Познато ви е усещането на рязко разтуптяване, повишаване на телесната температура, избиващи капки пот на неподходящи за конкретната обстановака места по тялото и умерено тактуване с крак по земята, нали? Тези напрегнати ситуации, когато бързо трябва да вземете решение, без да разполагате с време за чудене и изчисляване на по-добрия изход, ни съпътстват често. Мозъкът ви започва да пулсира, усещате го като бомба, която след 4…3…2…1…Край! По-скоро – ново начало! Това се случва в резултат от мощния приток на адреналин, който се произвежда в клетките на надбъбречната сърцевина и в някои неврони на централната нервна система.
Адреналинът е хормонът, благодарение на който ние, като човешки индивиди, сме способни да използваме като невероятна „противоотрова” срещу ухапване от събудил се със задника нагоре шеф, сблъсък с мечка гризли в непрогледен мрак, ръкопашна битка с разгневено ято стършели насред дивотията на остров в Гърция или най-обикновена проява на страх, гледайки задълбочено психотрилър. Адреналинът се задейства именно в подобни стресови ситуации, в помощ на сърцето, което за миг спира да си върши работата и – на купчинката сиво вещество, която липсва заради силния атмосферен вихър, който я е отнесъл без да остави следи. Казано накратко – адреналинът е хормонът, който ако владеем правилно, ни помага да действаме инстинктивно безпогрешно, без да се замисляме. Той мобилизира компотите от енергия, с които сме се запасили в мазето на организма си, за да приспособи тялото към необичайната стресова ситуация.
Вчера гледах „Контакт” – фантастика, от 1997, с Джоди Фостър и Матю Макконъхи в главните роли. Тя е биоастроном, посветила живота си в изследване и търсене на извънзем разум. В даден момент американското правителство решава да закрие станцията с десетките сателитни приемници, защото не виждат развитие в изследванията. И Джоди Фостър се изправя пред комисия от няколко човека, за да ги убеди, че решението им е крайно грешно. Те, разбира се, не се съгласяват и тя достига до избухлив прилив на емоции, съчетан с разгневен патос и словесен бой – очевидно адреналинът здраво я разтриса. И в резултат на импулсивната си реакция, печели битката, а дори и бонус финанси за обновяване на съоръженията за изследване на сигнали от космоса. Тя успява да излезе от стресовия дискомфорт, скачайки от ръба на скалата право в адреналиновата бездна. Е, да, това е високобюджетна американска продукция, но е добър пример за ползотворна промяна на обстоятелствата, до която може да доведе отделянето на този хормон.
Адреналинът ни осигурява тази вербална и невербална свобода на действие, за чието наличие подозираме, но не сме сигурни дали ще успеем да изиграем правилно. Избавя ни от стреса бързо и качествено. За предпочитане е пред твърдия алкохол, защото неприятния махмурлук се трансформира в удовлетворение, за което ще си спомняме дори и след напиване.
А всички знаем, че отделянето на адреналин при бейс джъмпинг или свободно катерене по отвесна скала, си е емоционален опиат, чието действие не се изпарява след броени часове. Е, не е задължително да скачате от най-близкия мост в града, за да си набавите необходимата доза адреналин, която ще заличи стресовите белези. Достатъчно е да потичате за 2 минути навън, докато се вихри лятна градушка. Шегувам се. По време на спорт, под въздействието на адреналин, количеството кръв се увеличава, за да изпълни мускулите, активността на хранопровода намалява, а потенето се засилва, за да освободим тялото си от излишната натрупана енергия. Така че може да пренебрегнете асансьора в края на работния ден и да изкачите стълбите до апартамента си бягайки, докато в ушите ви звучи произволна песен на Продиджи, примерно. Или пък се опитайте да надбягате автобус или трамвай – но по тротоара.
