В следващите редове ще си поговорим с Ани Томева за велосипедни състезания, медали и постижения. Последно тя взе участие във веломаратона „Подбалкански“, в който колоездачите изминават разстоянието от София до Бургас.
Здравей, Ани. На колко години и от къде си?
На 31 години съм от малкия, спокоен, подбалкански град Златица.
С какво се занимаваш извън спорта, в ежедневието?
Старши мрежов администратор съм в международна компания.
Кога се запали по колоезденето и от колко години се занимаваш?
Мисля, че беше 2010 година, колеги и приятели постоянно говореха за колела. Един ден реших да опитам спускане в планината. Отидох да гледам едно състезание по спускане в Сопот, където атмосферата и емоцията бяха невероятни. След състезанието си купих колело.
В кои дисциплини си била състезател?
Състезавах се в дисциплината „Спускане“ 2011 – 2016 година. 2016 – 2017 имам няколко състезания по крос-кънтри. Миналата година за първи път се пробвах на едно шосейно състезание.
В колко състезания си участвала?
Имам над 50 състезания по спускане в страната и чужбина, няколко ендуро и крос-кънтри състезания, 2 шосейни.
С кои състезания се гордееш най-много?
Национален шампионат на България 2013 – първо място.
Национален шампионат на Румъния 2013 – първо място в категория “Open”
Първото ми ендуро състезание в Ксанти, Гърция 2014 – второ място.
Витоша 100 – 2014 – 8-о място.
Кръг от световна купа Леоганг, Австрия 2013 – не успях да финиширам поради контузия, но се оказа, че съм първата българка взела участие на световна купа. Радвам се, че все пак опитах.
Веломаратон „Подбалкански“ – 372 км за 22 часа и 20 минути.
Как реши да участваш във веломаратон „Подбалкански“ ?
Мисля го от миналата година, но нямах шосейно колело. Два дни преди състезанието организаторите ми дадоха колело и аз реших да опитам. Това е нещо като Ком – Емине, но по шосе и си заслужава да се направи поне веднъж в живота.
Какво ти костваше участието? И заслужаваше ли си?
Костваше ми 8000 калории (смее се) и една безсънна нощ. Както каза Тино (организатор на състезанието): „Състезанието е изпитание за силата, духа и преоткриване на човешкия лимит!“ Точно така го почувствах и аз. Разбира се, че си заслужаваше. Всяко постижение си заслужава усилията, които си положил, за да стигнеш до крайната цел.
Най-лош момент от състезанието?
На 30 км от Бургас беше около 7 градуса, 2 часа през нощта, спуках гума 2 пъти в рамките на 3 километра. Това е най-бавната ми отсечка. Беше ужасно студено и трудно намирах мотивация да продължа. Най-голяма подкрепа получих от моя съотборник и приятел Явор Димитров, който караше с мен през целия маратон.
Най-забавен и най-щастлив момент от състезанието?
Цялото състезание беше незабравимо приключение за мен. Най-хубавият момент определено беше, когато видях табелата на Бургас.
Какви са следващите ти цели?
Нямам цели, отворена съм за всякакви приключения. Благодаря и на Велоразходка за подкрепата. Те повярваха в мен и превърнаха моята мечта в реалност.
Браво Ани,кара геройски до край!