Рид Каркария е заключен между реките Чепинска, Стара река, Мътница и яз. Батак. От север стръмните му склонове се спускат в малките села на Тракия.
Каркария или Снежанка е част от от Баташка планина и е доста интересно място, макар и слабо посещавано.
За два дни успях да премина по билото му, като изминах около 50 км. Това се случи тази седмица, когато по план трябваше да проходим Велийшко-Видешки дял за 4 дни. Плановете пропаднаха и така се озовах сам на едно приказно място. Изходната точка беше село Паталеница. Над селото посетих Баткунски м-р, където ме посрещнаха топло и запомнящо се.
Добре запазена бяло зелена маркировка, тръгваща на около километър след манастира ме отведе на Елин връх 1472 м, 17 км по JPS и над 1200 метра по-нагоре. Вечерта бивакувах в ловно стопанство Ракитово. На следващия ден вечерта исках да съм в София и затова станах рано и за коло 4 часа с моткането, изходих 25-те км до Батак.
В този ден маркировката вече е жълто-бяла но като цяло не е нужна. Преминава се покрай Везир тепе, естествено разкопано от иманяри. Широк коларски път те води през цялото време до вилното селище Константин и Елена, малко претъпкано с къщи.
От там подминах разклона за х.Румен и по главното било на вече снижаващия се рид, се насочих към Батак. Подсякох връх Баташки Еледжик и слязох в града. От там с два страхотни стопа се придвижих до Пловдив и до София преди 16ч.
Друг интересен маршрут в района е да се тръгне от Велниград, през малкия рид Градище, крепостта Цепина до ловно стопанство Ракитово. Също така, до К.и Ел. може да се стигне от с Дебърщица, през х. Добра вода, после (след К. и Ел.) през х.Румен до бреговете на язовира, като така се пресича рида по ширина.
Като цяло лесно достъпен, доста разпокъсан от населени места, пътища и под-ридове, Каркария е хубава планина за автотурзъм, колело, вилна почивка или забутани гори, ако си в западните му части.
Става ли за велопреход маршрута?