Тазгодишното издание на надпреварата „Байк и рън за Чепън“ завърши миналия уикенд, а състезателите отново бяха изправени пред сериозни предизвикателства по отношение на трасетата и лошите климатични условия. Но въпреки трудностите, не липсваха изненади и добро представяне като това на Радостина Колева, която категорично се превърна в заслужен победител на десетото юбилейно издание на формата, в най-изпомпващата дисциплина – дуатлон.
Да караш колело и да тичаш в местност като Драгоманското плато и да успееш да биеш сериозната конкуренция, определено не е за всеки. Необходими са правилна стратегия, воля и мотивация, която очевидно Радостина притежава 100%.
Срещнахме се с нея малко след състезанието, за да я попитаме има ли тайна на успеха в такива маратони.
360°: С какво е различно участието ти в “Байк и рън за Чепън” от другите подобни формати?
Едва за втори път участвам в дуатлон. Първоначално се бях записала само за късата дистанция колоездене, но реших, че като ще е гарга, да е рошава, и смених за дуатлон. Чудесно е, че имаше тази дисциплина – това ни позволява да покажем всичко, на което сме способни в едно събитие. Байк и рън за Чепън се е утвърдило като предизвикателно и добре организирано събитие. Това и фактът, че има и бягане, и колоездене, и то с различни дистанции, направи така, че имах много познати и приятели, които участват. А всички знаем, че истинското щастие е само споделеното.
360°: Какво е да се състезаваш в толкова лоши климатични условия. Кога усети, че ти е най-трудно?
Да, предизвикателството става по-голямо, когато видимостта е ниска, вятърът брули, мокър (и кален) си от глава до пети. Но пък нали за това сме там. Опасността от контузии е това, което витаеше във въздуха и в главите на всички участници. По-изморително е, защото трябва да си още по-концентриран през цялото време. Също така се чудиш ще имаш ли бронхопневмония после или само с класическите болки в коленете ще се разминеш.
„Лесно няма“ както се казва, но като че ли най-трудно ми беше след като метнах колелото на зоната за смяна, започнах да тичам и навлязох със скреж по миглите пак в мъглата – буквално и преносно. Бях сама много дълго време, а и знаех какво ме очаква напред. Понякога е по-добре просто да не знаеш.
ВИЖТЕ: Каролина и бягането
360°: Как се “надбягва” конкуренцията в такива надпревари? Кои са качествата, на които залагаш безапелационно, нещо като “тайна на успеха”?
Аз се надпреварвам с трудните условия и със самата себе си. Това, което не си позволявам никога, е да си мисля да се откажа. Няколко мои приятели се отказаха в деня преди събитието. За мен това просто не е опция. Не го допускам дори за секунда, както преди, така и по време на събитието. И все някога и някак стигам до финала. Същото е и с цигарите, карането пил, и т.н. Просто не отваряш тази врата никога.
360°: Дуатлонът е сериозна дисциплина, какво включва подготовката?
Караш колело, тичаш, пиеш бира и после пак. Трябва да ти харесва да правиш това. Ако не ти харесва – или няма да ти се получи, или е страшна мъка сигурно. Аз обичам да бягам и обичам… хората, с които карам колело – те ми дават мотивация, когато става дума за „педалирането“. Иначе е хубаво все пак да покажеш на тялото си какво е да караш колело и после да бягаш – да е подготвено, че и такова чудо можеш да му поднесеш и да знае как да се държи, като дойде моментът – стоически!
360°: По време на състезание през участниците минават всякакви емоции. Какво изпитваш ти и какво те мотивира да не спираш?
Приятнострашно е. Решението не съм го измислила аз. И племето Тараумара, и Затопек, и Кипчоге тичат усмихнати. Когато се усмихнеш на планината, и тя ти се усмихва. Така е и с хората, между другото. А ако си късметлия като мен, на финиша те чакат едни весели, хубави хора. Бързаш да стигнеш при тях и да им разкажеш, до колкото може да се пресъздаде, твоето приключение от две части. Третата е с тях.
Снимки: KrisoK, Iveta Dilova, Victor Troyanov и личен архив
