„Да караш каяк на сняг е като да караш ски по тревата.“ Това каза една от участничките във второто състезание по каяк на сняг, което се провежда на Витоша. По трасе от около 200 м 26 мъже и 10 жени се състезаваха с каяк, удряйки с гребла снега.
В метална тенджера върху газово котлонче, забучено в снега, се правеше билков чай за всеки, който си донесе чаша, независимо дали е участник или зрител.
Преди около седем години каяк клубовете „Тудурини Брос“ и „Изтрещтийм“ си поръчват каяци от чужбина. Поръчката обаче пристига през зимата, когато в реките е много студено и няма условия за каране. Затова Дамян (Демо) и Ясен – организаторите на събитието, които представляват двата клуба, решават да се качат на Витоша и да опитат спускането с каяк. Оказва се, че е невероятно забавно.
„Няма аналог. Прилича по-скоро на пускане с шейни, отколкото на спускане с истински каяк“, каза Демо.
Преди три години правят първото състезание по спускане с каяк. Първоначално си мислят, че са „открили топлата вода“, но след търсене на информация в интернет разбират, че има дори световна купа по спускане с каяк. В България обаче правят състезанията просто за забавление.
Всъщност началото не е трудно, защото при самото спускане се набира скорост. Проблемът е в края на трасето, когато се разчита на „изгребване и мускули“, обяснява Доника – участник в състезанието от „Тудурини Брос“. Тя се занимаваше с организацията през цялото време, преди да се спусне с каяк, записваше имената на участниците и подготви жребия за последователността на състезателните двойки.
Единственото условие за участие всъщност беше навременното записване, защото дори и участниците да не разполагаха с каяк и каска, организаторите им осигуряваха. Срещу 12 лв. всеки, осмелил се да се спусне, получи тениска от събитието и застраховка. А единственото условие за победа беше участникът да пресече финалната линия първи, без да излиза от каяка, както се шегуваха организаторите.
През топлите месеци почитателите на каяка се пускат по реките. Демо казва, че най-атрактивните са Рилска река, Чепинска река, Чепеларска река, Благоевградска бистрица, Струма – там се кара целогодишно. Има и куп други по-малки рекички, които са „по-страшни“, но вършат работа. В последните години ходят и в Австрия и Словакия на принципа „Мечка страх, мене – не“, защото реките им са пълноводни.
Доника разказва, че чувството с каяка в снега е много подобно на сърфиране в морето или на каране на борд. Може да се кара и в дълбок сняг, стига да е мек. Не се изисква специален опит, за да пробваш, казва тя.
За съжаление обаче нито се провеждат курсове по каяк на сняг, нито има варианти за упражняване на този спорт. Ако идеята ви е допаднала, може да се качите на малката ски писта над горната лифтова станция на Драгалевци и да се огледате за лодки в снега. Ако имате късмет, хората от двата каяк клуба не биха ви върнали.
Източник: Дневник
