Венцислав Петров е от хората, за които е невъзможно да съществуват статично и рамкирано. Той сякаш е създаден за да изследва, пътешества и откривателства, при това по много различни начини. Силно влюбен в планината и красотите на България, Петров е и сред първите офроуд ентусиасти наоколо, и сред най-добрите фотографи, за които се сещаме. Мнозина го познават и като създател на един от най-влиятелните, потентни и емблематични български форуми – Offroad-bulgaria.com, който всъщност далеч не е нишов и строго специфичен, а отворен към всякакви новости и значително по-различен от онова, което мнозина биха могли да предположат.
Отдалечихме Петров от любимата му Витоша за един разговор в центъра на София, но тематиката, очаквано, си остана авантюристична и извънградска.
Премина ли пиковият интерес към офроуд приключенията?
Уви, така ми се струва. Интересът към моторните спортове залязва, а в частност това важи и за офроуда. Отчасти това се дължи на промената на условията – ограничен бе достъпът до много гори и места за каране, а и стана много скъпо да поддържаш офроуд машина. Само тунингът й може да достигне до 100 000 лева. Отгоре на всичко, това е много специлизирана машина, която не е за движение из града, примерно – изключително непрактична е.
Дали тази тенденция ще продължи?
Така изглежда. Дори в град като София започва да се говори за ограничаване на достъпа на автомобили до центъра, за повече пешеходни улици. Тенденцията в Европа е същата – вече се задава въпросът дали всеки човек е нужно да притежава автомобил, при положение, че има силно развит градски транспорт.
Всичко това демотивира ли те по някакъв начин?
Никак. Позитивно настроен съм, защото възприемам офроуд като много широко понятие – то включва дори летенето в Космоса.
ВИЖ ПОВЕЧЕ: Историята на офроуд форума
Знаеш обаче, че мнозина виждат в офроуда произвол и хулиганство – подобни разгорещени дискусии са често явление и на нашия сайт, и на facebook страницата ни.
Много пъти съм водил подобни спорове. И те никога не трябва да бъдат разглеждани едностранно. Аз съм последнитя човек, който ще каже, че всеки, каращ по планински пътеки е наш човек, напротив. Извел си децата си на планина и в един момент срещу тебе лети 200-килограмова машина – това е безумно! От друга страна, давам и друг пример. Преди време, със специално разрешение от ръководството на парк Витоша и с присъствие на техни представители, се качихме цяла колона офроуд машини в резерват Бистришко бранище, за да разчистим района и да свалим няколко тона боклук. По пътя нагоре се разминавахме с пешеходци – някои ни приветстваха, а други ни псуваха – винаги е така. Но когато се гасеше пожарът над Бистрица – отново ние бяхме там, отново помагахме. Защото пожарната действа с тежки машини и е значително по-трудно да закарат техника на трудни места, а ние сме по-бързи, по-мобилни и познаваме отлично планинските райони.
Става ли в един момент всичко местно твърде познато и някак скучно?
Не, разбира се. България е толкова красива и всяко нейно кътче е толкова специфично, че е лесно да намираш нови и нови красиви места.
Когато се качваш в планината, правиш ли го понякога без любимата си офроуд машина?
Естествено. Аз живея в планината – в най-високата точка на Симеоново. Винаги съм обичал по-скоро планината, а не равното. Вероятно най-любимото ми място е една високопланинска поляна на 7-8 километра от Белмекен, между Рила и Родопите. Наричам я просто моята поляна – не съм уверен, че има друго име.
Звучиш като човек, който предпочита да пребивава далече от градския шум.
Точно така е. Дори сега ми е доста трагично, че трябваше да дойда до центъра на София за това интервю. Наистина не харесвам големия град… Дотолкова, че ако изведнъж стана върховен управник тук, веднага ще разформировам населените места с повече от 5000 души население. Защото човекът в големия град губи човешките си характеристики. Анонимността е нещо вредно за човека, тя потиска човешкото и провокира доста грозни постъпки. А когато се познават, хората осъзнават необходимостта от общност, от връзки и взаимопомощ.
ЩРАК!
Как успяваш да съчетаеш работата с офроуда?
През годините ми остава все по-малко време. Но пък се радвам, че се занимавам с нещо, което намирам за интегрално свързано с офроуда – фотография. Усещането е близко, а и търсенето – да отидеш на различно място, да търсищ нова тледна точка. Успявам да съчетая тези две мои страсти по един добър начин.
Каква обаче е разликата между двете?
Това, че в офроуда гледките се сменят бързо, за секунди. А фотографът е човек, който трябва да умее да чака. Минаваш отнякъде, казваш си, че би се получила отлична снимка, но трябва да си търпелив – да изчакаш правилната позиция на облаците, на слънцето, може би дори да отидеш там няколко пъти, докато оцелиш перфектните условия.
Това значи ли, че недолюбваш студийната фотография?
Нищо подобно – снимал съм в студио и го намираш за не по-малко приключенско от всичко останало. Дори мога спокойно да заявя, че ако някой фотограф каже, че може да снима само в едни условия и никога в други, то той е занаятчия, който просто е научил няколко хватки и ги прилага. А един фотограф трябва да може да се справя нявсякъде.
След толкова много години, в които си се занимавал с фотография, крие ли тя тайни за теб?
Всъщност колкото повече знаеш, толкова по-ясно осъзнаваш колко малко знаеш всъщност. Фотографията е сравнима единствено с космонавтиката – за да си добър фотограф трябва да знаеш твърде много и различни неща. И да имаш много и различна подготовка, която да развиваш постоянно.
Офроуд форумът е на offroad-bulgaria.com
Всичко за фотографиите на Венцислав Петров ви очаква на vpetrov-photography.com
