През 70-те и 80-те години на миналия век туристическите екскурзии с велосипед се превръщат в предпочитан начин за активен отдих в редица страни по света. Оттогава велосипедният туризъм претърпява значително развитие и днес той е едно от най-популярните направления в туристическата сфера, в световен мащаб.
Велопътешествията вече са все по-достъпни за масовия турист, а разнообразните маршрути и трасета задоволяват нуждите, както на хората с малък опит в колоезденето, така и на тези, предпочитащи по-екстремни преживявания.
В много страни местният бизнес успешно се възползва от популярността на велосипедния туризъм и все повече малки населени места се превръщат в атрактивни дестинации за колоездене. Последните пък изваждат самата държава на световната туристическа карта, а примерите за това са много. За по-малко от 10 години Хърватия, Словакия, Черна гора и др. се превърнаха в хит сред почитателите на този вид пътешествия.
По данни на световната туристическа организация UNWTO велотуристите влагат много повече пари в местната търговия и за храна, като ежедневните им разходи са с 30% повече от тези на плажуващите туристи например. Само в Европа съществуват над 60 млн. активни велосипедисти, а икономическите ползи от тях се равняват на над 230 млн. евро.
В световен план тенденциите са да се създават все повече нови велосипедни пътища, които да бъдат свързвани помежду си в единна мрежа, като едновременно с това се подобряват характеристиките им и тези на поддържащата инфраструктура.
Един от методите е изграждането на ясна маркировка, улесняваща велосипедистите в придвижването им по непознат терен. Успоредно с това се издават и подробни карти на маршрута, а за някои трасета, като Green velo в Полша, са разработени и интерактивни мобилни приложения, които предоставят нужната актуализирана информация по всяко време.
В развитите велосипедни държави на велотуристите се гледа като на отделна категория туристи. На местно ниво, са създадени специални пакети от услуги, които да покрият техните специфични нужди.
В населените места близо до популярните велосипедни маршрути съществуват хотели, предназначени за колоездачи, снабдени с възможност за извършване на ремонт на място. Изграждат се места за къмпинг с бани и тоалетни. Обучават се квалифицирани кадри (гидове, техници). Достъпа до трасетата се улеснява чрез организирането на специален транспорт за велосипедисти (автобуси, влакове), а байк парковете задължително са снабдени с лифтове.
В това отношение Нова Зеландия работи с особен замах. Правителството започва инициатива за развитие на велосипедния туризъм на световно ниво, в рамките на която са положени над 150 км нови релсови пътища, които да свържат помежду им някои от най-актуалните велосипедни дестинации в страната.
Тъй като наличието на атрактивен велосипеден път е важно за превръщането на определен район в турситическа дестинация, в САЩ и Европа все по-популярни стават маршрутите от типа “Greenways”. Те преминават през природни, културни и исторически забележителности и имат за цел да стимулират развитието на екотуризма и местната общност. Задължително условие е придвижването по тях да се извършва само пеша или с велосипед.
Днес само в САЩ има изградени над 18 000 км “Зелени маршрути”, а в Европа най-активните в това отношение държави са Белгия, Англия, Люксембург, Франция.
При създаването на “Зелените маршрути” се спазват определени критерии. Те трябва да свързват привлекателни за туристите места от гледна точка на природното, културното и историческото наследство и да разполагат с необходимата инфраструктура – хотели, къщи за гости, места за отдих, маркировка и информационни табели.
Поподобие на Greenways на Стария континент се развива и още един проект, насочен обаче единствено към велотуризма – EuroVelo. Той представлява европейска мрежа от велосипедни маршрути и е дело на Европейската велосипедна федерация ECF, като се оъществява се в сътрудничество с национални и регионални партньори.
Идеята е до 2020 г. цяла Европа да бъде обхваната от взаимосвързани велосипедни маршрути с обща дължина от 70 000 км. Същинската работа по проекта започва през 2013 г. и до този момент са изградени над 45 000 км.
Към момента съществуват 15 маршрута от EuroVelo мрежата, които обедияняват по между си 46 държави от европейския континент, в това число и България.
Маршрутите са с тематична насоченост като “Pilgrim’s route”, който в продължение на 5100 км преминава през някои от най-популярните религиозни обекти на континента. Или като “Iron courtain route” с дължина от 10 400 км, който преминава през цялата линия, някога разделяща Европа на Източна и Западна.
Целта на проекта е във всички европейски страни да се изградят висококачествени трасета за колоездене с уеднаквени стандарти и да се насърчи предлагането на разнообразни услуги в интерес на велотуристите. По този начин ECF се стреми да популяризира колоезденето като средство за устойчив туризъм и активен начин на живот.
Екстремният велотуризъм също е на дневен ред. Специализираните байк паркове, снабдени със специални трасета с различни препятствия и степен на трудност привличат, както професионални спортисти, така и любители на бързите спускания.
В това отношение страни като САЩ и Канада могат да се похвалят с наличието на стотици километри трасета, разработени специално за екстремните колоездачи.
Всъщност байк парковете предлагат чудесна възможност за превръщането на зимните курорти в целогодишни. Така например канадския ски курорт Уистлър Блеккомб, със своите 47 велосипедни трасета с обща дължина от около 250 км успешно генерира над 75 % от зимните си приходи през лятото.
Градският велосипеден туризъм е още едно направление, което притежава голям потенциал за развитие. Обиколките с колело на градските туристически обекти позволява за по-кратко време да се посетят повече локаци и предлага по-висока автономност.
Тук адекватната инфраструктура също е от голямо значение, а тенденциите в това отношение са изграждането на повече велоалеи и прилагането на системи за споделяне на велосипеди като Nextbike и Ubike, разпространени в целия свят.
