Да надхвърляш лимита си, докато си строго лимитиран от външни фактори. Така накратко може да се опише пещерното гмуркане. Едно смело и отговорно занятие, което привлича неколцина души у нас, дарени с буден изследователски дух. Какво ги води към дълбините, където няма видимост, проходимостта е под въпрос, осигуровката трябва да е тройна и излизането особено внимателно? Как приема рисковете и какви знания и умения са необходими, за да ги избегне, питаме 36-годишния пещерен спасител и гмуркач Димитър Христов от София.
Какъв опит натрупа, преди да стигнеш до пещерното гмуркане? Повече гмуркане или повече спелеология?
Противно на очакванията, пещерното гмуркане никога не ми е било самоцел. Пещерен спасител съм и впоследствие, малко от скука, се записах на водолазен курс. След това постепенно, постепенно започнах да искам да уча повече и да ставам по-добър в гмуркането.
Владимир, с когото се гмуркаме основно, беше малко по-напреднал и също с желание да се усъвършенства, така се напаснахме и почнахме да се развиваме.
В началото изобщо не сме планирали да влизаме в подводни пещери, макар и двамата да сме пещерни спасители. Но явно си е намерило път.
Принципно повече пещери, но сега фокусът май е в гмуркането. Като цяло и двамата не се гмуркаме от много отдавна, може би 5-7 години, което за пещерни гмуркания не е чак толкова много.
В какво се състои разликата между стандартно и пещерно гмуркане?
Стандартното (рекреационното) гмуркане обикновено се извършва в открити води, като морета, езера или плитки рифове. Винаги има пряк път до повърхността. Използва се основно за удоволствие, фотография, наблюдение на морски живот и др.
Пещерното гмуркане е форма на техническо гмуркане и изисква сериозно обучение и опит. Изискванията за екипировката и нейното окомплектоване са доста различни. Всичко по екипировката е дублирано, понякога дори три пъти. Бутилки, регулатори, осветление и т.н. Спазват се много стриктни правила и протоколи, които за съжаление са писани с цената на човешки животи.
Основните рискове, в допълнение към нормалното гмуркане, са загуба на ориентация, заклещване, проблеми с екипировката, психически стрес, студ, декомпресионна болест. В България видимостта е изключително малка и понякога се гмуркаме почти в нулева видимост. Това създава предпоставка за възникване на инциденти.
При нормалното гмуркане декомпресионните усложнения са сведени до минимум, но при дълбоки технически гмуркания има сериозни рискове, породени основно от – азотната наркоза, кислородна токсичност, грешно планирано количество газ, не спазване на декомпресионни задължения, студ и т.н. Проблемът идва от това, че при дълбоко гмуркане не можеш просто да излезеш като “тапа” на повърхността, ако има проблем.
Дълбоките пещерни гмуркания комбинират рисковете както на техническото гмуркане, така и на пещерното, което ги прави особено предизвикателни. Голямата разлика идва освен от споменатите проблеми, и от това, че планирането е още по-сложно, тъй като стигането до дадената дълбочина и обратно отнема понякога доста време.
За сравнение – в извора на Глава Панега, първото влизане ни отне около 35 минути, докато стигнем до 50 метра дълбочина. Трябва добре да сме сметнали нужното количество газ за отиване, връщане и поне още толкова за инцидентни ситуации.
Характерно при пещерното гмуркане е ползването на пилотно въженце, което се опъва от сушата и го използваме, за да намерим пътя обратно. При слаба видимост и загуба на ориентация, без такова въженце едва ли бихме имали шанс да намерим пътя обратно и да оцелеем. Просто решение, но също иска тренировки и има доста специфики за правилното му “полагане”.
Откъм газови смески, всичко зависи от дълбочината на планираното гмуркане. Може да влизаме само на въздух, но например в извора на Глава Панега влизахме с 3 различни газа – тримикс, нитрокс и чист кислород. Всяко гмуркане е специфично и е хубаво да се планира индивидуално.
На доста места спрягат пещерното гмуркане като най-опасния спорт в света, но към днешна дата с развитието на техниката и натрупването на опит в общността, този риск е в доста контролирани граници.
Вижте още: Научи повече за водолазното дело
Колко хора в България се занимават с това?
В България нямаме силна школа за пещерно гмуркане. Има отделни хора, карали курсове по света, но много малко от тях са наистина активни. Пещерите за гмуркане в България са труднодостъпни и често се налага да имаш и опит като пещерняк, а не само като водолаз.
През годините е имало по двама-трима активни пещерни водолази, през поколение и, за жалост, много от опита се губи между поколенията. В момента активните, по моя информация, сме аз и Владимир, в София и още няколко момчета основно от Пловдив. Старите пещерни водолази не са активни, но често обменяме информация, когато търсим нови места.
Как се подготвяш?
Гмуркането като цяло, и още повече пещерното гмуркане, е дейност при която сме на 100% зависими от екипировката. Не можем да разчитаме на импровизация или, че ще дойдат спасители за нас, това налага цялата ни подготовка да е фокусирана главно върху екипировката. Поддръжката и, правилната и употреба.
Често ходим на водоемите около София и тренираме – разкачане на бутилки, опъване на въженца, контрол във водата, симулации на инциденти, смяна на бутилки, комуникация, движение на тъмно и т.н. Привидно лесни неща, но когато си под стрес, на тъмно, на 5 градуса температура на водата, дълбоко, и в пещера, трябва да ги владееш много добре, защото нямаш право на грешки и импровизации.
Психическата настройка също е важна. Това обаче е нещо, което идва с времето и се натрупва с опита. За пореден път споменавам планирането, но то е най-важното нещо. Ако планираме добре гмуркането и спазваме стриктно плана, всичко трябва да е наред.
Вижте още: Гмуркане в пещерите на Юкатан
Защо го правиш, какво те привлича в пещерното гмуркане?
Сложен въпрос. Всичко започна постепенно – желанието да научиш повече, да пробваш нещо по-сложно, по-трудно. Постепенно натрупахме опит и стигнахме до ниво да започнем да ходим по пещери.
Сега вече се появи желанието да изследваме и проучваме нови места, които още не са посещавани.
Няма как да скрия, че всеки от нас се вълнува от идеята, че е пръв на дадено място. Вече се появи интерес и от различни биолози и геолози, така че в скоро време и на тях ще бъдем в помощ с различни проби и измервания.
Лично на мен ми харесва, че пещерното гмуркане иска много дисциплина и педантизъм. Не става просто да си хванеш плавниците и да тръгнеш.
Кога изпитваш най-голямо удоволствие по време на процес на пещерното гмуркане – планиране, изпълнение след гмуркането?
Целият процес е част от удоволствието. Всяка стъпка крие различни предизвикателства и трудности. Като при много такива спортове, от планирането до изпълнението нерядко има напрежение и притеснение, които след края на дадено гмуркане изчезват. Често си казваш “никога повече”, но това бързо ти минава, още докато събличаш екипировката. (смее се)
В кои пещери в България си се гмуркал?
Пещерите за гмуркане в България са доста малко все още. Твърде често се изисква организация на цели експедиции от опитни пещерняци, за да се стигне до водната част на дадена пещера. Това ги прави много трудни за проучване – Глава Панега, Янтра, Душника, Жабокрек.
Гмуркали сме се и в други държави. Организирането на проучване на даден сифон често налага неколкодневна експедиция, изграждането на подземни лагери, опитни пещерняци да носят екипировката, храна, бивачна екипировка. Всичко това, и предвид, че сме малко хора, прави задачата сложна. Но пък добрата новина е, че за нас има още много за проучване.
Какви са постиженията които имаш и какви са тези към които се стремиш?
Постижения е доста субективен термин в случая. Важното е да излизаме живи от всяко гмуркане. Няма линейна скала за сравнение, за да можем да говорим за постижения. Целите, от друга страна, стават все повече след всяко проучване. Искаме да картираме Глава Панега, който в момента е най-дълбокият и най-дълъг сифон в България. Имаме да довършим картирането на Душника, а също така и да проучим едно място вътре. Отделно ми се иска до края на годината да успеем да проучим както трябва Кипилово, няколко пещери до сръбската граница.
Май месец се организира експедиция за Падалото, където проучихме 2 сифона и стигнахме до 3-ти, който сега искаме да продължим. Отделно имаме идеи да влезем и в най-голямата изобщо пещера в България – Колкина дупка, където има също места за гмуркане и бихме се радвали да помогнем на местния клуб.
В търсене сме на спонсори, защото техниката е основната ни лимитация, и, ако се сдобием с някои от съвременните “играчки”, тогава бихме могли да влезем още по-навътре в Глава Панега, където сме минали може би 350-400 м от потенциални 6-7 км.
Имаме няколко покани от пещерни водолази в Македония и Сърбия да участваме в техни проучвания. Вероятно също ще имаме и гмуркания с цел събиране на проби и измервания. Като цяло имаме какво да правим за доста месеци напред.
Кои са пещерите, в които искаш да се гмурнеш в България и света?
Вече споменах целите, които сме си поставили за България, надявам се там някъде да намерим и някоя голяма и красива пещера. Твърде малко са проучени тези места и вярвам, че ще намерим нещо интересно.
Всяка пещера, независимо дали в България, или по-света, е уникална сама по себе си и ти носи различен опит и удовлетворение. Естествено бих се гмуркал в пещерите из Мексико и Флорида, където е съвсем различно от нашите пещери. Има много интересни пещери във Франция, Vrelo Une в Босна/Хърватска, Plura в Норвегия, мината Мария Koнкордия в Полша.
Кои са големите препятствия в България?
Пещерите за гмуркане са трудни за достъп, това често изисква сериозна помощ от приятели пещерняци. Отделно екипировката е доста скъпа, а без нея няма как да прогресираме. Това налага общността в България да е доста свита и малка. Няма много проучени пещери и тренирането също става трудно, когато нямаме голям избор от места.
Вижте още: Най-опасните спортове в света
