Снегоходките – полезният чифт тенис ракети

Използването на нещо, което прилича на чифт тенис ракети, може и да не изглежда като особено ефективен и лесен начин за ходене, но наистина помага. Разпределяйки теглото на човека на по-голяма площ, снегоходките позволяват да вървите с часове из дълбокия сняг, без да затъвате и с чувствително по-малко физически усилия. И за разлика от ските или сноуборда, с тях може да отидете и да се движите навсякъде по стръмни склонове, в пудра, по каменисти терени. А най-хубавото е, че не ви трябват обучение или някакви специални умения – единствено да сте се научили да ходите.

КАК ДА ИЗБЕРЕМ СНЕГОХОДКИ

Тези, които може би сте виждали по стените на хижите или на старите снимки, се различават твърде много от съвременните. Днес те са направени от метал, пластмаса или комбинация от двете. Снегоходките имат много вариации във формата и размерите, но за най-мултифункционални се считат овалните. Моделите за мъже и жени са с малко по-различни форми поради спецификата на крачките при двата пола. Най-важната черта на снегоходките е тяхната „плаваемост” или възможността им да не потъват в снега. Колкото площта им е по-голяма, толкова повече „плуват”, но се увеличава и тежестта им и се затруднява маневрирането с тях.

Първото нещо, което трябва да съобразим при избор на снегоходки, е теглото на човека. Важно е да се отчете и тежестта на раницата и екипировката, които носим по време на прехода.

Другият основен момент е при какви условия най-често ще ги ползваме. В САЩ, Канада, Сибир, Аляска, където има широки открити пространства и снегът е по-пухкав, са нужни по-големи като размер и издължени като форма снегоходки. В Европа, включително и у нас, където се редуват стръмни склонове и равни участъци, а снегът е по-плътен и често фирнован, са необходими по-малки като размер и по-заоблени. Изключително полезно е да са със зъби под предния им край, подобно на котките, и метални шипове отдолу – за захващане на лед и по-добро сцепление.

Снегоходките могат да се слагат на всякакъв тип обувки. Закрепването става посредством подвижна и нагласяща се според номера пластина, а за стабилност се притягат най-често по следните два начина:
• с лесно регулируема лента с катарама;
• с автомат, подобен на този при сноуборда.
Всеки от тези два начина има своите силни и слаби стани – първата система замръзва по-лесно, а втората е по-тежка и неудобна за поправка, ако бъде повредена.
Всички модели снегоходки имат три режима на ходене:
• заключен – удобен при движение назад;
• отключен – за придвижване по равни участъци и при спускане;
• с вдигната пета (кокона, подобна на тези при туринг ските) – използва се при изкачване.
Най-общо се разделят на три вида: за разходка, състезателни и за ходене във висока планина.

ТЕХНИКА НА ХОДЕНЕ

Изкачване

Зависи от наклона и състоянието на снега. Ако той е по-пръхкав, просто „ритаме” със снегоходките. Става чрез натискане с пръстите, за да може снегът отдолу да се уплътни достатъчно, за да издържи нашето тегло. Прехвърляме тежестта на този крак и повтаряме с другия, а снегоходките са успоредни. Добре е движението да става на малки стъпки, за да се избегне подхлъзване. Друга техника на изкачване е т. нар. „рибена кост”. Става чрез стъпване настрани под ъгъл 45°. По-трудна е за усвояване поради възможността за настъпване на „опашката”. Петата (коконата) е вдигната, а тялото приведено напред (към склона).

Траверсиране

Целта тук е да стъпваме с цялата повърхност на снегоходките, а не само с ръбовете им. Неоценима помощ оказват щеките, които е най-добре да бъдат телескопични. Тази, която е от стръмната страна, е по-къса, а другата, която е по посока на склона, е по-дълга, за да пазят от подхлъзване и да оказват допълнителна стабилност. Ако склонът е твърде стръмен, не го изкачваме фронтално, а на серпентини. Обръщането става чрез завъртане – първо на вътрешната (която е към склона) снегоходка в новата посока, а после и на другата. Тогава може да използваме дори и пикел за допълнителна опора вместо щеки. Петата е вдигната, ако изкачваме, и прибрана, ако слизаме.

Спускане

Тук се опитваме да държим тялото леко назад (към склона), а не напред, за да намалим шанса от падане по лице. Движението може да става по същия начин, както при изкачване – чрез серпентини. Друг вариант – по-забавен и по-бърз, е да сложим снегоходките успоредно по склона и да се плъзнем по него, като със ски. Този начин е особено удобен, ако има много сняг. Петата е спусната.

Усвояването на тези умения отнема минимално време – в рамките на няколко минути, ако човек има добра двигателна култура. Другият плюс е достъпната цена на снегоходките и липсата на допълнителна инвестиция – обувки, колани, уроци, лифт-карти и т.н. Едно от нещата, които хората най-много харесват в преходите със снегоходки, е тяхната мултифункционалност – гъсти гори, клек, стръмни склонове, каменни полета, няма лимит за вас. Другото голямо предимство е възможността да се наслаждаваме на спокойствието и могъществото на зимната планина, да я възприемем в нейната същност по най-естествения начин – чрез ходене.

ВИЖ ОЩЕ: Малка стъпка за човечеството, огромен скок за снегоходките – историята на надуваемите снегоходки Small Foot