Ако мисълта да изкачите висок връх ви блазни, но сте останали с впечатлението, че алпинизмът е запазена марка за смели и безстрашни личности с невероятни физически и психически способности – ами, не сте далеч от истината. Да, по-голямата част от върховете крият опасности и изискват много. Но също така има достатъчно високи планини, чието покоряване няма да ви коства минимум няколко крайника.
Тези няколко върха например предлагат изкачване, което е по силите на повечето средно подготвени планинари* и стига да сте в добра физическа форма, спокойно може да се справите с предизвикателствата им. При използване на водач, дори не се изискват специални технически умения освен запознаване с детайлите на терена, и при някой върхове ще имате нужда от знания и умения за придвижване по ледници и опасни ръбове.
ФУДЖИ, ЯПОНИЯ
Висок 3776 метра, Фуджи е най-високият в Япония и един от трите свещени върха в азиатската държава. Както и един от най-често изкачваните върхове на света – над 300 000 всяка година се отправят към него. Заредете се с търпение и ентусиазъм, докато от всички страни ви подминават японци от всички възрасти, и най-добре започнете изкачването през нощта, за да видите изгрева от върха – гледка, която със сигурност си струва, ако успеете да игнорирате всички останали хора и фотоапарати наоколо. Най-доброто време (но и най-предпочитано от другите туристи) е през летните месеци, тъй като през зимата времето може да се окаже опасен фактор.
КИЛИМАНДЖАРО, ТАНЗАНИЯ
Най-високата планина в Африка спокойно може да бъде перлата в короната на биографията ви. Планината се състои от три изгаснали вулкана, а най-високият връх в масива е Ухуру, 5892 м. По пътя нагоре ще преминете през пет различни климатични зони, а самият маршрут отнема около 5 до 9 дни, в зависимост от избрания маршрут и нивото на аклиматизация. Около 35000 човека правят опит за изкачването на Килиманджаро всяка година, като почти всички месеци са подходящи, с изключение на тези между март и май, когато е дъждовен сезон.
ДЖЕБЕЛ ТУБКАЛ, МАРОКО
Още един първенец, този път на Атласките планини, с височина 4167 метра. Изкачването е сравнително лесно, без да пренебрегвате все пак надморската височина, както и понякога силните ветрове и лошо време, характерни за региона. Най-добрите месеци са между май и септември, въпреки че и през останалото време може да случите на подходящи условия (и да имате по-богат опит, тъй като през зимата може да ви се наложи употребата на котки и пикели за достигането на върха). Изкачването обикновено отнема около два дни, и подсигурява богати гледки на заобикалящите планини и долини.
РАЙНЕР, САЩ*
Райнер е едно от най-подходящите места, където да практикувате и усъвършенствате уменията си за работа с въже и придвижването по заледен терен. За разлика от останалите върхове в списъка, този изисква по-сериозен опит, тъй като изкачването и спускането са малко по-голямо предизвикателство върху съчетанието от лед и сняг. Но ако търсите място за тренировка, преди да се отправите към по-сложни цели, това е точно като за вас. Около 13 000 души всяка година се насочват към върха с височина 4400 метра, изкачването му е възможно на практика през цялата година, макар че по-неопитните алпинисти най-добре да се придържат към месеците между май и септември. Използването на водач, който да ви насочи към специфична подготовка и да ви запознае с конкретните особености на избрания маршрут, е препоръчително.
МОН БЛАН, ИТАЛИЯ И ФРАНЦИЯ*
Един от най-обичаните върхове на територията на Европа предлага за всекиго по нещо. Множеството маршрути с разнообразни условия и нива на трудност.
Основните по-лесни маршрути са френска страна, а от италианска са не е толкова стръмни, но са по-дълъги и технически трудни.
В последните години около 30 000 човека всяка година се отправят към най-високата точка на Алпите – 4808 метра, като в някои дни хората, достигнали върха, са повече от 200. Почти няма алпинист, който да не е минал през Мон Блан, а изкачването обикновено отнема около два дни, в които имате на разположение множество хижи по пътя, в които да разпуснете и да се насладите на гледките наоколо. Все пак трябва да знаете, че това е сериозна планина и по статистика от 2017 г. над 20 000 са поели по маршрута, но 14 са загубили живота си.
КОТОПАКСИ, ЕКВАДОР*
Вторият по височина вулкан в Еквадор и един от най-активните на Земята (това е само бонус към историята ви) е с височина 5897 м. Всъщност именно аклиматизацията може да е най-голямото ви предизвикателство по време на изкачването, което иначе не се характеризира с почти никакви технически трудности. Отнема около 3-4 дни, по време на които имате възможността да се насладите на гледките, разкриващи се във всички страни към националния парк, заобикалящ върха. Около 5000 човека всяка година изкачват Котопакси, като най-предпочитаният месец е септември, заради стабилното време.
ЕЛБРУС, РУСИЯ*
Елбрус е най-високият връх в Русия (а според някои и в Европа, зависи от дефиницията на границата между Азия и Европа), който отстои на 5642 м н.в. и се намира в Кавказ. Изкачването му е особено популярно, особено при наличието на лифт, който достига до 3800 метра. Най-добрите месеци за изкачване са юли и август, когато е и най-голямото скупчване на хора в планината – около 10000 човека всяка година опитват изкачване на Елбрус. Популярният маршрут към върха не е техничен, като времето и надморската височина в повечето случаи са единствените фактори, които да вземете под внимание.
- Всички описани върхове в статията предполагат че вече сте минали нивото на българските планини. Към върховете Елбрус, Райнер, Мон Блан и Котопакси препоръчваме задължително да използвате услугите на планински водач, който добре познава маршрута, заради преминаване по ледници и алпийски ръбове. Никога не забравяйте, че дори само един малък участък от да е труден за вас, в катеренето и алпинизма означава, че това е сложността на целият маршрут и следователно целия маршрут е труден за вас. Затова много внимателно подбирайте пътя си в планината дори и на по леки терени.
ВИЖ ОЩЕ: Да колекционираш върхове – кои са най-желаните от алпинистите постижения?
