За да се стигне до момента на заснемане на пилотния епизод на предаването в „Юртата“, идеята трябваше да втаса има-няма десетина години под пешкира на създателя си, но и поредицата тръгна една година след като заснехме този първи епизод.
Та, оставяме настрана историята за малко и се вторачваме в Рила. Красива, бяла, снежна и много гостоприемна за ски, сноуборд, туризъм и дори за онези ентусиасти с найлона, дето пускането им пречи на ставането сутрин, или зелена топла и привлекателна с езерата си, или пък шарена, като нарисувана с перото на Валери Петров.
Знаете как е, отиваш на ново място, уж случайно, уж само да поразтъпчеш обувките и бам – вече си там, и вече няма друго място, на което би могъл да си. И пак се връщаме на интересните истории тук и любопитното свързано с това място е, че тук случайно или НЕ в един следващ момент се запознаха Режисьора и Продуцента с китари в ръка.
Вижте: (Пре)Разказите на хижаря от хижа „Конгур“
За Малката юрта говорим – онова място, дето повечето от вас знаят, а другите дето не са го открили, все още имат шанс да го открият.
Ако тръгвате от София, няма два часа път и сте там. Без значение откъде идвате обаче, отбийте за Сапарева Баня, Паничище и 33 завоя по-късно сте точно на място. Пътят до хижата е добър за всякакви превозни средства. Ако искате, може с детска триколка да тръгнете, няма да ви се опре, само ще е малко по-бавно.
Вижте: Дестинация: Седемте рилски езера
„Юртата“ се намира на 1600 м. надморска височина – на един хвърлей място от хижа „Пионерска“ и 400 метра от първа станция на лифта за Рилски езера. Разполага с леглова база от 24 места, разпределени в 5 стаи с по 4 и 5 легла, ръчно изработени от масивна дървесина.
Столовата е с капацитет 40 души, две зали с уютна атмосфера, за която гарантира камината на дърва и автентичната печка, на която къкрят минимум три вида чай, ориз с гъби и нещо с картофи.
Иде ред и на третото интересно свързано с хижата, а именно – тук доведохме едно прекрасно и способно момиче, което със своите четки, фантазия и любов към планината изрисува една от стените.
Може дълго да разказваме за менюто, атмосферата и хората, които се грижат за всичко в хижата, можем, но сме тук, за да си поговорим с хижаря.
Вижте: Кътче от рая: Как е изграден заслонът на БАК в Рила
Мишо е нашият домакин и сладкодумен разказвач, който сегиз-тогиз прекъсва прелюбопитните си истории, дали за да нацепи дървата за печката и скарата, дали за да обели картофите, или да настани поредните туристи.
– В планината съм от както се помня. Роден съм наблизо и първо тръгнах с родителите ми, а като ученик вече с учителя ни по Български и литература. Водеше ни в планината всеки свободен момент и ни организираше, дори с негови средства. Създаваше любов към планината с неговите литературни умения да разказва и показва всичко красиво.
Връща се Мишо в началото на любовта си към планината и допълва:
– Показваше ни брезата в жълтата ѝ част, като запалена свещичка, или казваше, че върхът прилича на слон или крокодил. Ние бяхме деца, 4-5 клас, после като по-големи вече със ски треньорите, които ни учеха за лавините, опасностите и трудностите, как да се пазим, как да ги избягваме и да продължим да се радваме на планината. После вече като 15 – 16-годишни предприемахме по-сериозни преходи, например от Рилски езера до хижа Иван Вазов, а по-възрастни туристи ни учеха как да разпознаваме снега, как да изберем по кой скат да тръгнем, колко е важно да сме тихи, ако имаме съмнение, че има опасност от лавина – да не викаме и кряскаме, нищо, че сме още деца.
Вижте: Магията на Рила: връх Мусала
Спомня си Мишо и от позицията на годините и опита си заключава:
– Планината не трябва да се подценява, много по-голяма е от нас, ние сме много малки.
А ние нека да се върнем на Юртата, която никак не прилича на монголския си първообраз. Всъщност е уютна, едноетажна, голяма дървена къща. Сгушена между огромни иглолистни дървета, точно до стълбите, защото асансьорът не работи… Отпред се шири огромна поляна с чудесни удобства за пикник и детска игра. Има паркинг, но не ви съветваме да го използвате, ако снегът е до колене, а вие сте дошли с тротинетката. Вътре в хижата ще откриете удобства за малки и големи компании, има интернет, сателитна телевизия и работи целогодишно.
Малко преди да се разделим, Мишо ни показва ястието по негова специална си рецепта: Ориз с манатарки. Всички туристи питат за него и ако случайно е свършил, дори се сърдят. И докато опитваме ориза с гъби, набрани в гората, нашият домакин ни разказва за усилията, които са нужни, за да опазваме заобикалящата ни природа:
– Ние тук се опитваме да разделяме боклука и да го събираме и рециклираме, неизбежно е, всички продукти идват опаковани в найлони. Същевременно пластмасата отпада от хижата, а доколкото е възможно, преминахме от пластмасови чашки и чинийки, към картонени и порцеланови, нищо, че е по-трудо и времеемко. Доста от хората, които минават през хижата са силно ангажирани с опазването на природата, дори бих казал, че някои са по-навътре в това дори от нас. За жалост все още има хора, които са в другата крайност. Понякога след като си тръгнат, около местата, където са паркирали, имам чувството, че са дошли, за да си изхвърлят боклука от града. Ние чистим и поддържаме, въпреки, че тези места не са наша отговорност, но трябва всички да го правят, ако искаме да се радваме на чиста и красива планина. Все пак в голяма степен, когато хората идват в планината, стават други – по-добри, по-човечни и разбрани, както има една приказка, планината ражда хора.
За финал остана ние да подарим на Юртата един спомен, който ще остане.
Ако искате да разберете какъв – изгледайте епизода докрай.
До скоро, до следващата хижа!
За още чудни истории или снимки може да ни последвате в ЮТуб канала на предаването https://www.youtube.com/channel/UCPO4PdF2JWiSoZqPzZO44VQ или в профила ни Hut Story – Разказите на хижаря | Facebook
Първи сезон на поредицата „Разказите на хижаря“ се осъществява с подкрепата на Фотосинтезис и Национален Фонд “Култура“ по Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации.
