Алпите, за тях си мечтаят повечето катерачи. Те са изпълнени с множество върхове и скални зъбери.
За катерене в Алпите си мислихме Аз, Косьо и Милен. Тази година решихме да изкачим Гранд Капюсен, Пиц Бадиле и Тофана. С помощта на БФКА и магазин Аутсайдер, след доста перипети, най-накрая тръгнахме само аз и Косьо с моята кола и след 15-часово шофиране бяхме в долината на Шамони – там, където се е зародил алпинизмът и там, където все още е най-силен – под отвесните склонове на Монблан.
След като се помотахме малко в Шамони, хванахме митичната кабина към Aiguille du Midi до 3842 метра и тръгнахме през ледниците към нашата първа цел, а именно Гран Капюсен. На снимките не изглеждаше така, внушителна 400-метрова надвесена скална игла.
Нашия лагер го направихме на ледника под скалите и на сутринта тръгнахме към най–популярния маршрут, Швейцарския. Ходейки към стената видяхме, че преди нас има 5 свръзки и ние щяхме да сме 6-тата, което моментално ни отказа да ходим там, но нали сме тръгнали, та ще катерим нещо и гледам по средата на скалната игла по спомени, и без скица с информация, ще катерим един маршрут на Мишел Пиола.
Тръгваме по него – Elisir d’Astaroth, но още 1-вото въже ми подсказва, че ще е нещо интересно, след като извадих второ въже бях сигурен, че вече сме в приключението, Косьо води 3-то, аз 4-то въже. Катерим и дотам няма ни болтове, ни клинове, само джаджи си слагаме.
И си катеря и гледам след 5-6 метра има болт и веднага се зарадвах, но в следващият момент веднага стоплих, че там ще е яко, нали ще катерим чисто и давам, приближавам го и над него на още 5-6 метра следващ, вече съм в пасажа, мъча се – минах на 6-то въже, настигаме едни франсета и питаме това ли е тура, по мои спомени е 6а, не 6с+, те ни казват – това е, ама е и А2+ ED + и така смело догоре за 7 часа го изкатерихме, слязохме на рапели.
На другия ден тръгнахме по-рано за Швейцарския маршрут. Тръгваме 3-та свръзка по него, изпреварваме едни финландци по него и за 6 часа Топ. Много хубав и приятен тур, с много здрав рапелен път, на маршрута на Пиола малко се притесних – 10 рапела и тук-там имаше болтове, но този беше супер. Слизаме в Шамони, на 3-тия ден сме готови с Капюсен и газ към Бадиле.
Пиц Бадиле е един от 6-те велики върха в Алпите, заради 850-метровата си Североизточна стена, здрав и монолитен черен гранит. Раниците ни направиха с 2-3 сантиметра по-ниски заради теглото им, но пристигаме под върха, разпъваме палатка и на сутринта отиваме към стената.
След лек 2-часов преход с форсиране на ледника под върха, достигаме до нашата цел – ще катерим Аnother day in paradise 6b. Качихме се за 6 часа до върха и слязохме с 16 рапела по тура. На другия ден искахме да катерим класичиския на Касин, но през нощта заваля яко и беше много мокро. Тръгваме към България, но по път минаваме през Доломити и решаваме да завършим проекта с 2 маршрута по Тофана ди Розес.
Пристигаме до Кортина дамПецо и на другия ден тръгваме по маршрута Spigolo Sam, 6с, 14 въжета на Масимо да Поцо, но на около 10-11 въже Зевс започна да ни говори, и ние с Косьо започнахме да пускаме енергични рапели и слязохме почти в пороя. На другия ден стреляме по една класика 21 въжета Pilasto Pfeler 6b и за 7.30 часа сме горе в супер време. Вечеряхме и тръгнахме към България доволни, на сутринта си бяхме в София.
Текст:
Тихомир Димитров
Източник: x-events.bg
