Първа купа Каяк на Сняг

Трудно и студено, много студено е да караш каяк през зимата. И е мокро, от което пък пръстите мръзнат и т.н. Обаче сиромах човек – жив каякар и… така се роди идеята за Каяк на Сняг, Snowkayak или Snowyak.

Преди години, когато си купихме първите каяци за бърза вода, сезонът тъкмо свършваше и беше навалял страхотен сняг. С Яската имахме само лодки, гребла и тук-там екипировка. Обаче малките лодки са супер шейни… само дето нямат кантове и спиране, но това са подробности. Без много да се чудим, се качихме с двете лодки на Алеко вечерта, за да е по-спокойно, че да не посечем някой. Изтеглихме ги над хижата. Имаше 20-тина сантиметра нов сняг и продължаваше да вали. Бяхме взели и по едно гребло за тежест и управление. Ще пропусна как сме седнали и тръгнали и ще ви кажа направо: ускорението беше страшно, чак се изненадваш. Управлението е спорно, за спирането да не говорим… а бе, много хубаво!

Така мина известно време, като не пропускахме всяка година да се повозим тук-там. Понаучихме се да караме лодки и управлението лека-полека се появи. Спирането – не. Естествено, не бяхме открили снега за каяка ние, колкото и да ни се искаше. Оказа се, че вече от години има Световна купа. Ами, като има световна, защо да няма и наша локална такава. Речено-сторено. След обикаляне и спускания, Ясен намери идеалното място. Малката писта до горната станция на драгалевския лифт. Последваха малко бюрократщини за разрешения и всички съпътстващи спънки, дето може да ти скъсат нервите. Ние, бидейки над тези неща, устояхме и първата купа, състояла се на 28 февруари 2010 г., отиде в историята на сноуяка в България.

Ден преди това, въоръжени с лавинни лопати от Ицо Къртача (дълбок поклон пред тебе, друже) и група приятели (пак дълбок такъв), отидохме да подготвим пистата. Искахме да направим виражи и скок по средата на трасето, както и да я очертаем в цвят, като по телевизията. Така и направихме, само дето през целия ден не спря да вали. Едър, пухкав, красив сняг, съпроводен от силен, шибан вятър. И на всичките тези условия ние ринем ли, ринем. Колкото изринеш, толкова зарива. Обаче стана. Накрая и снегът спря, та поутъпкахме виражите. После пак заваля. Направихме няколко спускания, за да сме сигурни, че е страшно и тръгнахме да се прибираме.

На сутринта като изпекло едно слънце, небето синьо, та знае ли се. Хората почнаха да се стичат на талази. Много голяма част от тях изобщо не бяха за състезанието, но като масовка бяха много добри. Евала. Бяхме предвидили спускания за жени и за мъже на директна елиминация. Предвид това, че се бяха записали за състезанието хора, които дори не са сядали в каяк, слава Богу, инциденти нямаше. Правилата бяха прости, също като в реката – побеждава този, който премине финала пръв, върху лодката, жив.

А самото състезание… Беше епично – лодки, гребла и състезатели летяха в безпорядък, смееха се от сърце, вършеха безумства в името на забавлението и победата. Финалът беше като по сценарий. Жените, като едни амазонки се опитваха да си отсекат по нещо и само каските и дебелите дрехи спасяваха положението. Победителките блестяха не само с красота, но и с ум и разум, което може само да ни радва. При мъжете фотофиниша реши ситуацията, а победителят беше последен в началото. На средата на трасето той си загуби греблото и финишира „гребейки” с ръце, изпреварвайки в последния момент. Драматично. Имаше и награди от Стормшоп и Ланджев, заради които хората щяха да се избият. Буквално. Имаше и чай. Остана доста. Има още. За Новата година – пак!

Състезатели, дошли нарочно или на случен принцип, аз ви казвам: герои, аз ви свалям каска! А, на теб, драги читателю, мога да кажа: оглеждай и ослушвай се за Супер Новата, Втора купа по Каяк на Сняг Snowyak 2011.