колело (беше ЗИС-В 110) от 1956 с неуспешни опити през 1950- 53 при бай Борис Клаксон на бул. „Сталин“ (тогава) 69 А и „Патриарха“, после отиде на „Цар Асен“. Онази София беше рай за движението с каквото и да е – от пеш до камион, чак до Десетия конгрес, когато почна автомобилизацията и София сега е отесняла на себе си. Ще коментирам казаното от Вячеслав по горните обекти.
1. По бул. Цар Борис III: Тази алея я има от не помня кога, както и локалните платна. Сега е малко подобрена. Намирам я за най-удобната в София, доколкото мога да преценявам. На оживените пресечки предпочитам да слизам. НА НЕЯ ТРЯБВА ДА ИМА СПЕЦИАЛНИ СВЕТОФАРИ ЗА ВЕЛОСИПЕДИСТИ! Ще струва вероятно 20 – 40 000 лева, в Общината (тогава СГНС) могат да проверят и това би било подходящо и за деца без придружители.
2. По бул. Гоце Делчев: от бул. Цар Борис III до Южен парк: Пътувал съм го от 60-те години допреди 1-2 с всички видове превоз. Предпочитам сега и околните улички. На тротоара с колело – в Холандия рядко правят така, в Белгия и Германия съм виждал, имаше и по „Патриарха“ под НДК. Лошо решение е, според мене. Ленин, а пред него и много други, са казвали „Лучше меньше, да лучше“.
3. Бул. Ломско шосе и Мария Луиза: от ул. Бели Дунав до надлез Надежда и от там до Лъвовия мост. Много пъти с всякакъв транспорт сам пътувал по маршрута, но последните 1-2 години само с обществен превоз. На места няма нужда от очертаване, особено в определени периоди движението е спокойно като в младостта ми. Обаче: като изляза от гарата и тръгна на изток към автогарата винаги се ядосвам на проектанта на велоалеята там – в непрекъснат конфликт е с пешеходците, пасажери на ж.п. и автобусния транспорт и просто минувачи. Неграмотно решение! Не бива да се отнема на едни, за да се даде на други, при това там не съм виждал кой знае какъв велопоток.
4. Кв. Младост: кръстосвам го с колело отпреди да го имаше, по „плавателния“ канал, м/у Самоковско, Бистришко, Симеоновско и Драгалевски шосета. Там и без алеи някъде може да се кара, а по светофарите, например на „Малинов“, си е по-добре да се прибута колелото. Аз все още се завирам по кръстовищата, но то е в нарушение на основно старо правило да караме на метър от тротоара. И ще умра на тези барикади, вероятно, ако не се принудя да спра да карам преди това. Но ми е мечта от младостите, или Манастирски, или на президентчето от бизнеспарка до Орловия по безконфликтен и що-годе удобен велопът. То и сега може, но не официализирано. Вячеславе, ако сте софиянци, попитай родителите си за старата велоалея между стария павиран булевард „Ленин“ и Парка на Свободата (Борисовата). Използваема и удобна беше, стигаше до след сегашната „Плиска“, а от там до Караулката и още по-нататък имаше странични платна за жива тяга – животинска и човешка. Сега това може да стане, но на пресекулки и с доста хилядарки за инфра и ултра структури, та да може млад учен например бързо да стигне от Атомния център или Метеорологията до Ректората или до дома си. Иначе и сега е хубаво да караш около 4 километър и много други места на югоизток от центъра.
5. Бул „България“: От край време там имаше място и е въпрос само на разбиране и не много пари да се устроят отделни и разделени ивици за баби и дядовци, сакати хора, дечица и бременни булки и отделно за невинаги внимателни колоездачи.
И никога по принципа „Това имаме, това маркираме като велоалея“, както бе направено в частта, наричана по-рано „Клемент Готвалд“. Минаваше се по пешеходните мостчета, със стръмно спускане на остър завой, при интензовно авто движение на сантиметри. От 2-3 години офисът ни се измести от ъгъла „Цариградско“- „Виктор Юго“, та не зная актуалното състояние на алеята там. Винаги съм използвал самите платна, малките улици или тротоарите. Сега сме на завоя на „Чехов“ срещу старите Студентски общежития, там все още е старият почти трафик-рай. А из комплекса на БАН извътре оттатък булеварда наистина се чувстваш като в стар филм или роман за джогинг и академични проблеми, съчетани с малко секс и наркотици.
Понеже ходих и по друга посока, напълно си прав, Вячеслав (я не знаю как Вас по имени), има над десет причини да се кара колело в града, и то по работа, на работа, а извън града вече и за кеф. И въобще, на педал!