Представяме ви Таня Иванова – журналист от БНР, запален по екстремните спортове и високите върхове, неуморно следящ какво се случва по света и у нас. Всяка седмица Таня ни представя по една актуална тема, част от седмичния бюлетин на БНР “Екстремните спортове”, развита специално за нас.
В края на юни четирима френски гидове се отправиха към веригата от върхове, наречени с общото име К13 (или Дансам), най-високият от които е 6666 м. Те се намират в долината Кондус, близо до масива Салторо в Пакистан. Жером Съливан (Jérome Sullivan), Виктор Сусед (Victor Saucède), Мартин Елиас (Martín Elías) и Жереми Стагнето (Jérémy Stagnetto) потеглят с една единствена снимка на Северната стена на масива (с трите върха – Дансам Запад, Дансам Изток и главния връх) и с информация от местните хора, че човешки крак никога не е стъпвал там. Това е и целта на четиримата – неизкачван връх, което се счита за едно от най-големите постижения в алпинизма.
ВИЖ също историческото зимно соло изкачване на Симон Гитл тук.
През последните 40 години експедициите в Кондус са забранени, а единственото изкачване там е на японци през 1980 г., когато те достигат главния връх от юг. Френската експедиция обаче не знае това при потеглянето си. Установяват Базовия си лагер на 4000 м, в основата на ледник. Следва 4-часов подход по морени до достигането на основата на трите гранитни кули, трите върха. Избират линия, която води към Дансам Запад (6600 м). В следващите дни изнасят багаж до основата на стената, но започват снеговалежи, които продължават цели 10 дни. Пермитът на французите изтича. Таят надежда, че новолунието ще промени метеорологичните условия и ще направи изкачването възможно. Така и се случва.
На 24 юни започва атаката, макар и в не особено добро време. След 7-часов подход стигат основата на стената, откъдето започва 6-дневно изкачване, включващо снежна буря на стената.
ВИЖ също историята за оцеляването на Холечек и Грох тук.
На 29 юни, след изтощително катерене стигат връхната точка на неизкачвания връх и… намират горе стар клин и парче въже. Оказва се, че информацията им е била грешна. Някой все пак е бил там преди тях.
Въпреки това, на снимката четиримата са щастливи – успели са да преминат изключително красива, премиерна линия (върхът е бил изкачен преди по друг маршрут). Наричат я “Harvest Moon”, 1600 м.
Защо й дават това име разказа специално за 360 единият от четиримата алпинисти – Жером Съливан, носител на най-престижната награда в алпинизма – “Златен пикел”*:
Жером: Да, мислехме, че изкачваме девствен връх, защото местните власти ни казаха, че никога не е имало опит на него. Останахме изненадани, когато намерихме стария клин горе, но за нас важното беше, че преминахме красива линия. Не бяхме катерили Северната стена на Дансам и за нас това е голям успех.
Дансам Запад (6600 м) е съвсем близо до Дансам Изток, който не е изкачан, отделя ги дълъг хребет.
Защо нарекохте линията така – “Harvest Moon”?
Жером: Защото новолунието донесе промяна във времето и ни даде възможност да се изкатерим. Отне ни 6 дни, тъй като времето не беше подходящо, имахме един ден на стената, в който просто чакахме снеговалежите да спрат.
Бихте ли разказали малко повече за линията?
Жером: Дълга е 1600 метра, доста стръмна. В първата си част има заснежени рампи, които водят към централната линия и няколко улея. Условията бяха наистина добри и мисля, че извадихме голям късмет, тъй като маршрутът беше доста сложен.
След улеите се озоваваш на главната стена към върха, която е много трудна. Висока е може би 400 м. Микст катерене (смесено – скално и ледено, бел.ред.), с доста отвеси, покрити с лед. Дадохме й категория “WI6 и M6”.
Изненадаха ни едни ледени слоупове – твърд лед, покрит с пудра, мислехме, че ще ни е лесно там, но се оказа, че е доста дълго и много натоварващо, особено за краката.
Много е красива линията, с технично катерене, затова сме много щастливи, че я преминахме.
ВИЖ също интервю с Дж. Торлано за първото цялостно спускане със ски по Халф Доум тук.
Коя беше най-трудната част от цялата експедиция?
Жером: Без съмнение, най-трудно беше изобщо да се доберем до там – всички полети бяха отменени заради пандемията. В рамките на 2 седмици сменихме 2-3 пъти полет. Мислехме, че никога няма да успеем да стигнем. Колкото до катеренето, бих казал, че най-трудната част беше главната стена. Но като се има предвид, че условията бяха добри, мисля, че се справихме доста прилично.
Носител сте на “Златен пикел” за изкачване в Патагония. То ли е най-доброто Ви постижение до момента?
Жером: Трудно ми е да кажа. В различните етапи на живота изкачванията имат различна стойност. Може би най-значимо беше преминаването на линията по Cerro Murallon** – едно от първите ми големи изкачвания в Патагония, много красиво.
ВИЖ за историческия соло траверс на Фиц Рой от Шон Вилануева тук.
Как ще прекарате остатъка от лятото?
Жером: Ще работя като гид в Шамони, а наесен се надявам да отида в Патагония, но е трудно да се планира каквото и да било заради ковид ситуацията. Всичко ще се решава в последния момент.
Очаквате ли да номинират изкачването на Дансам за “Златен пикел”?
Жером:
Животът е по-хубав, когато нямаш очаквания и нещата идват като изненади.
*Жером Съливан и партньорите му Лиз Бийон, Антоан Мовил и Диего Симари са отличени през 2016 г. със „Златен пикел“ за изкачването на Cerro Riso Patron (2550 м) в Чили година по-рано. Върхът се намира в отдалечен район на Патагония, на 50 км югозападно от Серо Торе. Маршрутът, по който изкачват върха, наричат „Hasta las Webas“, 1000 м, ED-, AI5+, M5, 90° X.
**Изкачването по Серо Мурайон е осъществено през 2012 г., по нов маршрут – „Sol Naciente“, 1000 м, 7b A1 WI6 M6.
