Тази история звучи като приказка. През 1899 г. един младеж завършва с отличие пловдивската мъжка гимназия „Княз Александър Батенберг”. Неговият баща, Малей Лулчев, който първоначално е учител по турски език в българското училище в Цариград, а по-късно в Пловдив, изпраща даровития си син да учи в Париж. Във френската столица Иван Малеев започва да учи литература, но продължава само една година. После, когато като студентка във Франция пристига и сестра му Панка, двамата се настаняват в Лион. Там той записва медицина, а тя естествени науки.
Братът и сестрата не остават чужди на модното по това време във Франция планинарство. Сами или с колеги студенти те обхождат планините около Лион, а от университетския град съвсем не са далеч примамливите висоти на Алпите, увенчани с гордата белоснежна шапка на европейския първенец Монблан /4807 м/. За изкачването на този връх Иван Малеев мечтае още от 10-годишна възраст, когато в час по география за първи път чува това име с многозначителното пояснение на учителя си Илков – „висок, висок и недостижим”.
И ето, че сега, когато той е само на 80 км от Монблан, детската му мечта се превръща в необикновена страст. В продължение на две години братът и сестрата упорито търсят път към върха. За тренировка те се изкачват на съседните върхове: Бреван /2525 м/, Бюет /3096 м/, Флориа /3111 м/ и Такюл /3438 м/, а през септември 1901 и 1902 г. дори поемат по склоновете на „Белия великан”, както по това време мнозина са наричали Монблан.
Незначителният опит, оскъдната екипировка и влошилото се време не им позволяват да достигнат повече от 3150 м. Това обаче не ги отчайва, а още повече ги мобилизира и следващата година Иван Малеев отново пристига в Шамони /б.а. – изходен пункт за върха/. Този път негов партньор е приятелят му Борже, гаров служител в малкото селце Шамони. За съжаление сестра му Панка внезапно заболява и се прибира в България.
В онези далечни години, когато първенецът на стария континент е неосъществима мечта не само за опитни планинари, но и за отлично подготвени алпинисти, извеждането до върховете на Алпите става само с планински гидове /водачи/. По правилата на тяхното сдружение, всеки кандидат да стъпи на покрива на Европа трябва да наеме един гид, на когото да заплати сума в размер на 50 златни български лева, както и един помощник гид, който да носи багажа на гида и да е в помощ на клиента. Неговата такса е половината от тази на титулярния гид.
Тази сума се оказва доста висока за двамата и те започват усилена подготовка. През целия месец юли, който е много дъждовен, ходят по 10-15 часа дневно почти без почивка. Газят в дълбокия сняг, копаят стъпки в твърдия лед и „упражнявахме очите си и на алпийските бездни и стръмнини”, както се изразява самият Малеев.
Упоритите тренировки и показаните от тях умения спечелват доверието на сдружението на гидовете и двамата получават разрешение /б.а. – рядко за това време/ да ползват един гид и то без помощник. За такъв те избират един от най-известните гидове Алфред Балма, който е далечен сродник на първия човек, изкачил върха още през 1786 г. в партньорство с д-р Мишел Пакар. Освен това Алфред е и хазяин на българина при почти месечното му пребиваване в Шамони.
Екипирани с най-доброто, което са успели да съберат от приятели и вземат под наем от сдружението, на 1 август 1903 г. тримата поемат по склоновете на гордия исполин. Обвързани с тежко конопено въже, Балма – Малеев – Борже бавно набират височина. След 8-часов изморителен преход те достигат заслона Гран Мюле /3051 м/, където остават да нощуват. Следващият ден тримата използват за аклиматизация и отработване на някои елементи от ледената техника, а на 3 август в един часа през нощта са на път.
По безкрайните снежно-ледени полета умората все повече натежава в краката. В района на Гран Плато /3980 м/ вече се чувства и височината, а жарките слънчеви лъчи безмилостно мъчат уморените тела. По стръмните ледени склонове водачът Балма копае десетки и стотици стъпки. С вещината на професионален гид той умело търси верния и безопасен път през зейналите под краката им ледени цепнатини и уверено води клиентите си към голямата цел.
Заслонът „Вало”, „Камилската гърбица”, тесният и опасен предвърхов ръб и победа… В следобедните часове на 3 август 1903 г. първият българин – Иван Малеев записва името си и това на родината си България на европейския първенец Монблан.
Радостта е голяма, възторгът неописуем. Тъй дългоочакваната мечта е станала вече действителност. В краката на младия 22-годишен студент по медицина е гордият исполин на Алпите и Европа, а наоколо безброй снежно-ледени върхове, един от друг по-красиви, по-трудни, но значително по-ниски. Запленен от величествената гледка, която се открива пред погледа му, той ще напише като мото на своята книга
Възкачването ми на Монблан” – „Монблан! О да, на неговия връх съм и щастлив съм!… За таз наслада що изпитах Алфреду /гидът/ тъй съм благодарен.
Към днешна дата връх Монблан, дори и развенчан вече като първенец на Европа, си остава един от най-любимите и примамливи върхове за българските туристи, планинари и алпинисти. Преди двадесетина години специалистите преместиха границата между Европа и Азия малко по на изток и вече не Монблан, а Елбрус /5642 м/ пое „Короната на европейски първенец”. Независимо от това организирани от алпийските си клубове, от национални състави, от туристически агенции или в самостоятелни пътувания, по наши сведения на този толкова титулуван връх са се изкачили не по-малко от 900 българи.
Първото му изкачване дава важно знание и самочувствие на българското планинарство, а написаната впоследствие книга с планинарска тематика прави това изкачване важна стъпка в цялостното развитие на алпинизма в страната.
Кой е Иван Малеев
Иван Лулчев Малеев е роден на 5 юни 1881 г. в Пловдив. Останал твърде рано без майка, той изцяло е под влиянието на своя високообразован баща Малей Лулчев, който владее повече от 10 езика. Завършил с отличие средното си образование, баща му го изпраща във Франция, където завършва медицина. След дипломирането си в Лион Иван Малеев специализира детски болести в клиниката „Шарите” – Берлин. Завръщайки се в България, той е назначен за училищен лекар на столичната община, където работи с любов и всеотдайност цели 32 години без прекъсване, чак до пенсионирането си.
В книга от 1909 г., д-р Иван Малеев описва живо и увлекателно изкачването си на Монблан. Тя е написана под формата на писма до рано загиналата му сестра Панка, заедно с която през 1901 и 1902 г. правят два неуспешни опита. Днес книгата е библиографска рядкост, която всеки планинар би трябвало да прочете и поради това, че тя се явява първата пътеписна книга за алпинизма у нас. Книгата се намира в библиотека „Иван Вазов” – Пловдив. Освен нея Малеев издава още две книги, получили признанието на лекарското съсловие – „Домашен лекар” и „Медицински енциклопедичен речник”. Д-р Малеев е бил и дългогодишен редактор на списание „Здраве и живот”. Той е един от първите български лекари, които започват да се занимават основно с епилепсията и нейното лекуване.
Забележителни са били и познанията му по концертно майсторство. Той е считан за един от първите ни музикални критици и основател на софийския Клуб на музикалното общество. По спомени на неговия син – инж. Петър Малеев, в дома им често са гостували най-големите концертни изпълнители на Европа по това време. Като изявен музикален критик Иван Малеев е имал постоянно запазено място, както в Операта, така и в зала „България” до края на живота си.
Богатия си и осмислен жизнен път първият българин изкачил европейския първенец Монблан, завършва на 24 март 1964 г., малко преди да навърши 84 години.
Снимки: архив на доц. Сандю Бешев
Материалът е част от книгата „Истории за началото на планинарството в България“.
