В началото на юли 2026 г. пещера Андъка край Дряновския манастир отново събра пещерняци от различни краища на България. В експедицията участваха 24 души от шест клуба – „Стринава“, ПКСУ, „Торбалан“, „Под ръба“, НЕПИАС „Хелектит“ и Пещерно спасяване. Основната цел беше продължаване на проучването на подводните части на пещерата и проверка на възможността за проникване отвъд познатия сифон.
Андъка е една от значимите водни пещери в района на Дряновския манастир. Тя е спомената още през 1891 г., а първото регистрирано проучване е извършено през 1923 г. През следващите десетилетия различни поколения пещерняци картират километри галерии и откриват нови части.
През пещерата протича постоянна подземна река, свързана с по-голяма и все още ненапълно изяснена карстова система. Доказаните хидроложки връзки с пещери, понори и карстови райони на километри разстояние подсказват, че под земята може да се крие значително по-мащабен комплекс. Част от възможните продължения обаче остават блокирани от сифони – изцяло наводнени участъци, които могат да бъдат изследвани единствено от подготвени пещерни водолази.
Следите от предишното проучване
През 2004 г. пещерният водолаз Красимир Петков влиза в сифона и успява да проникне на приблизително 20 метра. Направеният опит показва, че подводната галерия има потенциално продължение.
Повече от две десетилетия по-късно нов екип се връща със задачата да провери накъде води сифонът.
Водолазният екип на експедицията се състоеше от Димитър Христов – Уинки, и Владимир Георгиев. Зад тях стоеше голяма група пещерняци, която помогна за пренасянето на екипировката, организацията на подземните дейности и осигуряването на водолазите. Подобно проникване изисква значителна логистика – тежкото оборудване трябва да достигне безопасно до водата, а след приключването на проучването да бъде изнесено обратно през пещерата.
Петдесет метра в нулева видимост
Продължителните дъждове преди експедицията направиха условията в сифона изключително трудни. Водата беше силно замътена, а видимостта в сифона практически липсваше.
Още с влизането си водолазите се оказаха в пълен мрак, в който светлината на фенерите не можеше да помогне. Придвижването ставаше бавно, чрез опипване на стените, дъното и тавана на подводната галерия. В такава среда водолазът не вижда нито релефа пред себе си, нито собствената си екипировка. Ориентацията зависи от допира, предварително отработените процедури и правилно поставената водеща линия.
Двамата водолази започнаха поставянето на пилотна линия, която да маркира преминатия маршрут и да осигури възможност за безопасно връщане. След приблизително 50–60 метра подводно проникване и близо час под водата първият сифон беше преминат успешно.
От другата му страна водолазите излязоха в неизвестни сухи части на пещерата.
Това беше основният резултат от експедицията – потвърждението, че след сифона Андъка продължава. Проучването обаче не приключи с излизането от водата. След оглед на новооткрития участък водолазите достигнаха до втори сифон.
Вторият сифон
Отново при нулева видимост те успяха да напреднат приблизително 20 метра и да проверят началната му част.
Проникването беше прекратено заради изчерпване на наличния за конкретната задача инвентар и необходимостта да бъде запазен достатъчен резерв за безопасното връщане. Вторият сифон остана непреминат, но наблюденията показват, че подводната галерия продължава и заслужава ново посещение.
В края на акцията беше оставена пилотна линия по преминатия маршрут. Тя ще подпомогне следващото проникване, когато екипът ще може да продължи от достигнатата точка и да насочи усилията си към втория сифон.
Вижте още: Димитър Христов – Уинки: Пещерното гмуркане иска много дисциплина и педантизъм
Екипно постижение
Макар акцентът на експедицията да беше върху водолазното проучване, резултатът е плод на работата на целия екип. Много багаж и екипировка трябваше да бъдат подготвени, пренесени и организирани в сложна подземна среда. Участниците осигуряваха маршрута, подпомагаха транспортирането, поддържаха комуникацията и се грижеха за безопасното провеждане на акцията.
Събирането на 24 пещерняци от цяла България показва колко важни са сътрудничеството и обмяната на опит при проучването на труднодостъпни подземни места.
Преминаването на първия сифон не дава окончателен отговор колко голяма е Андъка. То обаче отваря нова страница в проучването ѝ. Зад вече преминатите 50–60 метра под вода има сухи галерии, а след тях – втори сифон, чието продължение тепърва предстои да бъде изследвано.
За момента експедицията завършва там – на около 20 метра навътре във втория сифон, в пълна тъмнина и мътна вода. Следващото проникване ще започне именно от тази точка.
Участници в експедицията:
Венцислав Панев, Владимир Георгиев, Димитър Христов, Иван Тодоров, Симона Цолова, Скарлет Дураковска, Стоян Генев, Тодор Иванов, Станислава Тонева, Борислав Бояджиев, Цветелина Терзиева, Жоро Маринов, Юлия Маркова, Юлиан Стоянов, Цветелин Трифонов, Теодор Трифонов, Гергана Кишева, Тома Соларов, Енчо Енчев, Ангел Иванов, Росен Дечев, Жоро Ненчев, Антон Парталев, Ерол Исметов.
Ретро снимки: ПК „Стринава“
