Вече няколко месеца ви срещаме с с интересни представители на българския екип на PokerStars. Международната компания привлича активни млади хора, с различни интереси, обичащи предизвикателствата във всеки аспект – професионален и личен.
Поредният представител на PokerStars e пристрастен почитател на планините, пътешествията, пантенето и приключенията. Умее да поема рискове в професионален план и прекрасно знае, къде са границите му. За това му помага опитът от спортовете, които практикува.
Казвам се Христо Иванов, на 42 години. Родом съм от Благоевград, но повече от половината ми живот живея в София. От 3 години и малко работя като Agile Delivery Lead на един от екипите в PokerStarsSports.
Обичам да пътувам и да спортувам. От 15-тина години обикалям планините и мога да кажа, че те са голямата ми страст. Както и ските. Карам вече почти 10 години, като наскоро се запалих и по ски туринга. Също така обичам да играя футбол и съм част от отбора на PokerStars от самото му основаване. За да се поддържам във форма плувам и тичам. Опитвам се да бъда активен целогодишно, защото спортът ми помага да се заредя с положителна енергия, както и да разтоваря стреса от ежедневието.
Когато не спортувам пък обичам да чета, правя го постоянно, и да слушам музика – това ми помага да релаксирам качествено… Почитател съм на рока и хард рока – това е музиката от моите детски и тинейджърски години. Опитвам се да ходя на концерти, когато мога. Миналата седмица бях на два концерта – на Пърл Джам и на Ролинг Стоунс във Виена.
ХРИСТО, ПЛАНИНИТЕ И ПЪТЕШЕСТВИЯТА
Страшно много обичам да пътувам. Пътешествията ми показват различни гледни точки, култури, навици и така мога да „вляза в обувките” на другите хора. Вадят ме извън комфортната зона, което, според мои наблюдения е плашещо – за много от нас. На мен, обаче, това ми помага – държи ме буден и активен. Остана ли на едно място не е добре за никого. Мисля, че най-хубавата част от едно пътуване е организацията около него – научават се много неща. Харесва ми да събирам информация и да съставям предварителни плановe.
Преди 15-тина години пък се запалих и по планинарството. Тогава група приятели ме заведоха на хижа “Иван Вазов”, откъдето направихме едно хубаво кръгче, прибирайки се през Отовишкия връх, Скакавица. По това време лифтът за Рилските езера все още не работеше и аз едва стигнах до горе. Това ме втрещи много, защото маршрутът изобщо не се води тежък. И от сегашната ми перспектива, със сиурност не е тежък. Този преход успя да ми отвори очите за планините. Прекарахме една страхотна вечер под звездите на хижата и след това нещо се преобърна в мен.
Така започнах с преходите. Бил съм на почти всички планински върхове в България, на част от планините в съседните до нас Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, Словения, както и в Доломити, Алпите, Атласките планини в Мароко, Килиманджаро в Танзания, както и в Перу в Южна Америка…
Падам си по по-предизвикателните и дълги преходи с по-висока денивелация. Не обичам да съм в големи групи, защото трябва да се съобразяваш с темпото на другите, което за мен е изморително. Въпреки това миналата година се събрахме 10 човека за Тур дьо Монблан. Това е обиколката на Масива на Монблан – 180 км в три държави. Невероятно красиво е, заслужава си да се направи. Бях с много големи предразсъдъци към тази голяма група, но в крайна сметка беше приятно и си изкарахме прекрасно.
Най-дългият ми многодневен преход беше между 9 и 10 дни. Не е малко, но не e чак толкова много. Като цяло в България е по-трудно за дълги преходи, често губиш височина, попадаш в гора, рядко има маршрут, който да върви само нагоре или по билото. По- интересните места в Рила и Пирин се минават за 2-3 дни от край до край във високата си част, докато в Стара Планина най-предизвикателна е най-високата ѝ част – Централен Балкан.
Обиколките ми в чужбина са по-различни. Аз съм впечатлен от Гърция, която има
много интересни планини. Например Пангеон, която е на ~2000 м и се намира на 20-30 км от Кавала – горе има страхотна гледка към морето. Бил съм и на Атон и мога да
кажа, че това е един от най-внушителните върхове, на които съм се качвал:
денивелацията е близо 2000 метра, защото изкачването започва от морското равнище.
Много е красиво – от три страни си заобиколен с вода, а от четвъртата – с гъста гора.
На Олимп също съм се качвал няколко пъти. Преди две години, посетихме и Перу. Там се качихме до вулкана Чачани, който е много любопитно място. Спахме под кратера на вулкана на 5300 м, където няма никакво светлинно замърсяване – звездите са точно над теб и се виждат изключително ясно. Най-впечатляващото място за мен обаче си остават Андите, между Аржентина и Чили. Преди десетина година бях там с мои приятели, но за съжаление не успяхме да направим преход и много ми се иска да се върна отново.
През септември пък ми предстои едно по-сериозно пътуване – с моята половинка
планираме да отидем до Щатите, за да направим обиколка на някои от Националните
паркове, сред които Йосемити, Гранд каньон и Скалистите планини.
ХРИСТО И СКИТЕ
Всичко започна преди десетина години. Приятели отиваха на ски, а аз се присъединих към тях с идеята да правя градски туризъм, те обаче ме склониха да опитам. Оттогава се вклюбих в ските и чрез тях си осмислям зимите, а понякога и останалата част от годината – през цялото време планираш къде да отидеш, какви са курортите, пистите, пътят до там, къде ще спите и т.н. Не съм вярвал, че така ще се запаля – старая се да прекарвам колкото е възможно повече време на ски зимата.
Любопитното е, че се научих да карам ски в Австрия и затова Алпите са ми любимата
ски дестинация. В България възможностите са ограничени, основно заради малкото на
брой писти.
Христо ИвановНай-много съм карал в Алпите в Австрия. Тази година бяхме в Доломитите – много ми хареса, много различна планина. Също и във Франция сме ходили няколко пъти. Като цяло препоръчвам всяко място за каране вЕвропа, и в частност този район – Австрия, Италия, Франция, Швейцария. Пистите са много повече, лифт съоръженията са доста и има разнообразие на релеф и трудности.
Преди две години, покрай пандемията, с моята половинка опитахме и ски туринг.
Спечели ме с това, че при туринга (или пантенето както му казват на жаргон) има
много дълго време, което прекарваш в ходене на горе, и в края на деня си изморен и
физически изтощен. При стандартното каране се пускаш 4-5 минути и отиваш на лифта да си починеш. При туринга ходиш нагоре, правиш максимум 1 или 2 спускания и денят е свършил. Също така има места, до които можеш да стигнеш само със ските,
няма лифтове и това е един от големите плюсове на туринга. Пантенето е перфектно за хора, които обичат да вървят в планината, но през зимата им е трудно заради снега.
Подходящо е и за такива, които карат ски, но не изпитват нуждата да се състезават по
пистите, а искат да се наслаждават на красотата на планината. Естествено и за
фрирайдърите, но там тръпката е съвсем различна.
ХРИСТО И POKERSTARS
В PokerStars започнах преди малко повече от три години, малко повече от година след
като компанията е отворила врати на българския пазар. Моята позиция е Agile
Delivery Lead. Отговорностите ми са свързани с доставката на софтуера, който
разработваме; моята задача е да координирам екипа, така че да се справя навреме и с
необходимото качество; да комуникирам и взаимодействам с други екипи и да
помагам на моя екип да работи без проблеми.
Избрах да работя в PokerStars, защото бивш колега работеше там и ми разказа колко е
интересна работата и какъв екип от готини хора се е събрал. Много ме спечели с това.
За мен екипът е най-важното нещо в една работа. И действително се оказа така – имам страхотни колеги и в двата екипа, с които работя.
Участвам в повечето инициативи на компанията. Преди три години се включих в едно голямо Obstacle Course Race състезание в Малта, подобно на Legion run, но много по-трудно, защото освен че беше по-дълго, имаше както сухоземни, така и водни препятствия. Участваха хора от всички офиси на PokerStars в различните ни локации, които няма как да видиш другаде, защото работим по различни продукти и услуги.
Беше страхотно, а и няколко дни купонясвахме здраво заедно.
Както споделих съм част и от футболния отбор на компанията, от самото му създаване. В началото бях вратар, но сега повече играя в защита. Участваме в IT лигата, където започнахме от дъното, но в момента сме в най-горната група след няколко първи и втори места през годините. Освен това с мои приятели имаме
футболен отбор, играем, събираме пари и организираме благотворителни инициативи,
за да помагаме на деца да спортуват.
От миналата зима започнах да карам ски и с колегите. Компанията редовно има
участници на Legion Run, Витоша 100, както и на други бегови състезания, маратони и
ултрамаратони, като се надявам да имам възможност да се включа за в бъдеще.
Освен забавленията, се налага и да работим – постигаме резултати като силен и
координиран екип, а в това навиците от спорта ми помагат много.
И в работата, и в планината срещаш различни хора и трябва да знаеш как да подходиш към всеки индивидуално, без да губите от фокус общата цел. Същото е и при колективните спортове – във футбола, баскетбола, волейбола…
Например при пътешествията с приятели обикновено аз се наемам с разучаването на
целия трип, с търсенето на информация, на подробностите. Така се случва, че аз съм
човекът, който определя маршрута, ако сме в планината. Старая се да спестявам на
групата притеснения, време и пари. Почти същото правя и в работата ми – аз съм
човекът, който напътства екипа, показва им крайната цел, посочвам им къде са
подводните камъни и се опитвам да им подсигуря среда за творческата работа, която
извършват.
Има известно сходство между менажирането на риска в планината и риска в Agile
процесите. В планината, включително на ски, понякога животът ти може да бъде
застрашен от някое твое грешно решение. В работата това много по-рядко може да се
случи – обикновено няколко души проверяват всяко решение и най-много да
изостанете с графика. Но също така трябва да умееш добре да преценяваш докъде
риска е премерен и къде вече е недопустим. Затова трябва да бъдеш гъвкав и
да си готов да промениш нещо – това е ежедневие и в работата, и в пътувания, и в
спорта. Има едно правило, наречено правилото на петте П-та – „Предварителната
Подготовка Предотвратява Провала на Представлението”. Нещо, което практикувам,
както в планината, така и в работата.
Aко искате да научите повече за компанията, в която работи Христо, можете да посетите PokerStars тук или за се присъедините към приключенията на оживената им онлайн общност на кариерната им страница във Facebook – Work At PokerStars.
