Френската катерачна и алпинистка общност изгуби една от своите големи фигури. На 6 септември 2026 г., на 68-годишна възраст, загива Тиери Рено (Thierry Renault) – легендарен катерач, пионер в развитието на екстремното ледено катерене и дългогодишен планински гид в Шамони.
Тялото му е открито в неделя в подножието на южната стена на Бреван (Brévent), над Шамони, след като катерачи подават сигнал до спасителната служба. Рено вероятно загива още предишния ден, докато работи сам по маршрут на стената – почиства и преоборудва линия, която сам прокарва в един от любимите си сектори. Разследването на обстоятелствата продължава, но според първоначалната информация падането може да е причинено от претриване на въжето в остър скален ръб.
В трагедията има почти символична горчивина. Бреван не е просто поредната скала в биографията му. Южната му стена е едно от местата, които Рено познава най-добре и обича най-силно. През последните години той прокарва там поне седем нови маршрута. И именно докато продължава да се грижи за това свое вертикално пространство, животът му приключва.
Тиери Рено никога не търси особено публичност. И въпреки това за хората, познаващи историята на френското катерене през 80-те и 90-те години, името му има особена тежест. Френското издание Alpine Mag го нарича „пророкът на красивото движение“ – определение, което добре описва катерач, за когото стилът, лекотата и чистотата на движението са не по-малко важни от трудността и резултата.
От Бретан към Шамони
Тиери Рено е роден през 1958 г. в Рен, в Бретан – далеч от Алпите и високите планини. Любопитството му към тях се появява още като юноша. По-късно той разказва, че на 14-годишна възраст открива планината благодарение на романите на Роже Фризон-Рош (Roger Frison-Roche) и на посещение при свой чичо, който живее в Шамони.
Срещата му с легендарния гид Фернан Одибер (Fernand Audibert), един от хората, вдъхновили образите в книгите на Фризон-Рош, окончателно определя посоката му. На 15 години Рено заявява на баща си, че ще стане планински гид. И от този момент развитието му е стремително.
Още като млад катерач той преминава соло или по класически маршрути някои от най-престижните линии в масива Монблан – северната стена на Триоле, тура Мазо на Контамин соло, ръба Френе соло, ръба на Бонати на Пти Дрю, Нан Блан на Егюий Верт, тура Пиер Ален на Пти Дрю, Червените жандарми на Монблан, реброто Уокър на Гранд Жорас и много други. Гладът му за катерене е толкова голям, че когато времето в Шамони се разваля, Рено търси скалите на Бюу, Вердон, Прел и Каланките.
Пътят му към големия алпинизъм обаче не минава само през Алпите. Годините, прекарани извън тях, включително катеренето в района на Фонтенбло, му дават онова усещане за движение и техника, което по-късно пренася на големите гранитни стени и върху леда.
Един от най-силните катерачи на своето поколение
През 80-те и 90-те години Тиери Рено се превръща в един от най-силните френски алпинисти и катерачи на своето поколение. Той достига ниво 8а onsight в скалното катерене и пренася това ниво върху големите алпийски маршрути.
Сред забележителните му постижения са свободното преминаване на American Direct на Дрю и свободното преминаване на Divine Providence по Grand Pilier d’Angle на Монблан заедно с Ален Жерсен (Alain Ghersen). Двамата оставят следа и с преминаването на Digital Crack – забележителна гранитна линия на височина около 3800 метра, недалеч от Егюий дю Миди, с Монблан като фон.
Рено се занимава и с катерене за скорост. Сред постиженията му е рекордно преминаване на Носът (The Nose) на Ел Капитан – една от най-прочутите скални линии в света.
Но ако има област, в която Тиери Рено оставя особено силен отпечатък, това е леденото катерене.
Пионерът на леда
През 80-те години екстремното ледено катерене тепърва търси новите си граници, а Рено е сред хората, които ги преместват. Той вижда в леда естествено продължение на свободното катерене – вертикален терен, изискващ сила, прецизност и съвършен контрол на движението, но същевременно далеч по-непредвидим заради променливата и крехка структура на самата ледена стена.
Скоро Рено започва да прокарва все по-трудни линии. Сред най-известните е Shiva Lingham, а по-късно и La Lyre в Сирк дьо Фер-а-Шевал – маршрут, който се свързва с появата на най-високата тогава категория 7 в леденото катерене.
Катрин Дестивел (Catherine Destivelle), легендарна френска катерачка и алпинистка и негова съвременничка, го определя след смъртта му като вероятно най-добрия катерач на лед от тяхното поколение.
„Турбо“ и философията на красивото движение
Сред катерачите Тиери Рено е известен с прякора „Турбо“ – заради скоростта, с която се движи по скалата. Но зад това име стои не просто бърз и силен атлет. Хората, които го познават, говорят за него като за човек с дълбока връзка с планината и с особен интерес към философията на катеренето. За него вертикалността не е само спорт или професия.
В продължение на десетилетия Рено съчетава собствените си амбициозни проекти с работата на планински гид. Води клиенти по големите алпийски класики и по някои от най-красивите стени в света, без това да прекъсва собственото му търсене на нови линии и нови предизвикателства.
Дори в последните години той не се отдалечава от скалата. Напротив – продължава да прокарва маршрути, да се връща към познатите стени и да работи по тях. Именно така – високо над Шамони, на скалата, която познава почти като собствен дом – приключва животът на Тиери Рено.
С неговата смърт френската катерачна общност губи изключителен представител на едно поколение, което разширява границите на свободното катерене, алпинизма и ледените изкачвания.
Тиери Рено беше гост Дни на предизвикателствата, февруари 2023 г. Ето какво ни разказа тогава той: Тиери Рено: алпинизмът се променя заради глобалното затопляне
