В надпревара с времето и километрите

Серж Жирар е роден през 1953 г. и е посветил живота си на бягането на дълги разстояния. За по-малко от десет години Серж е преодолял огромно предизвикателство – пробягал е петте континента в надпревара с времето. Две от постиженията му включват изминаването на 5235 км в Латинска Америка от Лима до Рио де Жанейро през Андите, и прекосяването на Африка от запад на изток за рекордното време от 100 дни, 7 300 км бягане от Дакар до Кайро през пустинята Сахара.

Би ли ни разказал малко повече за себе си – кога започна да се занимаваш с бягане на дълги разстояния?
Това стана през 1983 г., когато бях на 30 години. Преди играех футбол и тенис. След това открих бягането и първото ми усещане беше, че единственото, което пречи на постиженията ми, съм самият аз.

Изминал си дълъг път досега. Какво те движеше напред?
Това, което винаги ме е карало да продължавам, е страстта.

Да пробягаш пет континента е наистина изключително физическо и психическо изпитание… Смяташ ли се за герой?
Не мисля, че съм герой. По-скоро съм обикновен човек, изпълнен със страст!

Как би описал чувството, което изпитваш, докато тичаш?
Просто свобода.

Къде си бягал в Европа?
Пробягал съм 25 страни – 27 011 км за 365 дни. Мисля, че Европа е магическо място за бягане на дълги разстояния.

А стигал ли си до България?
При първото ми посещение в България бях щастлив да се запозная с чудесни, дружелюбни хора, но беше през зимата и имаше много сняг.

Кое е най-красивото място, което си виждал по време на дългото си пътешествие през всички континенти?
Много са – Австралия, Боливия, Иран, Киргизстан и Япония.

А кое е най-опасното място, през което се е налагало да преминеш?
Няма такова, защото когато тичаш, си в безопасност.

Остана ли ти време да обиколиш страните, през които си преминал?
Не съвсем, но имам намерение да посетя възможно най-много отново.

В коя страна според теб атлетиката е най-уважаваният спорт?
Смятам, че това е Япония.

Можеш ли да ни разкажеш някоя особено запомняща се история?
В Тенере след Агадес един представител на туарегите бяга с мен 30 км. В Китай хората тичаха редом до мен пет последователни дни, а в Полша двама души пробягаха разстоянието от 1000 км. В Туркменистан трябваше да тичам много бързо, защото една камила ме преследваше и беше агресивна (можете да гледате видеото на уебсайта ми), вятърът беше със скорост от почти 100 км/час в продължение на 65 км. И невероятното чувство, когато преминавах границата пеша – всеки път военните ме питаха „Откъде идвате?“, и когато отговарях, че идвам от Франция, никой не ми вярваше!

Докато бягаше, освен при случая с камилата, имаше ли други животни, които те следваха или ти препречваха пътя?
Освен камилата в Туркменистан, имаше един огромен паяк в Бразилия.

Кога си бил най-силно дехидратиран?
В Австралия и при температура от 55°C в Боливия и Мали.

Като професионален бегач успя ли да привлечеш жени да бягат с теб или след теб?
Много интересен въпрос… Но трябва да го зададете на съпругата ми Лори… Предполагам, че предпочита да тичам сам…

Семейството ти подкрепя ли начинанието ти? Придружава ли те в околосветската ти обиколка?
Да, Лори – моята съпруга – ме следва навсякъде, а децата ми понякога идват с нас.

Каква беше идеята за заснемането на твоето приключение?
В началото беше заради спонсора ми, но сега само искаме да покажем, че е възможно.

Какво би искал да кажеш на зрителите на „Born to Run” в България?
Започнете да тичате в прекрасната си страна. Знам че бягането не е сред основните спортове в България, но определено трябва да бъде! Бягането всъщност доставя огромно удоволствие.

Ти си единственият човек на планетата, който е пробягал петте континента. Какви са бъдещите предизвикателства пред теб?
През 2013 г. ще започна 1000-ия маратон – 42 500 км за 540 дни. Искам да направя опит да счупя рекорда от Пърт до Сидни.

Кое е най-важното нещо за бягането на дълги разстояния?
Да поставяш и разбиваш рекорди, и да опознаваш света само с помощта на краката си.

В почти всяко състезание, в което си участвал, си подобрявал рекорди. Какво означават за теб наградите?
Никакви парични награди, само книгата на Гинес.

След като вече си на 58 г., нещо промени ли се за теб? Чувстваш ли се принуден да прекратиш кариерата си?
Все още усещам, че мога да тичам и да тичам. Натрупал съм значителен опит в бягането през годините и се справям много добре с дългите разстояния. Аз съм като моряк на плаване, искам да тичам или да ходя, ако е необходимо, до края на живота си.