Ник Бълок е точно такъв, какъвто го описват и приятели и медиите – енергийна бомба, непрекъснато в някаква форма на движение – катерене, тичане, тренировки, винаги в шегаджийско настроение, с който няма как да е скучно. На 36 години Ник напуска работата си като треньор по физическо възпитание в един от най-строгите затвори в Англия и се отдава само на катеренето. Оттогава катерачното му CV набъбва главоломно и е повече от впечатляващо.
В зимното катерене през 2006 първи изкачва Cracking Up IX 9 и Traversty VIII 8 на Клогвин Дю и Avenging Angel VII 8 на Бен Невис. Прекарва много време в ледено катерене, „играейки си” на стръмни замръзнали водопади по света, преминавайки маршрути с категория WI 6, като Sea of Vapours в Bow Valley, Канада и Dame du Lac близо до Морзин, Фрнация.
Списъкът му с алписйки постижения също е забележителен, особено в района на Шамони, където прави първото изкачване на Border Line ED3 – кат. VII 8 на Сан Ном и първото свободно изкачване на Omega ED3 – кат. VIII 8 на Пти Жорас, както и многократно изкачва Beyond Good and Evil – кат. ED3 на северната страна на Пелерин. Участвал е в повече от 20 експедиции в Перу, Непал, Пакистан и Индия, с много първи изкачвания включително Fear and Loathing, кат. ED3 VII 6+ A2 на Хиришанка в Перу, Central Buttress Direct – кат. ED2 VII 7 на Китарахуи 5-дневно алпийско изкачване на ED+ Central Spur на Чанг Химал в Непал.
Когато не е на експедиции, Ник Бълок е в Северен Уелс, перфектно място за катерене на вълнуващи традиционни маршрути. Има множество постижения в изкачването на категории Е7 на стените около Гагарт и по новите маршрути All the Pretty Horses – кат. E6 6b на „Конските скали” в Портлечог и Blood Meridian – кат. E6 6a, на известните плочи Стигмата в Крейг Дорис.
Животът на Ник Бълок не е само катерене. Британецът винаги намира малко свободно време, за да опише и разкаже за високия адреналин и екстремните си преживявания в планините.
„Обичам много да пиша и всъщност посланието, което искам да дам на хората е те да се мотивират от това, което съм написал. Ако аз успея да мотивирам някой да изпълни своите мечти, то съм изпълнил своята мисия. Не говоря само за мечти, свързани с катеренето. Искам да мотивирам хората чрез своите разкази и истории за това, което правя“, споделя Ник Бълок и добавя: „Защото много хора през живота си имат мечти и амбиции, но не винаги ги следват. Според мен всеки трябва да открие своята мечта и да я преследва докрай. Докато не стане реалност“.
Откога катериш?
Катеря от 18 години. Започнах през 1993 г., на 20 г. Работех в затвор, после започнах да преподавам физическо възпитание на затворниците. По това време започнах и да катеря много по-сериозно, карах и каяк в бързи води.
Защо избра катеренето пред каяка?
Не знам, по-това време просто ме влечеше повече, намерих повече страст, исках да правя всичко – ледено катерене, алпинизъм, спортно катерене, боулдъри. Каякът по това време не ми се струваше толкова разнообразен откъм възможности, не беше и толкова развит като сега. За всеки спорт е нужно време, за да станеш добър и трябваше да избера в кой от тях да се развивам.
Как беше работата в затвора? Получаваше ли удоволетворение да я вършиш?
Да, много голямо. Беше ми от голяма полза да общувам с хората, да ги уча. Правих го 15 години. Да работиш със затворници е много трудно. Отразява се на психиката ти и може да те смаже. Когато го усетих за себе си, трябваше да си тръгна. Беше нещо като самоспасяване, защото се бях загубил. Може да звучи егоистично, но реших да правя това, което е добро за мен, затова си платих ипотеката на къщата, дадох я под наем, за да ми носи някакви доходи и, за да мога да се отдам единствено на катеренето.
Катеренето носи ли ти достатъчно пари?
Не, всъщност изкарвам сравнително малко, но са ми достатъчни, защото нямам къща, която да поддържам, нямам и сметки за плащане от вече 10 години.
Какво е усещането да нямаш истински дом?
В началото беше освобождаващо и вълнуващо, сега понякога ми се иска като се прибирам в Уелс да имам собствено място, където да си оставям екипировката. В момента всичко е в буса, в склада на един от спонсорите ми и у сестра ми. Ще е хубаво да мога да събера нещата си на едно място. През повечето време обаче това не ми пречи. В живота много хора намират смисъл в притежанието на вещи, то ги прави щастливи. Преди аз бях така. Когато загърбих всичко, се освободих и от вещите, които не ми трябваха. Просто ги изхвърлих и почнах да пътувам. Пътуванията са едни от ключовите моменти в живота, в който установяваш колко малко ти трябва. Знам, че някои хора не могат да ме разберат или да живеят така. За мен е освобождаващо. Всичко в живота има добри и лоши страни.
Как беше катеренето на Мальовица?
Добре, Мальовица е много красиво място. Радвам се много, че излязохме от града и видях малко повече от България. Мястото ми напомня на Шотландия.
Имаш ли любимо място за ледено катерене?
Канада. Обичам я, природата и всичко там. Това е едно от местата с чудесни дълги и приключенски изкачвания, които могат да бъдат много предизвикателни и диви. Искам и да се върна и да опитам ледено катерене тук в България. Много ми хареса при вас, но беше прекалено кратко.
Какво ти хареса тук?
Хората са спокойни и много приятелски настроени. Също много ми хареса храната, вкусна е и е много евтина за хора Англия.
А има ли нещо, което не ти хареса?
Не знам много за България, но говорих много с хората, с които катерих. Разбирам, че има голяма пропаст между хората с пари, които живеят „привилегирован” живот и хората с по-ниски доходи. Това е често срещано в много държави, но наистина не го харесвам.
Кое е най-предизвикателното нещо, което си правил в катерачната ти кариера?
Да напусна добре платената си работа и да последвам страстта си. Беше много страшно. Катеренето не е.
Искам и да благодаря на всички в България, които се отнесоха с мен толкова добре и бяха толкова гостоприемни. До скоро!
…каза Ник и тръгна пак по боулдърите.
