Колкото повече, толкова повече. Това е мотото на Пийт Кабрина, а животът му го доказва неоспоримо. Уиндсърф световен шампион; човекът, карал една от най-големите вълни в историята – 21 метра на Jaws през 2004 г.; а в днешните дни виновник за голяма част от иновациите и прогреса в кайтсърфа. Не знаем дали със сигурност тайната на живота е тази, която ни споделя по-натам в интервюто, но не можем да отречем – Пийт Кабрина определено го умее живота. И сърфа.
Като за начало – да се върнем малко назад във времето. Роден си край океана, така че да станеш сърфист е било може би най-нормалното нещо за теб. Спомняш ли си усещането, емоцията от онези първи пъти, в които си се докоснал до водата и вълните?
Не си спомням първите си стъпки в океана, но си спомням първата вълна, която хванах. Баща ми бутна дъската ми към една вълна, а аз останах легнал през цялото време. От този момент бях зарибен.
И все пак ти никога не си бил типичния сърфист – винаги в търсене на нови начини за каране и изживявания. Какво те мотивираше – да бъдеш по-добър от останалите, да откриеш нещо неправено преди или просто да опиташ и да видиш какво ще излезе?
Израснах на източния бряг на Оаху, където вълните са почти ежедневние, но невинаги са много добри. По-голямата част от вълните се пораждат от оншорен вятър, което означава, че формата и качеството им не е кой знае какво. Така че започнах да пробвам различни видове сърф, за да мога да се забавлявам във водата. Когато бях дете, постоянно карах – сърф, скимборд, бодисърф, бодиборд. На 15 години открих уиндсърфа и така започва моята дългогодишна любовна история с вятъра и свързаните с него сърф спортове.
Само един спорт не е достатъчен, така ли?
Разнообразието е това, което ме мотивиран и ме вълнува. Има много дни в Хаваи, в които може да караш най-различни видове сърф само в рамките на един ден. Мауи е ветровит остров, и ако искаш всеки ден да си във водата, трябва да може да караш различни неща.
Сигурно си я разказвал милиони пъти, но хайде още един път – какво е да караш най-голямата вълна в историята?
По времето, в което спечелих Billabong XXL Award през 2004, вече карах на Jaws около 10 години, и имах късмета да карам някои наистина удивителни вълни. Но на 10 януари 2004 вълните бяха най-големите, които бяхме виждали. Онази сутрин беше първата голяма прогноза за сезона, а вълната, с която спечелих, беше първата ми за деня. Когато стигнах вълната, знаех, че е голяма, но когато започнах да я карам, тя започна да става все по-голяма над и под мен. Беше вълна, която не мисля, че някога бих могъл да повторя.
Когато хората ме карат да я сравня с нещо друго, им казвам да застанат на седмия етаж на някоя сграда и да погледнат надолу. Горе-долу това е размерът на вълната… само дето тя непрекъснато се движи.
Пътувал си доста – кое е най-доброто място за кайтсърф?
Трудно е да биеш Мауи. Имаме всичко – от плоска вода до най-големите вълни на света. А между тях – почти всеки вид вятър и вода. Това, което прави Мауи изключително място е, че духа повече от 300 дни в годината. Технически е възможно да караш някъде в Мауи почти всеки един ден.
Как виждаш еволюцията на кайтсърфа в близките няколко години?
Индустрията доста се изчисти в последните няколко години. Тази година обаче правилата на играта се променят с иновациите, които идват с колекция 2017 на Cabrinha – тя определено ще изведе представянето в спорта на съвсем ново ниво. #CabrinhaFireball
Постигнал си всичко, за което човек (или сърфист) може да си мечтае. Какво правиш тези дни?
Основният фокус в живота ми е семейството ми… и след това бизнесът. Имам 13-годишна дъщеря, която ме изненадва всеки ден с творческата си интелигентност. Жена ми също е дизайнер, на дрехи, така че нещата вкъщи са доста интересни. Много неща се случват всеки ден, и непрекъснато се опитвам да намеря баланса между работата, семейството и живота. Някакси засега винаги ми се получава.
Винаги се опитвам да имам няколко предизвикателства пред себе си, така че да има нещо, към което да гледам напред. В последните няколко години това е изкуството и музиката – нещо, което наистина очаквам с нетърпение, когато не работя. Имам група в Мауи, която се казва BlackSand. Свирим оригинален стил рок, а аз съм на барабаните.
Има ли нещо, което все още не си направил?
Има една приказка, “колкото повече знаеш, толкова повече искаш да знаеш”. Това се отнася и до мен. Колкото повече виждам от света, толкова повече искам да видя. Обожавам да пътувам. Обичам начина, по който променя перспективата ми към живота, и повлиява вдъхновението ми да творя. Винаги ще пътувам и винаги ще творя. Ако подхождаш с идеята, че никога не можеш напълно да усвоиш едно изкуство или занаят, тогава винаги ще се опитваш да си по-добър в него. Имам чувството, че много неща все още ме чакат да ги открия.
Пълното интервю с Пийт Кабрина е част от брой ЕСЕН 2016 на Списанието. Ако сте го пропуснали, от тук може да го поръчате на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.
