Отиваме навсякъде, където си поискаме

Решаваме, че ще тръгнем нанякъде, без много да му мислим. Трябва просто да си стегнем багажа, за да се отправим на поредното си приключение, следвайки идеала за преследване на свободата и вдъхновени от десетките истории на смели авантюристи, които ни заобикалят.

Как да не ти се прииска да избягаш нанякъде щом само преди няколко дни си прочел новината, че едни хора са изминали огромното разстояние от 200 м по лента, разположена между два остри върха? Последвали порива си за свободата и желанието да открият перфектния баланс, първо вътре в себе си, а после и върху тънката линия и опънали хайлайн толкова високо и толкова далече, колкото никой друг не бил правил. И как да не искаш да се „метнеш” върху лонгборд дъската, когато знаеш, че това е „асфалтовият сърф”, а ти в себе си усещаш, че си създаден, за да преследваш вълни.

Частта със стягането на багажа е по-лесна от всеки друг път. Ния има „спешен комплект” за внезапни пориви към приключения и на въпроса ми „Какво ще правим?” отговаря така, че само да поискам да тръгваме час по-скоро:

„Каквото си поискаме. Взимам лонгборда, слаклайн, палатка и отиваме навсякъде, където си поискаме.”

Само час след края на работния ден вече е паркирала червеното ауди A3 с мощен двигател пред вкъщи и ме очаква с огромна усмивка. „Сладураната ни” – вече любимата ни кола, щяла без съмнение да ни отведе навсякъде, казва Ния и започва да разказва развълнувано как за приключения ѝ „нашепвал” двигателят, как няма грешка на завоите и как, ако се наложи да бягаме от пума, можем да ускорим мигновено, защото си имаме турбо.

Качвам се отпред и „готови, на старта, старт” – прилив на еуфория полазва цялото ми тяло.

Тръгваме да търсим спот, където да изпробваме уменията си в лонгоборда. Без никакви претенции – искаме да се забавляваме и знаем, че това е начинът за постигане на най-незабравими изживявания.

Още в първите километри става ясно, че имаме на разположение правилното возило за създаване на емоционални спомени. На 1.4-литровия ни двигател са „впрегнати” цели 150 кончета, което ни прави супер мощни и пъргави на пътя. София бързо остава зад гърба ни, заедно с всичките си тромави автомобили, а ние цепим въздуха, времето, а заради еуфорията, струва ни се и пространството.

Не си мислете обаче, че бръмчим по пътищата с мощен рев в смущаващи децибели. Нежни и леки (защото тежим само тон и 315 кг) достигаме всичките си цели.

До вълнуваща лонгборд сесия по залез ни отвеждат четирите колела. Спускаме се по мазния асфалт целите осветени в златни лъчи и пленени от гледката наоколо. Хълмове, дървета и пътеки светят в жълто, а слънцето забързва ход и все по-бързо започва да ускорява към хоризонта. „Как бързо свършват хубавите дни… Това слънце все едно и то е оборудвано със 150 коня” – тъжно, но реално заключение.

Не можем да не се порадваме на хубавия асфалт и острите завои още малко обаче. Когато естествената светлина бяга, идва ред на онази от фаровете – в случая чиста и мека и идеална за тест драйв на смрачаване.

„Усещаш ли, возим се все едно сме седнали върху облак, но сме здраво „залепени” за земята като с мощен магнит.” – пита Ния. Усещам, а до себе си виждам шофьор, който не просто се наслаждава на шофирането, а е и напълно удовлетворен от възможностите, които то му предлага.

Ден втори започва рано-рано с търсене на спотове за слаклайн. Ще се уча да ходя, така че ще сме изпълнили целта си дори само ако успея да се задържа права върху линията и започна да се чувствам комфортно на известно разстояние над земята. Целта е постигането на перфектен баланс – същия като този, който притежава автомобилът ни, без значение през какви маршрути го предизвикваме да премине.

Да започна да се чувствам удобно върху тънката линия обаче не се оказва чак толкова лесна задача. В главата ми започва да звучи пиукането на автомобил, сякаш съм забравила да сложа предпазен колан. За разлика от звука, който издава нашето „бебче”, за да ни подсети да закопчаем колана – деликатен и нежен, в мен пищи сякаш собственоръчно добавена аларма. Ще седна да си почина – този слаклайн май сме го вързали по-високо, отколкото трябва за нулевия ми опит. Оставям тези, които знаят как се прави, да покажат какво могат.

Сещам се защо тръгнахме на път – за да последваме порива си към приключения, и за да изпитаме „баланса” си в нова среда. Оказа се доста успешно, а и през цялото време знаехме, че можем да разчитаме на това да се приберем сигурно обратно – заредени с вълнуващи емоции.

Повече за Audi A3 можете да научите тук.