Четвъртък сутрин е. В града е гадно. Преглеждаме задачите и установяваме, че могат и без нас. Поглеждаме през прозореца – навън е примамлив зимен ден. В 11.30 ч. затваряме лаптопите. Екипировката е офиса, товарим се по колите и тръгваме. Няма как – освобождаваме половин ден за Боровец!
За щастие няма трафик и след малко повече от час вече сме строени на лифта. Пистите са запазени и и в страхотно състояние, а нейде долу се вижда мъглата… Нямаме никакво търпение. В делничния ден тук няма голяма навалица. Пистите са наши!
Обичаме високите части, затова отиваме право на Маркуджик. Там, за наша радост, има достатъчно сняг за игриви завойчета около пистите. Условията са супер!
Караме до последно. Падаме, ставаме – затвърждаваме уменията. А над нас грее слънцето. Облаци няма. Вятърът е слаб – колкото да поразхлади телата ни, загрели сред поредното спускане. Маркуджик се представи в най-добрата си светлина. Времето и грижливата поддръжка на персонала превърнаха пистата в нашето малко делнично бягство към един по-добър свят на заснежени планински склонове и чиста емоция, споделена с приятели. Какво по-добро от това?
Изморени в края на деня се пускаме по Мусаленска пътека, която ни дари с невероятни гледки и за пореден път ни убеди – Боровец е нашето място!
Не забравяйте, че по-високите температури повишават още опасността от лавини извън ски центровете в курорта. От Планинска спасителна служба предупреждават винаги да бъдете бдителни в зимната планина, особено ако планирате спускания извън пистите!
