Каролина Калибацева по професия е дизайнер на бижута, но фактът, че работи с ръцете и въображението си, ни най-малко не й пречи да е един от най-активните хора, които познаваме. Голямата й страст е бягането – без значение от сезон, терен, времетраене, на седмица обикновено й се събират средно 40-50 км. Като в това не броим състезанията, в които участва най-редовно. За да разтовари, кара колело или плува. Но именно заради опита й в бягането в градска среда, решихме да я разпитаме по-подробно за обувките и облеклото, която избира за ежедневните си тренировки.
Когато си говорим за бягането като свободен спорт и хоби, трябва да отчетем аспекти като предпочитан тип трасе, средна дистанция и скорост, честота и обем на тренировките. Индивидуалните особености на бегачите също са доста различни. Но пресечната точка на повечето ‘градски’ тичащи хора е самата градска среда, с възможностите, които ни предоставя за практикуване на любимия спорт.
Като един активен любител – бегач, моите ежедневните тренировки са именно бяганията в градски условия, които успявам да съчетая с работния си ден. Обикновено са в порядъка на 7-8 до 15 километра. Обичам да разнообразявам гледките, атмосферата, терените и настилките. По асфалтирана или опесъчена алея, в тревните площи или из горските пътечки в по-дивите залесени части на парка. За целта харесвам маратонките – хибриди, подходящи за свободно трениране по разнородните терени, които градът ми предлага. Такива, които мога да обуя, без да се замислям, да изскоча от вкъщи, спонтанно да избера посоката си и да се чувствам комфортно да импровизирам.
В Adidas Ultra Boost открих именно това – прекрасната комбинация от поне два типа маратонки. Средна по дебелина и с умерено омекотяване подметка, каквато асфалтовото бягане предполага. В същото време допълненa с леки бутончета и гъвкавост на стъпката, което пък ми дава удобство и сцепление по песъчлив или кален терен. Лекотата, мекото прилягане и ‘сливането’ с ходилото правят обувките особено подходящи и за развиване на бърза скорост, стига това да е целта на трернивката ми.
Относно облеклото, което избирам за бягане в парка, водещи винаги са високата дишаемост и лекота на материите. Дори и в по-хладните есенно-зимни месеци тялото ми се затопля бързо след първите 5-6 минути и е напълно достатъчно да запазя собствената му топлина, без да го загрявам допълнително. Затова обикновено избирам два дишащи слоя: потник или тънка блуза + ветровка. Когато ми стане горещо, свалям втората и я връзвам на кръста. Изпотяването при тичането е неминуемо, затова е важно да свикнем правилно да преценяваме дрехите си според времето навън и да се предпазим от рязкото изстиване на тялото след спиране.
Други полезни, а понякога и жизнено важни допълнения към облеклото за бягане в студено време са ръкавиците и шапката. Ръцете по време на тичане са постоянно открити и изстиват първи. Най-значимо количество топлина пък губим през главата. При избора и на двете отново се водим от добрата дишаемост на материята, както и от степента на топлоизолация. Компресиращите чорапи и т.н. ‘калфове’, покриващи крака до коляното, са друг функционален елемент от екипировката и са предпочитани от повечето бегачи. Предназначението им е да осигуряват опора, да спомагат за доброто кръвообращение и циркулация на кислород в мускулите на прасците и да редуцират натрупването на токсини вследствие на усиленото натоварване. Аз лично ги ползвам при по-дълги бягания и на състезания, а през студените месеци – и за по-кратки тренировки заради затоплящите им качества. Ако тичам в дълбок сняг или по пресечен терен с пясък и пръст, нося къси гети – покриващи глезена и горната част на маратонката. Така предотвратявам влизането в обувката на различни частици, което е доста неприятно.
За по-дългите бягания задължително си нося вода – или в пригодена за тичане раничка с бутилки или в колан с шише на кръста. Тук от значение е и температурата навън и дали ще срещна водоизточник по пътя си, за да ‘презаредя’.
Когато съм с добре подбрана и обмислена екипировка и същевременно съм включила само наистина нужните ми компоненти в нея, оптималната наслада, свобода и ползи от бягането остават с мен от първата до последната ми стъпка.
