За разлика от месец февруари, месец март е най-богат на зимни прояви, било то изкачвания или траверси, които преди политическите промени през 1989 г. бяха много популярни. Те заемаха голяма част от изискванията за разрядната система – III, II, I разряди и м.с. Съществена част от зимните прояви бе и алпийското ски рали.
Ето и някои от по-интересните прояви:
От 1 до 22 март 1983 г. проекто-съставът за националната ни експедиция „Еверест-84” провежда последния си тренировачен лагер в района на вр. Елбрус /5642 м/. Там, освен изпробването на новата екипировка и съоражения, нашите алпинисти осъществяват и няколко зимни изкачвания на европейския първенец, които се явяват и първи български зимни изкачвания на този популярен връх. Така 35-те ни алпинисти правят 75 изкачвания на двата купола на Елбрус – Западен /5642 м/ и Източен /5621 м/. Някои от изкачванията са в траверс на двата върха, а други по отделно за всеки от двата.
На 7 март 1934 г. д-р Любен Телчаров, един от 18-те учредители на БАК, а впоследствие виден професор в Медицинския университет в Пловдив и Никола Миронски, много активен член на БАК и най-добрият планински художник-фотограф, осъществяват първото зимно преминаване на Карстовия ръб на Пирин, известен като „Кончето”.
-
Северната стена на вр. Айгер
От 10 до 13 март 1983 г. Николай Петков, Иван Масларов и Кирил Тафраджийски осъществяват първото българско зимно изкачване на вр. Айгер в Алпите по Класическия маршрут.
Пак от 10 до 13 март 1987 г. Иван Масларов, Георги Димитров, Кирил Тафраджийски и Петър Петров, осъществяват първото българско зимно изкачване на вр. Щуровски в Кавказ по маршрута „Сурката”.
Точно по същото време – 10-13 март, но през 1990 г. Красимир Щерев и Илиян Кинов, известен сред алпинистите повече като „Цайко” от Варна, осъществяват първото българско изкачване на вр. Гранд Жорас по маршрута „Уокър”.
От 11 до 13 март 1977 г. чрез отбора на ВИФ, в състав: Кънчо Долапчиев, Димитър Бърдарев и Радко Марков, България за втори път печели първото място на реномираното международно състезание по ски рали в Италия, познато като ски рали „Леко”.
На 15 март 1902 г. излиза първият брой на списание „Български турист”, което чрез редовните си публикации за алпинизма из Европа и света става ревностен пропагандатор на алпинизма и у нас.
На 17 март 1957 г. Георги Атанасов /Джиджи/, преподавател и Сандю Бешев студент от ВИФ, осъществяват първото зимно изкачване на Северната стена на вр. Мальовица по Класическия маршрут на Константин Саваджиев и Георги Стоименов. Два дни по-късно те правят това и на вр. Злия зъб по „Славянския тур”.
19 март 1952 г. е паметен за бъдещото развитие на българския алпинизъм, защото на тази дата започва работа Централният алпийски лагер /ЦАЛ/. Започнал работата си на х. „Вихрен”, впоследствие той се прехвърля в Рила, където работи и до днес като планинарско училище за кадри на БТС от всичките подразделения на съюза – алпинизъм, туризъм, пещерно дело, ориентиране и редица още подразделения, за да получи напълно заслуженото наименование „Българското Шамони”.
От 19 до 21 март 1976 г., чрез отбора на ВИФ, в състав: Димитър Бърдарев, Райчо Тодоров и Димитър Глушков, България за първи път печели първото място на ски рали „Леко” в Италия.
От 20 до 25 март 1925 г. Никола Миронски, Божидар Стоичков и Любен Генчев /Писеца/, осъществяват при зимни условия цялостното преминаване на силно назъбения ръб от Купените до вр. Мальовица.
От 25 до 31 март 1952 г. 30 алпинисти за първи път правят републиканския траверс по билото на Рила – от вр. Мальовица до „Предела”.
