В последните години списание Wired налага тенденции в коя ли не област – бизнес, дизайн, забавление. Разбира се, всичко е пречупено през призмата на технологиите и влиянието им върху живота ни. Това, че списанието отправя поглед към екстремен спорт като свободното гмуркане обаче, си е направо новина. Ето какво пишат колегите за фрийдайвинга:
„Представете си, че задържате дъх за три минути. А сега си представете, че го правите, докато се гмуркате на дълбочина от над 60 метра.
Това е рутинно преживяване за свободните гмуркачи, които отвеждат съзнанието и тялото си до крайности. Напрегнато и самотно занимание е, но фотографът Логан Мок-Бънтинг майсторски представя най-добрите свободни гмуркачи в света в снимки, улавящи уменията, приключенството и да – лудостта на този спорт.
През декември Мок-Бънтинг пътува до Бахамите за състезанието Vertical Blue (Вертикално синьо). Събитието събира най-добрите в света при главозамайващата Синя дупка на Дийн, гмуркаща се на дълбочина от 202 метра. Състезанието е в дисциплината „постоянен баласт“, в която гмуркачите се спускат и изплуват със собствени сили, като използват тежест. Някои ползват плавници, но мнозина смятат свободното гмуркане без тях за най-чистата форма на гмуркане.
В момента световните рекорди за гмуркане с постоянен баласт и плавници се държат от руско семейство – Алексей Молчанов е рекордьор при мъжете със 128 метра, а майка му Наталия – при жените със 101 метра. Самият Мок-Бънтинг е любител-гмуркач, който може да се гмурка до над 30 метра, но се ограничава до 18 метра, когато снима. Той избягва водолазното спускане (с акваланг), защото свободното гмуркане му позволява да се движи по-бързо.
„Това е като да се опитваш да снимаш Ланс Армстронг, докато сте на колела“, казва Мок-Бънтинг. „До един момент мога да поддържам близка дистанция до професионалните гмуркачи, но те наистина са от различна класа.“
Спортът е опасен. Разбира се, винаги съществува рискът от удавяне. Но той не е единствен. Водата упражнява огромно налягане върху дробовете при спускането и някои гмуркачи изпадат в „безсъзнание в плитки води“ при изплуването. Хора умират при свободно гмуркане, но Мок-Бънтинг разказва, че на всички състезания, на които е бил, има гмуркачи за безопасност и лекари, които следят случващото се отблизо.
Мок-Бънтинг използва цифрови фотоапарати и прилага два метода, за да запази оборудването си здраво. Той използва калъф за подводно снимане Ikelite с апарат Canon EOS 5D Mark II, защото може да издържи на натоварването при дълбоки гмуркания. Обикновено снима с 15-милиметров фишай и 24-милиметров макро обектив. Ако му трябва светкавица, използва една или две Ikelite Substrobe DS160s. Цялата тази апаратура може да заеме доста място, когато е затворена в калъфа, затова ако Мок-Бънтинг не се притеснява за налягането, използва торба ewa-marine.
„Торбата ewa-marine ми напомня за много здраво пликче с херметическо затваряне“, казва той.
Снимането под вода е предизвикателство, но Мок-Бънтинг му се наслаждава. Красивите цветове, в постоянно променящи се оттенъци на синьо и зелено, осигуряват чист фон, а качеството на светлината и дълбочината на перспективата се променят, докато се спускаш.
Някои от най-впечатляващите кадри на Мок-Бънтинг показват гмуркачи по време на състезание. Но най-силните му снимки разкриват тихите, интимни моменти преди гмуркането. Спортът наистина е физически натоварващ, но изисква и пълна концентрация.
„Трябва да изчистиш съзнанието си от всичко и да бъдеш изцяло в настоящия момент, за да можеш да се гмуркаш“, казва той.
