Петвековното турско робство забавя развитието на България във всички сфери на обществено икономическия, политически и културен живот. Това силно засяга и развитието на спортно туристическата дейност на страната. Поради това спортната и туристическата ни дейност прави първите си стъпки много по-късно от другите страни на Западна Европа. Едва след Освобождението, когато и някои по-будни наши младежи, получили възможност за пътуване или обучение извън страната правят първите плахи стъпки в това отношение.
Първите носители на свободното и целенасочено движение в планината с цел туризъм принадлежат на Иван Вазов и Алеко Константинов, които с малцина свои приятели правят разходки най-вече в района на Драгалевци. Значително по-сериозен се оказва един излет на Алеко Константинов до Черни връх от 11 до 14 юли 1889 г., когато той създава приятелска група за туризъм Урвич клуб. Тъй като този клуб просъществува само няколко години Алеко замисля нещо по-голямо. На 22 август 1895 г. той написва историческата си покана до любителите на планината да се изкачат на 27 август на витошкия първенец Черни връх, където там точно в 12 часа да се учреди Клуб на българските туристи. Поканата е отпечатана на страниците на в. „Знаме”, бр. 99 от 23 август 1895 г.
На уречената дата пред Народния театър „Иван Вазов” се събират стотици любители на планината, които лично Алеко повежда към Черни връх. А когато на самия връх на белите листове се подписват 300 души Алеко е изумен и много щастлив, което става причина той да напише знаменития си фейлетон „Невероятно, но Факт – 300 души на Черни връх”. Няма точни сведения дали точно тогава и по този повод Алеко получава второто си много популярно име „Щастливеца”.
ВИЖТЕ: Първото изкачване на Черни връх
На върха времето рязко се влошава, но когато при по-спокойна атмосфера в София се обработва списъка става ясно, че от 300-те подписали се като учредители на първия в България и на Балканите Клуб на туристите са били хора родени в 77 населени места в страната, представляващи 38 съсловни професии. За пръв председател на Клуба е избран Иван Вазов, но истинския двигател на новата организация се явява самия Алеко. Жалко, че само две години по-късно – на 11 май 1897 г. на 8 км от Пазарджик по пътя за гр. Пещера Алеко Константинов пада убит от засада. Загубата за туристическото движение и за Клуба е голяма. Дейността му почти замира, което дава основание на група от 7 негови членове, които на 29 юли 1899 г. до Княжево решават в памет на Алеко да основат туристическо дружество в София.
Само месец след това на 31 август се свиква Общо събрание на което е приет устава и му е дадено името Първо българско туристическо дружество „Алеко Константинов”. В следващите години едно след друго започват да никнат нови дружества – в Свищов, което също получава името на своя съгражданин „Алеко Константинов”. Следват подобни дружества в Нова Загора, Видин, Враца, Хасково, Плевен, Пловдив, за да достигнат до началото на Втората световна война до 181 дружества в 169 населени места и още 5 такива в Македония.
Под влияние на възрастните туристи на 28 април 1908 г. в Русе пет ученици от II прогимназиален клас, начело с Хелрмут Брокс основават своя туристическа сбирка под името „Геолог”, която три години по-късно /30 ноември 1911 г./ се преименува в туристическо дружество „Дунав”, а след още две години /25 март 1913 г./ става Юношески туристически съюз /ЮТС/. Неговата дейност много бързо се разраства, за да задмине към 1940 г. дори дейността на възрастните туристи и създаде 240 свои дружества в 224 населени места.
Двете организации не след дълго започват да издават и свои печатни издания – „Български турист” за възрастните и „Млад турист” и „Организатор” за младежите. Втората световна война за кратко спира дейността на двете туристически организации, а след войната по примера на Съветския съюз туристическото движение, както и целият ни обществено политически живот тръгва по нов път.
ВИЖТЕ: Снимка на седмицата: на Черни връх през 1895
