
Само на около 22 км югозападно от Русе, в близост до село Иваново, скалите над долината на Русенски Лом крият едно от най-интересните места за културен и природен туризъм у нас – Ивановските скални църкви. Неговото основно ядро е скалният манастир „Св. Архангел Михаил“, около който през вековете възникват десетки отделни църкви, параклиси, килии и отшелнически помещения. До наши дни са запазени само част от тях, а имената на много от скалните храмове са изгубени с времето.
Още при приближаването към комплекса погледът попада върху тъмните отвори на пещерите, разположени на 40–50 метра над земята. Днес те изглеждат почти недостъпни, но през Средновековието тук кипи активен духовен живот. Между XII и XIV век монаси исихасти разширяват естествените пещери и ги превръщат в църкви, параклиси, килии и малки манастирски помещения.
Вижте още: Средновековен град-крепост Червен – история за могъщество и разцвет

С течение на времето комплексът значително се разраства. Смята се, че към края на XIV век тук съществуват осем големи групи от скални помещения, всяка със собствен храм, както и множество отделни монашески килии. Надписи по стените разказват за исторически събития и за живота на монашеската общност.
Най-известната част от комплекса е църквата „Св. Богородица“, където са съхранени едни от най-ценните стенописи от епохата на Второто българско царство. Те се определят като върхово постижение на българското средновековно изкуство и са сред най-представителните образци на Палеологовата живопис на Балканите. Именно заради тях Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г.
Вижте още: Пещера Орлова чука – подземният свят на Русенски Лом

Началото на скалния манастира „Св. Архангел Михаил“ се свързва с монаха Йоаким, който по-късно става български патриарх. През периода на Второто българско царство обителта се утвърждава като важен духовен и книжовен център. Сред дарителите са царете Йоан Асен II и Йоан Александър, а техни ктиторски портрети са запазени и до днес.
Манастирът продължава да съществува и през първите векове на османското владичество, но постепенно запада. През 1978 г. районът е обявен за Национален археологически резерват, а в началото на XXI век комплексът е обновен и адаптиран за туристически посещения.

Днес мястото е подходящо както за любителите на историята, така и за хората, които търсят кратка разходка сред природата. До църквата „Св. Богородица“ се стига по асфалтов път и кратка маркирана пътека с панорамни гледки към каньона на Русенски Лом. В района има информационни табели, а в село Иваново работи туристически информационен център.
Вижте още: С бодра крачка: 5 маршрута около Русе
Обектът е част от Природен парк „Русенски Лом“, което позволява посещението на скалните църкви да се комбинира с преходи, наблюдение на птици и разглеждане на други културни и природни забележителности в района.
Манастирът не е действащ, но и днес мястото пази усещането за уединение, което вероятно е привлякло монасите тук преди повече от седем века.
Посещението на комплекса е платено, с екскурзовод, и с предварителна заявка на телефон +359 82 825 002.












































