Тази невероятна история, разиграла се през 2017 г. е може би един от най-значимите приключенски подвизи за последните години, а главният герой в нея е… полярна лисица.
Норвежки изследователи прикрепят GPS към косматото животинче, след което го пускат на свобода на остров Шпицберген. През март 2018 г. младата женска лисица предприема необикновено пътешествие…
Държейки курс на север, само за три седмици пухулапестата дама достига Гренландия и Северния полюс. Общо за 21 дена тя успява да измине над 1600 км и няма никакво намерение да спре.
Водена от непонятен за учените инстинкт тя продължава да броди през ледената пустош и арктически бури в посока Канада…
След още 55 дни малкото бяло същество се появява на канадския остров Елсмир, изминавайки още почти 2000 км.
В крайна сметка полярната изследователка навърта над 3500 км за 76 дни със средно темпо от 45 км на ден, като понякога успява да измине до 150 км, спирайки за почивка единствено в изчакване силните бури да отминат.
Учените, наблюдаващи движението на лисицата, в един момент допускат, че тя е убита и траснпортирана с лодка до канадските брегове. Когато обаче моделът на движение на животинката се връщат към нормалните, те с удивление установяват, че лисицата е жива, а в района няма нито една лодка.
Според изследователите изминатото разстояние е извънредно голямо и подобни случаи досега, нито са наблюдавани, нито се е допускало, че са възможни.
Ева Фулеи от Полярния институт в Норвегия разказва, че сигналът от гривната е изгубен през февруари 2019 г., но е възможно лисичето пътешествие да продължава и днес. Тя е обезпокоена обаче, дали лисицата ще се приспособи към храната на канадския остров. Тамошните лисици предпочитат дребните бозайници, докато менюто на норвежките включва основно морски дарове.
Проследяването на движението на полярните лисици се провежда, за да се види как животните се адаптират към климатичните промени в търсене на храна. Никой от наблюдателите обаче не очаква подобно изминато разстояние, което според тях може да е продиктувано от нуждата от храна в една все по-затопляща се и разрушена арктическа система.
