Кортни Доуолтър е печелила повече от 50 състезания на 50 км или повече през последните 10 години, включително два пъти Madeira Island Ultra Trail 115K, Western States 100, Hardrock 100 и Ultra Trail du Mont Blanc , плюс общи победи (побеждавайки и всички мъже) в няколко състезания, включително в Moab 240 (2017) и Big Dog’s Backyard Ultra (2020). Миналата година към победите си поставя и рекорди на трасетата на Bandera 100K, Transgrancanaria 128K, Western States 100 и Hardrock 100.
Кралицата на ултрамаратоните продължи и през 2024 г. точно оттам, където спря миналата година. След като през лятото на 2023 г., в рамките на около девет седмици, победи в три от най-епичните състезания в ултрабягането – Western States 100, Hardrock 100 и Ultra Trail du Mont Blanc – 39-годишната атлетка от Лийдвил, Колорадо, защити титлата си на Transgrancanaria 126K, спечели и Mount Fuji 100 за втори път на 27 април, като остана на трета позиция в общото класиране.
Сега тя се подготвя за трета поредна победа на Hardrock 100 на 12-13 юли в Силвъртън, Колорадо. След това ще се присъедини към съпруга си, Кевин Шмид, на Leadville 100 на 17-18 август, а после ще се заеме с все още необявен проект през септември.
Бившата преподавателка, която започва да лекува стреса с бягане, с охота говори за начина си на подготовка, признава, че не следва хранителен режим, но пък слуша тялото си и ако то иска начоси и бира, ще му ги даде. Тя е автор на популярната метафора за нечовешките изпитания по време на ултрамаратон, като нарича състоянието „Пещерата на болката“. Предлагаме ви да разгледате 10 причини, които я правят толкова успешна.
1. Тренира много усилено
Доуолтър няма треньор, не е в Strava, не следва тренировъчен план и понякога не носи своя смарт часовник за проследяване на данни по време на тренировките си. Но работи здраво, живее нормален живот и отделя време да се забавлява.
Тя казва, че със събуждането всеки ден определя каква тренировка ще прави този ден, най-вече въз основа на това как се чувства, какво ѝ предстои и прогнозата за времето. Пробегът, денивелацията и продължителността на нейните седмични тренировки варират, като има и неструктурирани скоростни такива. Добавя и активности, различни от бягането – планинско колоездене, силова работа със собствено тегло и каране на ски през зимните месеци, има и дни за почивка, в които не се прави нищо.
Всеки е различен. Вашите седмици с голям пробег няма да бъдат същите като седмиците с голям пробег на вашия приятел и това е напълно ОК
– казва тя. „Познавам хора, трениращи за състезания над 100 мили, които правят 40 до 50 мили седмично и такива, които бягат до 140 мили седмично. Така че, мисля, че това е готиното в ултрабягането – все още не е разработена добре система за това, което е необходимо, за да се подготвите за дългите дистанции.“
Така че имате един пъзел, с който да играете и просто да разберете какво работи за живота и тялото ви и какво искате да правите с него.
2. Обича да разпуска
Ако следвате Кортни Доуолтър в социалните медии или сте я слушали в подкаст, вероятно сте я чували да говори колко много обича сладкиши, пица, начос и бира, и че яде и пие каквото си поиска, без да спазва строги диети. Известно е, че обича желирани бонбони, особено по време на състезание.
Колкото и да е отдаден професионален спортист, тя обикновено прави нещата без стрес и оценява, когато нейният екип, воден от съпруга й Кевин Шмид, и пейсърите ѝ разказват шеги.
Кортни е същият истински, мил, забавен човек и далеч от бягането, какъвто е по време на състезание или на дълга тренировка.
„За мен е наистина важно бягането да остане забавно“, казва тя.
Вижте още: 200 х 50 км: феноменалният рекорд на Кандис Бърт
3. Не си придава важност
Сигурно сте забелязали нейното скромно поведение по време на церемонии по награждаване, в подкасти и в социалните медии. Когато спечели състезание, тя никога не вдига ръце над главата си, не държи високо лентата на финалната линия, не прави нещо, което е самоцелно или напразно. Почти винаги тя веднага се обръща и ръкопляска към зрителите и казва благодаря, благодари на директорите на състезанията, доброволците, екипа и пейсърите си и смирено се наслаждава на постижението си, знаейки, че е имала голяма подкрепа за осъществяването му.
4. Не се фокусира върху конкуренцията
Философията на Доуолтър е да провежда свое собствено състезание и да не се тревожи за конкуренцията. Тя уважава другите бегачи в състезанията, но знае, че може да се съсредоточи само върху многобройните променливи, които може да контролира.
Състезанията, в които участвам, са наистина дълги, така че всеки е на своето малко влакче в увеселителен парк и може да видите някой да се чувства наистина добре, може да видите някой да се чувства много зле, но нещата могат да се обърнат във всеки момент.
Признава, че всеки път, когато стигне до стартовата линия на състезание, се наслаждава на идеята, че изходът е неизвестен – дори ако това означава, че по-късно научава, че не е толкова оптимално подготвена.
“ Винаги ли се чувствам супер подготвена? Не, но това няма значение. Знаете ли, това е като „Хайде да купонясваме!“, защото това е, за което сме се подготвяли.“
5. Психическа устойчивост, равна или по-голяма от физическата ѝ подготовка
Доуолтър говори за способността си да се нагажда и да разширява нивото си на комфорт в нагласата, известна като „пещерата на болката“, но това не е нещо, върху което тя работи, когато не бяга.
* „Пещерата на болката“ – състояние, в което влиза всеки бегач на дълги разстояния , когато тялото му започне да отказва под нечовешките изпитания. Формулировката е на Кортни Доуолтър.
Когато е на дълги тренировки и особено в дълги, тежки състезания, тя прегръща мъката, като „избутвам негативните мисли от главата ми“. Тя говори надълго и нашироко за това как е преместила фокуса си от опитите да избегне пещерата на болката, към това да я прегърне и да процъфтява в нея. Тя вярва, че положителните мисли, дори ако са изкуствено произведени, помагат на тялото ѝ да се успокои достатъчно, за да може да работи върху проблема. Смята, че изфабрикуваната позитивност може да бъде физически катализатор, който да поддържа краката ѝ да се движат.
Вижте още: Завръщането на Килиан Жорнет: 485 км през Пиренеите и 177 трихилядника за 8 дни
Нервните окончания на тялото бомбардират мозъка, умолявайки го да дръпне шалтера на тялото, обяснява тя за „пещерата на болката“. Пареща болка в мускулите, пълно изтощение, крампи. Мнозина тренират единствено тялото си и когато се озоват в Пещерата, рухват. Аз обаче знам, че всичко е в главата. Мозъкът притежава суперсилата да игнорира тези сигнали, колкото и силни да са те. „Какво правя, когато болката е непоносима ли? Продължавам напред, докато тялото не се справи с нея и не я игнорира“, разказва Кортни.
Мисля, че умствената страна на ултрабягането е толкова важна, колкото и физическата.
„Никога не тренирам специално мозъка си. Записвам се за абсурдно тежки състезания, за да се опитам да натрупам повече опит от усещането на „не мога и крачка повече“ и след това се опитвам да превключа мозъка си на движение напред.“
Диалогът, който е в главата ви, когато ви наранява, има значение, казва тя, и бегачът може да го контролира, като вземе съзнателно решение да се отклони от негативното си мислене.
Вижте още: Когато 330 км не ти стигат: Как Пирин Галов изкачи Пунта Гнифети и Матерхорн на път за TOR
За психологическата страна на подготовката Кортни има какво да разкаже:
„В гимназията имах треньор по ски бягане, който беше много категоричен, че винаги имаме още сили, отколкото си мислехме, че имаме, така че, когато физически чувствахме, че нищо не е останало, той ни насърчаваше и се опитваше да ни научи, че има още едно ниво, което можем да достигнем. Тогава той започна да ми внушава това. Но в ултрабягането трябваше да го науча отново. Това е същата идея. Бягането на свръх дълги дистанции е различен, нов спорт, но беше същото – винаги остава още малко в нас, от което можем да се възползвам и да продължим.“
6. Адаптира подготовката си
Кортни не се колебае да адаптира остарялата рутина. Признава, че преди е ограничавала подготовката си само до бягане, но се е наложило да направи промени.
„Колкото повече искаме от телата си, толкова повече трябва да се опитваме да връщаме, така че, тъй като моля тялото си да прави повече, знам, че трябва да включа някакъв вид упражнения за разтягане и сила.“
Въпреки че признава, че рядко прави йога (предимно гледайки видеоклипове в YouTube у дома), през последните години прави повече силова работа с телесно тегло и упражнения за активиране преди бягане (running drills), различни разтягания.
Вижте още: Как да правим упражнения за мобилност вкъщи
7. Не се вълнува от вниманието
Доуолтър се превърна в знаменитост в ултрамаратоните. На всеки успешен финал тя е аплодирана от стотици души в публиката. Има 475 000 последователи в Instagram, а милиони зрители могат да я гледат, посредством камерите, на всяко състезание. Но това не я кара да се възгордява.
„Фактът, че родителите ми в Минесота може би могат да ме видят, защото тези камери са там и повече хора могат да научат за ултрабягането, мисля, че това е специално“, казва тя. „Но това не ме засяга. Аз правя това нещо, което обичам, цял ден или дни, и това е страхотно. Чувствам се късметлийка, че съм част от спорта в момента. Разраства се толкова много и толкова много хора излизат да бягат. Наистина живея в чудесно време и се опитвам да му се насладя.“
Вижте още: Beyond the Ultimate: ултрамаратоните, посветени на дивата природа
8. Нейно вдъхновение е общността на трейл бегачите
Във всяко състезание Доуолтър знае, че ще споделя пътеките с бегачи с всякакви способности и това е един от свързващите аспекти на спорта, който тя цени най-много.
Имаме това споделено преживяване, което според мен обединява хората.
Кортни споделя емоционално: „Общността е това, което ме привлече към този спорт от самото начало, защото по време на първото ми състезание на 50 мили аз затънах в кална локва по време на ужасна дъждовна буря. Човекът, който тичаше пред мен, в торба за боклук (б.р. защитен от дъжда с полиетиленова торба, вместо дъждобран), ме чу да кряскам, когато се ударих в земята, той се обърна и ме измъкна от калната локва, и каза: „Хайде да вървим!“
9. Усъвършенствала е стратегията си за захранване и хидратиране
По време на състезания Доуолтър приема предимно течности – основно много вода и богат на калории и електролити продукт, нейна собствена марка. Освен това тя признава, че яде вафли, гелове и желирани бонбони, разчита и на палачинки.
„Моето състезателно хранене е много ограничено по отношение на това, което ям, така че обикновено не взимам нищо от пунктовете, освен малко вода. Първите ми няколко години бягане и участия в състезания, на пунктовете взимах това, което взимаха бегачите пред мен. Те просто грабваха кисели краставички и чипс, така че си казах: „Добре, опитвам кисели краставички и чипс“, защото нямах представа кое работи, кое има добър вкус или кое не работи. Правих много опити и грешки. Като говорите с други бегачи, можете да получите всякакви идеи, които работят за тях, но трябва да ги тествате сами.“, разказва Кортни.
Днес тя споделя, че ултрабягането по същество е състезание по хранене в движение.
„Ние (със съпруга ми) просто искаме да се наслаждаваме на храната у дома, да се наслаждаваме на храната навън, да се наслаждаваме на желанията, които имаме, и да не се тревожим за това. Но бих казала, че през последните няколко години по-последователно пия възстановителна напитка след дълго бягане или след полагане на големи усилия и това е нещо, към което първоначално бях малко по-небрежна, така че чувствам, че това е стъпка в правилната посока.”
Вижте още: Железния каубой Джеймс Лоурънс, който направи 101 айрънмена за 101 дни
10. През зимата бягането отстъпва на снежни активности
Доуолтър започва да бяга в средното училище, но скандинавските ски са първият спорт, в който тя наистина успява. Тя е четирикратна шампионка на щат Минесота в гимназията и учи в университета в Денвър със стипендия за ски бягане. След като получава магистърска степен по педагогика, работи като учител в осми клас няколко години в района на Денвър. Заедно със съпруга си се преместват в Лийдвил преди 2020 г. и оттогава живеят в историческия миньорски град, дори в студените зимни месеци.
„През зимата „прегръщам“ всички снежни дейности в Лийдвил. Малко ски бягане, малко спускане или просто правя каквито зимни активности мога.“ Кортни е и част от отбор по кърлинг на открито през зимата. „Мисля, че е добре през различните сезони да се променя количеството и вида на тренировките ви. Добре е да се забавлявате, вместо да се насилвате.“ – съветва тя.
Вижте още: Калоян Пейчев за рекорда по „Петте планини“: „Всеки път, когато си припомням за Е4, настръхвам“
