На 6-ти октомври 2020 г. Максим и Стефан Иванови осъществяват първата за България океанска гребна експедиция. Баща и син успяват само с гребане да прекосят Атлантика в 115 дни, – 105, от които, прекарани изцяло в океана.
По време на приключението си, нашенците поставят и два световни рекорда – Максим става най-младият океански гребец в света (16 години), а прекосяването им на Атлантическия океан с гребна лодка е първото от изток на запад през сезона на ураганите (юли-октомври).
Каузата на Максим и Стефан, обаче далеч не беше само да докажат, че подобно начинание е възможно. Те посветиха експедицията си на донорството в България, подкрепяйки инициативата „Да! За живот!“. Според Иванови, тя не отнема нищо от дарителя, нито от близките му, но може да спаси много животи. След завръщането им в България, семейството продължaва своята мисия, целяща осигуряването на повече органи за животоспасяващи трансплантации.
На тяхната страница в социалната мрежа Neverest Ocean Rowоповестиха какво се случва с кампанията им към днешна дата:
„Получихме отговори от Министерство на здравеопазването и Изпълнителна агенция ,,Медицински надзор” на нашето мотивирано предложение от 5 ноември 2020, целящо да подпомогне осигуряването на повече органи за животоспасяващи трансплантации. Прилагаме ги отдолу.
Добрата новина е, че от близките на починалите не се търси писмено съгласие за донорство, както бяхме чували да се говори в обществоеното пространство, а координаторите по донорство спазват чл. 21 на Закона за трансплантация и посредством приложената бланка търсят подпис от близките за това, че им е съобщено за предстоящото вземане на органи, тъкани или клетки. В същата бланка близките имат възможност да предоставят и писмен отказ.
Лошата новина е, че както се посочва в отговора на Изпълнителна агенция ,,Медицински надзор”: ,,Неоспорим факт е, че страната ни е на последно място в ЕС по брой донори на милион население, но според анализите на Изпълнителна агенция ,,Медицински надзор” основната причина за това е не отказа на близките, а факта че в болничните заведения не се идентифицират навреме възможните и потенциални донори в мозъчна смърт. Разбира се, необходимо е да се провеждат разяснителни кампании по темата за донорството, за да има по-малко откази от страна на близките, но най-важния елеменент от донорския процес е навременното идентифицирнане на пациенти в мозъчна смърт потенциални донори.“
Ние (Макс и Стефан) ще продължаваме да даваме гласност в общественото пространство на необходимостта от донорство на органи за животоспасяващи трансплантации, за да стимулираме повече хора да вземат решение да бъдат потенциални донори след смъртта си и да го споделят с близките си. Такава е целта на кампанията ,,Да! За Живот!“ (www.zajivot.bg), която подкрепяме още от преди нашето плаване с НЕВЕРЕСТ.
Налага се повече граждани активно да изискваме от държавната администрация и от болничните заведения да реорганизират процедурите си за донорство, за да се пропускат по-малко възможности за трансплантации. Ако това стане приоритет и има отчетност ще бъдат спасени повечи животи.“
Всяка зима в продължение на повече от пет години Емил Рашковски документира следите от бивак културата в горите около язовирите Широка поляна, Беглик и Батак в Западните Родопи
