Категории на трудност в алпинизма: Особености на френската и руската системи

от

07.12.2018

Един от основните въпроси, които ни вълнуват, когато започнем проучването на избрания от нас нов планински обект, е: “Колко е трудно изкачването?”.

Въпросът е важен, защото от неговия отговор зависи до голяма степен нашата предварителна преценка за това, дали сме достатъчно подготвени, какво ни липсва като опит, физическа форма, технически умения и екипировка, както и накъде да насочим усилията си, за да постигнем успех.

Разбираме дали сме склонни да се сблъскаме с трудностите и рисковете по маршрута и, което е още по-важно, имаме възможност да обмислим как да осъществим изкачването максимално безопасно за нас и спътниците ни.

Алпийските изкачвания обикновено са категоризирани на основата на всички отделни аспекти, които определят сложността им, а те могат да бъдат много различни – достъп, дължина на маршрута, надморска височина, скална трудност, трудност на ледено и миксово катерене, обективни рискове и много други. По света съществуват различни системи за категоризация, които описват трудностите, с които бихме се сблъскали по време на едно изкачване.

Най-разпространена на запад е Международната френска описателна система (IFAS, International French Adjectival System), докато в страните от бившия СССР е популярна т.нар Руска система на категоризация.

Френската описателна система

Тази система оценява общата трудност на определен маршрут, като се взимат предвид дължината, техническата трудност, рисковете и други параметри (например колко трудно би могло да бъде напускането на маршрута). Общата оценка комбинира също така надморска височина, дължина и трудност на подстъпа и слизането; броя на трудните отсечки (въжета), както и и колко продължителни са те; защитеност на маршрута; качество на скалата, снега и леда. Нивата са следните:

F – facile (лесно) – Снежно-ледени склонове с малък наклон, най-често изкачвания по маршрут през ледници. Възможна е нобходимост от използване на ръцете за равновесие за достигане на връхната точка.

PD – peu difficile (не много трудно) – Възможно е маршрутите да са на по-голяма надморска височина, със снежни и ледени склонове до 45 градуса. Ледниците са по-сложни за преминаване, но с минимални проблеми с цепнатините. Лесни изкатервания, възможно е да се налага слизане с помощта на рапели. Повече обективни опасности.

AD – assez difficile (сравнително трудно) – Сняг и лед с 45-65 градусов наклон, скално катерене 3-4-та категория по UIAA. Катерене с осигуряване и продължителен лесен, но опасен терен. Физически натоварващи маршрути, сериозни ледникови цепнатини или продължителен миксов терен. Значителни обективни рискове.

D – difficile (трудно) – Скално катерене 4-5 категория, снежни и ледени склонове с наклон 50-70 градуса. Маршрутите са трудни за напускане и могат да изискват сравнително по-лесно и продължително катерене или да се състоят от по-трудни и кратки участъци. Сериозни обективни опасности.

TD – tres difficile (много трудно) – Маршрути от тази категория са със много високо ниво на обективни опасности, продължително придвижване по сняг и лед с наклон 65-80 градуса, скално катерене 5-6 категория с възможни участъци за изкуствено преминаване, дълги участъци с висока трудност. В случай, че техническата трудност е по-ниска, съществуват други фактори – точки, след които не е възможно връщане от маршрута, възможни чести сериозни проблеми с времето и т.н.

ED – extrêmement difficile (екстремно трудно) – Вертикални ледени склонове и скално катерене 6-8 категория, с участъци, които се преминават изкуствено. Съществуват четири подкатегории -1,2,3,4.

Често категориите се прецизират със знак + или -, които означават, че трудността е в горния или долния край на описаната категория.

Пример за категория PD+ е изкачването на Мон Блан през хижа Гуте, AD- е категорията на маршрута за изкачване на Матерхорн по ръба Хьорнли.

Руската класификация

Тук нещата са по-усложнени – в тази система както маршрутите, така и отделните участъци в тях се категоризират, като категорията на участъците отчасти определя категорията на маршрутите.

Според руската система, маршрутите се подразделят на такива от категории 1А, 1Б, 2А, 2Б, 3А, 3Б, 4А, 4Б, 5А, 5Б и 6-та. Факторите, които определят трудността им, са следните:

– Трудността на отделните участъци, тяхната продължителност и разположение по маршрутите;
– Абсолютната височина на върховете, която определя и категорията на участъците, в зависимост от това на каква височина са те.

– Дължината на маршрута (без да се взимат предвид подхода и слизането, независимо от тяхната дължина и трудност, по морени, ледници, сипеи и т.н.);
– Средния наклон на склоновете по маршрута;
– Времето, необходимо за преминаване – от групи, които са подготвени за такава категория.

Факторите, които определят трудността на отделен участък са: наклон, характер на релефа, размер, разположение и т.н.

Относителни показатели за трудността на участъка могат да бъдат: способ за преминаване при изкачването, възможност за преминаване с раница, най-рационален, безопасен и лесен начин за слизане, необходима специална екипировка за преминаване на участъка и за осигуряване на безопасността по него. Според тези фактори участъците се разделят в категории от 1 до 6.

Според тази система, изкачване на Елбрус по обикновения път, например, е от категория 2Б (макар да липсват технически трудности, категорията е дадена заради надморската височина); изкачване на Кан Тенгри от север – категория 5А.

Важно е да се отбележи, че в Русия съществува и класификация на туристическите планински маршрути, която използва същите означения за категориите (1А-3Б).

Целта на тази класификация е да определя сложността на туристическите походи в планински райони. С нея най-често се отчита трудността на преминаване на превалите по туристическия маршрут. Категориите в двете класификации съвпадат в някои случаи, в други – не.

В тази статия няма да се спираме на подробни описания на категориите в руската система. Накрая прилагаме една сравнителна таблица между двете алпийски категоризации: