Тъмно и влажно, лъч светлина се прокрадва през някакъв процеп. Небето е розово. Чуваме стържещ звук и напрегнато шептене. Усмихваме се един на друг. Време е за нови приключения! Изгревът ни вика навън, а по шума разбираме, че някой вече е спрял колата си до нашата и в момента си вакса сърфа, и се бори с мокрия от вчера неопрен.
Събуждането в багажника на собствената ти кола е малко сюрреалистично изживяване, но… Всъщност си е доста удобно! Изскачаш навън, тичаш с четката за зъби към плажа, миеш се в сутрешната мараня, хвърляш по едно око на вълните и се мъчиш да се разтегнеш малко, докато си търсиш кърпата. Весело е! Понякога е много мокро, понякога студено, но винаги вълнуващо. В зависимост от условията, един от нас влиза във водата (най-често Ники, Бианка е повече по снимането).
Рядко се случва времето и вятърът да не стават дори за кратка сърф сесия. Неопренът е необходимо условие за хладните океански води, подходящата сърф дъска се измъква едвам-едвам от претъпканата ни кола. Носим си два сърфа, а също скейт, круизър, лонгборд, обувки за тичане и фотоапарат. Живеем на брега на Атлантика, спим в палатка или в специално преустроената за целта кола. Сърфираме, снимаме, караме скейт или лонгборд, тичаме по плажа, разхождаме се в гората или по скалите, щъкаме из крайбрежните градчета и често се споглеждаме с въпроса: как извадихме такъв късмет?
Така преживяхме 3 месеца от живота си: с вятър и сол в косите, усмивка и дъжд по лицата, на пясъчния бряг, в гората от кедър, на много паркинги и в няколко уютни къщурки. Живяхме основно във Франция, но прекарахме и доста време в Испания, както и по пътищата в Италия, Хърватска и Словения. Това не беше първият ни сърф трип, но със сигурност беше най-дългият и най-приключенският. През доста голяма част от времето нямахме фиксиран адрес или план къде ще прекараме остатъка от седмицата, нито кога ще се върнем. Когато парите ни посвършиха, дори се финансирахме със сезонен труд на киви плантация.
Животът по европейското крайбрежие на Атлантика е силно повлиян от сърф културата… или поне така го усетихме ние. Дори през ноември плажовете и алеите по брега са отрупани с хора: обикновени зяпачи, фотографи, но най-вече сърфисти с дъски под ръка, които със зареяни във водата погледи обсъждат най-удачното място за влизане. Сърф спотовете са един до друг, голяма част от крайбрежието представлява безкраен плаж, на който през няколко десетки метра има пикове на вълни. Някои са по-подходящи за силен swell, други работят само на прилив.
Сърфингът е спорт, свързан с наблюдаване и изучаване на множество фактори: приливи и отливи, вятър, swell, изложение на плажа, тип на дъното, посока на теченията, сезонни изменения и т.н. Затова, когато човек планира сърф пътуване, е важно да проучи наистина внимателно и в детайл условията. Иначе може да изпусне страхотни вълни или, по-лошо, да рискува живота си. Нашето пътуване беше фокусирано върху няколко основни района: северното крайбрежие на Испания, попадащо в Basque country (Баска автономна област) и френския бряг по протежението на областта Aquitaine (Акуитан).
НАЧАЛОТО: МЕЧТИ, ТРИП ИЗ ЕВРОПА И МАЛКО СКЕЙТ
Истината е, че цялото ни пътуване си беше доста спонтанно изживяване. Мечтаехме си за това от няколко години, но все нещо се изпречваше на пътя ни – работа, университет, здравословни или семейни проблеми. Ние обаче не се отказахме и при първата удобна възможност и с малко скътани пари, зарязахме работата си и решихме да отидем в Шри Ланка. Е, да, обаче… Такова пътуване трудно можеш да организираш помежду другото. Затова си поставихме не по-малко амбициозна, но една идея по-реалистична цел: 10 дни road trip в Европа и после между два и три месеца на брега на океана. Повечето хора, които като нас мечтаят за приключения, често се целят в разни отдалечени, екзотични локации. Истината е обаче, че понякога само на крачка от нас се крият невероятни места!
Е, океанът е малко по-далече, но пътуването до там беше страхотно! Освен излишен лукс, магистралите ни се сториха и ужасяващо скучни, затова още на втория ден забравихме за тях. И може би най-вече благодарение на това решение прекарахме наистина незабравими дни. Прекосихме приказни зелени пътища, за да стигнем в чудни, подредени хърватски селца, да минем по безкраен мост, който да ни отведе на райски остров, а после да продължим към магически италиански градове и още по-далеч, през слънчеви алпийски полета, високо в планината, до брега на Средиземно море, в сърцето на Прованса, през зелените гори на Франция, към далечния океан. Естествено, цялата тази прекрасност не ни попречи да се отбием и в поне десетина скейт парка.
Още в Хърватска, Загреб ни зарадва с огромната градска градина, в която имаше езеро, заобиколено от безкрайна гладка алея, истинско удоволствие за лонгборда на Бианка. Имаше и доста адреналин на дървен скейт парк на същото място, където местните излитаха от мини и не толкова мини рампи. В Италия, както и във Франция, има скейт паркове на всеки ъгъл, и все пак, този във Vicenza (Виченца) си беше супер изненада. От трипа във Франция пък запомнихме най-вече Nimes (Ним), заради лудите пулове. Паркът не е толкова добре познат и съответно е по-празен от тези в Тулуза, например (където също се отбихме). По крайбрежието на Атлантика също открихме супер места, покрай реката в Бордо или в един скейт шоп в Англет, например. Иначе, навсякъде месните са супер добри, без значение възрастта, но това не им пречеше да ни приемат спокойно и даже гостоприемно.
ВИЖ ОЩЕ: До 31 октомври 2020: Monster Energy и 360° те предизвикваме с играта “Снимай и спечели сърф!”
При всички положения, скейтът е по-скоро развлечение и тренировка в дните, когато няма вълни, така че не сме прекарали кой знае колко време в парковете. Все пак ни хареса супер приятелската атмосфера, освен това всичко беше чисто и подържано, без значение дали паркът е в центъра на града или в някое забутано село.
ИСПАНСКИЯТ БРЯГ
Десет дни след началото на пътуването ни пристигнахме в Испания, за да срещнем разкоша и бохемския чар на Доностия… изморени, недоспали, изцапани с пясък и сол, малко почернели и готови за още! От този момент нататък започнахме да живеем живота според слънцето и вятъра, да преследваме теченията и вълните, да откриваме красотата във всеки детайл, да странстваме из градове и улици, плажове, нови градове и нови плажове.
В Испания видяхме красотата на зелените хълмове, които се спускаха до плажната ивица, осеяни със селца и живописни пътчета, по които щъкат скутерчета и дядовци с кемпери. Крайбрежните алеи бяха любимо място за млади, стари, спортисти, но и болни, изнемощели, хора с колички, но и с колела, тротинетки, пищни натруфени испанки с токчета и костюмари, отскочили за сърф сесия след работа. Сан Себастиян (или Доностия, както е баското наименование на града) беше първият ни досег до сърф културата в Страната на Баските, Испания. Месните са много запалени, но колкото и да се отдават на спорта, не пропускат да превърнат плажа и в място за бурен социален живот. Разказват си истории, идват с целите си семейства, правят си лагери, изобщо – голяма радост. И всички карат! Без значение възрастта или социалния статус, всеки, който има желание, е намерил начин да си позволи по някоя и друга сърф сесия, когато условията са подходящи.
ВИЖ ОЩЕ: Сърф и други истории от океана и планината ще намерите на блога на Бианка и Ники Wild Home Dreamers.
Ние обаче повече харесахме едно местенце на юг от Доностия. Зараутц ни допадна не само заради приличните вълни, но и заради спокойната атмосфера. Градът е запазил характерния си облик, а през есента има и местен фестивал, за който всички си обличат народни носии и се разхождат с тях по улиците и по плажа, чак до вечерта! Има страхотна крайбрежна алея и скейт пул точно до плажната ивица. Никакви хотели или заведения не препречват гледката към залива и като цяло е доста магическо! Престоят ни в Испания беше чудесен, но до голяма степен и благодарение на това, че имахме приятел, при който да останем. Местните хора определено знаят стойността на това, което притежават и цените не са от най-ниските, особено за Испания. Това, както и желанието ни да видим колкото се може повече от невероятните сърф спотове във Франция, за които бяхме чували, ни мотивира бързо да прехвърлим обратно границата.
ФРАНЦИЯ И СТРАХОТНИТЕ ВЪЛНИ
Френското атлантическо крайбрежие се радва на чудесно време през по-голямата част от годината, а свежият океански климат означава много влага, но и топли ветрове, понякога дъжд, но по-често щедро и горещо слънце. Много пъти прекарвахме цели дни навън, спяхме в палатката или в колата, къпехме се и миехме сърфовете на брега, под сърф душовете. Пазарувахме ден за ден супер разнообразие от био зеленчуци и френско сирене, а денят често завършваше с бутилка вино на плажа или на някой паркинг, където се подготвяхме за сън, обградени от сърф трипъри като нас.
СЪРФ ТРИП ВЪВ ФРАНЦИЯ ИЛИ НАЙ-ВАЖНОТО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ
И ние, както много други, бяхме чували за перфектните вълни, които се разбиват по френските плажове на Атлантическия океан. Бяхме виждали снимки и филми, и когато се запътихме натам, малко или много очаквахме и ние да вкусим от този рай. Но очаквайте неочакваното! Освен че по френските плажове е пълно с полуголи дами на всякакви възрасти, има и много хубави вълни, наистина, но да се окажеш на правилното място в правилното време не е лесна задача.
Ето основното, което трябва да имате предвид, ако планирате сърф трип във Франция:
Дъното. Най-просто казано, бреговата ивица на югозападна Франция може да се определи като един много голям плаж със западно изложение. Пясъкът се мести постоянно, дъното се променя и това влияе на вълните. Има и места, където дъното е каменисто, с доста високи и остри камъни, които достигат на сантиметри под повърхността и могат да наранят човек или да счупят дъската.
Вятърът. Поради изложението на този „много голям плаж”, най-подходящият вятър е именно източният офшор. А времето през годината, в което има най-много офшорен вятър, е именно есента. Есента е добър сезон, и защото въздухът и водата са все още топли и по-голямата част от летните туристи са си тръгнали. Независимо от прогнозата, офшор има най-често рано сутрин и преди залез, а дори и лекият оншор прави океана „на каша”, което не е причина за местните да изпуснат каране.
Swell. Големината и посоката на swell-a играят огромна роля в образуването на вълните и, честно казано, е много трудно да се ориентираш къде какви вълни ще има, без да си прекарал поне малко време по брега. Посоката на swell-a, която трябва да се следи в този район, е северозапад.
Прилив и отлив. Приливите и отливите понякога са наистина големи. Освен че могат да отнесат зарязания на плажа сърф калъф, могат и съвсем да променят вълните. Има спотове, който работят само на прилив, отлив или точно между двете.
Период. Периодът на swell-a е също много важен фактор. Най-добрият за региона е 10-12 секунди.
За да работи един спот добре, а именно – да има хубави и подредени вълни, е важна определена комбинация от всички тези фактори. За всеки спот е различно, а понякога спотовете през 100 метра са различни. Затова сме избрали някои от любимите ни такива, които определено си заслужава да посетите, и сме се опитали да дадем най-важната за тях информация.
Важен съвет: следете прогнозата често, но тя не е всичко. Най-добре е да спите близо до океана и да посрещате изгрева, съзерцавайки го. Така получавате информация още с първата светлина и може да имате късмета да сте едни от първите във водата.
ВИЖ ОЩЕ: Wild home dreamers – между снежните склонове и океанските вълни
Статията е част от брой Лято 2016 на Списанието, който можете да закупите на преференциална цена от 5 лв. Ако желаете да попълните колекцията си със списания 360 – възползвайте се от специалните ни промоционални пакети!
