На древногръцкия философ и изследовател Анаксимандър (ок. 610-546 г. пр.н.е.) се приписва създаването на една от първите карти на света, която е с кръгла форма и показва известните по онова време обитаеми земи, групирани около Егейско море в центъра. Всичко това – заобиколено от океана.
Подобно постижение е по-значимо, отколкото изглежда на пръв поглед. Създадената от него карта допринася значително за напредъка на географията. Наука, която ще формира основата на тази, използвана от по-късните географи и историци.
Кой е създателят на картата?
Анаксимандър е представител на школата на натурфилософите – първите старогръцки мислители се опитват да определят началото на света и нещата, и да дадат разумно обяснение на процесите, които се извършват в природата.
Със своите разностранни таланти той има принос за развитието на науката в областите на предсократическата гръцка философия, география, геометрия, космология и политика. Ученият живее в Милет, град в Йония, и принадлежи към милетската школа, където негов учител е Талес. Той е първият философ, за когото се знае, че е записвал изследванията си.
Теория за първосубстанцията
Според Анаксимандър в основата на нещата стои не въздухът (Анаксимен) или водата (Талес), а едно неопределено вещество, което той нарича апейрон (безпределното) – неопределената безкрайна и вечно движеща се материя или това, което не може да бъде променено или прекъснато от единия до другия край.
„Животът се появява от влагата, под влиянието на слънчевата светлина. Първосубстанцията се превръща в различните известни ни субстанции, а те преминават от една в друга“, смятал древният философ.
Според него първосубстанцията е безкрайна, вечна, намира се извън времето и „обхваща всичките светове“. Той считал, че нашият свят е само един от множество светове.
Поглед към космоса
Анаксимандър се опитва да опише механиката на небесните тела по отношение на Земята. В Лакедемон той участва в конструирането или поне в настройката на слънчеви часовници, за да показват слънцестоения и равноденствия.
Анаксимандър е и първият астроном, който разглежда Слънцето като огромна маса и следователно осъзнава колко далеч от Земята може да бъде. Освен това той е първият човек, който заявява, че небесните тела се въртят на различни разстояния.
„Гръцкото чудо“
Някои учени виждат пропаст между митичния и новия рационален начин на мислене, чийто носител е Анаксимандър. Това е породило фразата „гръцкото чудо“ – пробивът в човешката мисъл, която използва рационални средства за обяснение на функционирането на Вселената.
Но ако проследим внимателно хода на идеите на Анаксимандър, можем да видим, че не е имало такова внезапно прекъсване, както изглежда първоначално.
Метеорологичните явления, разглеждани като физически – не действия на боговете
В съответствие със своите рационални възгледи, Анаксимандър приписва някои явления, включително гръмотевици и светкавици, на намесата на елементи, а не на божествени причини, като се доближава много до съвременните разбирания за времето. Според него гръмотевиците са резултат от удари на облаците, а силата на звука е пропорционална на тази на удара.
На Земята не ѝ трябва гигантска костенурка
Анаксимандър е първият, който създава механичен модел на света. В неговия модел Земята се носи неподвижно в центъра на безкрая, без да се поддържа от нищо. Това осъзнаване, че Земята се носи свободно, без да пада и не е необходимо да почива върху нещо, е посочено от мнозина като първата космологична революция и отправна точка на цялото научно мислене. Такъв модел позволява концепцията, че небесните тела могат да преминават под Земята, което отваря пътя за развитието на гръцката астрономия.
Философът Карл Попър нарича концепцията на Анаксимандър за това, че земята е свободно плаващ в космоса обект „една от най-смелите, най-революционните и най-значителните идеи в цялата история на човешкото мислене“.
Картата на Анаксимандър е първата, която изобразява целия свят, както е бил известен
Нововъведението на Анаксимандър се състои в това, че представя цялата обитаема земя, включително океана(ите), както са били известни на древните гърци. На картата Егейско море е разположено близо до центъра на картата и е затворено от три континента. Самите те са разположени в средата на океана и изолирани от морета и реки, като острови. Европа граничи на юг със Средиземно море и е отделена от Азия, посредством Черно море (езерото Меотис) и по-нататък на изток – или от река Фасис (сега наричана Риони в Грузия), или от Танаис. Нил тече на юг в океана, разделяйки Либия (както е било името на частта от известния тогава африкански континент) от Азия.
Вижте: Мистериозната османска карта на света
Въпреки че можем да видим много несъответствия в неговото пресъздаване на света, както е бил известен по онова време, никой не може да се съмнява в невероятния гений на човека, чиято работа формира основата на всички останали картографи, географи и историци след него, включително Хекатей, Павзаний и Херодот.
Със сигурност неговата карта на света поставя крайъгълния камък за всички географски и астрономически открития, направени след него, дори до наши дни.
